Определение № 170 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 602/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1278/24.01.2020 г. на Е. Л. Н., приподписана от адвокат Ю. С., срещу въззивно определение № 100/13.01.2020 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 5097/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 21006/16.09.2019 г. по гр.д. № 5693/2019 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото, поради неотстранени от ищцата нередовности по исковата й молба. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно и неправилно. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и сочи, че касационният контрол следва да бъде допуснат по въпроса: считат ли се за редовно връчени съдебните книжа по делото, когато връчването е на адвоката-пълномощник на страната, който към този момент е лишен от правото да упражнява адвокатска професия и адвокатските му права са невъзстановени. Изложени са съображения, че произнасянето на касационната инстанция по поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като се касае за тълкуване и прилагане на процесуални норми, за които липсва единно формирана съдебна практика. Частната касационна жалба е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че с договор за правна защита и съдействие от 14.12.2018 г. (л. 23 от делото на СРС) ищцата Е. Л. Н. е упълномощила за свой процесуален представител адвокат М. М. от Софийска адвокатска колегия. Учредената представителна власт включвала изготвянето на искова молба от името на Е. Н. против фондация „Ако си дал“ и С. Ч. (в лично качество) и депозирането й пред съответния компетентен съд. Видно от приложеното пълномощно, представителната власт за адвоката не е ограничена със срок и важи до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Въз основа на искова молба с вх. № 2034638/20.12.2018 г. е образувано гр.д. № 80381/2018 г. по описа на Софийски районен съд, прекратено с определение от 14.03.2019 г. и на основание чл. 119, ал. 1, вр. чл. 104, т. 4 ГПК делото е изпратено за разглеждане по компетентност на Софийски градски съд. По образуваното пред Софийски градски съд гр.д. № 5693/2019 г. съдът е констатирал нередовности на исковата молба, като с разпореждане № 19618/17.06.2019 г. е указал на страната, че следва да ги отстрани в едноседмичен срок от връчване на съобщението, като изрично й е посочил неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указания. Препис от разпореждането е връчен на 25.07.2019 г. на процесуалния представител на ищцата – адв.М.М.. Поради неизпълнение на дадените указания в едноседмичния срок, с определение № 21006/ 16.09.2019г. първоинстанционният съд е върнал подадената искова молба и е прекратил производството по делото. С обжалваното въззивно определение № 100/13.01.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 5097/2019 г., Софийският апелативен съд е споделил изводите на първата инстанция - приел е, че въпреки дадените от първата инстанция подробни и ясни указания, нередовностите по исковата молба са останали неотстранени. Посочил е още, че извършеното на основание чл. 39, ал. 1 ГПК връчване на адв. М. М. е редовно, тъй като същата е процесуален представител на ищцата с неоттеглени по делото пълномощия към момента на получаване на съобщението. Пълномощията й са оттеглени на 25.09.2019 г. - след постановяване на прекратителното първоинстанционно определение. Съдът е отчел, че към момента на получаване на преписа от разпореждането на СГС, адв. М. не е лишена от право да упражнява адвокатска професия, тъй като съгласно приложената справка с вх. № 02/9870519/27.09.2019 г. наложеното й наказание е изтекло на 04.03.2019 г., т.е. към датата на връчване на съобщението (25.07.2019 г.) същата е с възстановени адвокатски права. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице соченото от касаторката основание за селектиране на жалбата. Поставеният въпрос е ирелевантен, тъй като не кореспондира с установеното по делото и решаващите изводи на въззивния съд, поради което не може да обоснове общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът е приел, че към датата на връчване на разпореждането, с което на страната са дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, процесуалният й представител – адв. М. М. не е била лишена от правото да упражнява адвокатската си професия, тъй като срокът на наложеното й преди това дисциплинарно наказание „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия“ (чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗАдв.) е изтекъл на 04.03.2019 г. Поради това, въпросът дали може да се счете за редовно връчване, извършено на лишен от правото да упражнява адвокатската професия адвокат-пълномощник на страната, е изцяло неотносим. Отделно от това, съгласно установената практика на ВКС (вж. - решение № 24/ 11.02.2019г. по гр. д. № 4043/2018 г., III г.о., решение № 125/ 22.07.2015 г. по гр. д. № 13/2015 г., III г.о. и др.), при липса на законови изисквания и специален ред за възстановяване на отнетото право за упражняване на адвокатска професия, то се възстановява с изтичането на срока, за който е постановено. Възстановяването на адвокатските права става автоматично, след изтичането на срока на дисциплинарното наказание, без да е необходимо лицето да подава заявление за повторно вписване в колегията и без да се извършва нова преценка от адвокатския съвет за наличието на предпоставките по чл.5, ал.1 и ал. 2 ЗАдв. по отношение на заявителя. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с цитираната практика. Към датата на връчване на съобщението с препис от разпореждането от 25.07.2019 г., процесуалният представител на страната – адв. М., е разполагала с правото да упражнява адвокатска професия, пълномощията й не са били оттеглени, поради което връчването е редовно извършено. Нередовностите по исковата молба не са били отстранени в определения едноседмичен срок, което е довело до прекратяване на производството по делото, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение