Определение № 86 от 04.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 890/2014 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по повод частна жалба, подадена от подсъдимата С. Т. Ж. против разпореждане от 25.04.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 194/13 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната касационната и жалба против решение № 14 от 16.04.2014 г., постановено по същото дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище за отмяна на атакуваното разпореждане поради основателност на частната жалба и връщане на делото на Окръжен съд – Кърджали за администриране на подадената от Ж. касационна жалба. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 17 от 14.02.2011 г., постановена по н.ч.х.д. № 83/2009 г. по описа на Районен съд – Елхово, С. Т. Ж. е призната за невиновна да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро във вр. с чл. 147 НК. Със същата присъда е отхвърлен предявеният на основание чл. 45 ЗЗД от частния тъжител и граждански ищец А. Я. М. граждански иск в размер на 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата е проверена по въззивен ред по жалба на тъжителя М., отменена изцяло с решение № 7 от 13.06.2012 г. по в.н.ч.х.д. № 1342/2011 г. на Окръжен съд – Стара Загора, като производството е прекратено както в гражданската, така и наказателната му част поради изтекла давност. С решение № 431 от 11.12.2012 г. по н.д. № 1359/2012 г. на ВКС, І н.о. въззивното решение е отменено в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда в гражданската част и е прекратено производството по гражданския иск, като делото е върнато за ново разглеждане от Окръжен съд – Стара Загора само в тази част. С постановеното второ по ред въззивно решение № 14 от 16.04.2014 г. по в.н.ч.х.д. № 194/13 г. на Окръжен съд – Кърджали, първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която е отхвърлен предявения от частния тъжител и граждански ищец А. Я. М. против подсъдимата граждански иск, като С. Т. Ж. е осъдена да му заплати сумата от 1 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 01.06.2008 г., 50 лв. държавна такса върху уважения граждански иск, както и 2 983 лв. разноски, направени при разглеждането на производството пред всички инстанции. Предмет на касационното обжалване по глава двадесет и трета от НПК са актовете, посочени в чл. 346 НПК. Постановеното от Окръжен съд –Кърджали въззивно решение съдържа нов осъдителен диспозитив, т.е. в гражданската част, в която производството е продължило развитието си след дадените от касационната инстанция указания, е постановена нова присъда по смисъла на чл. 346, т. 2 НПК. Налице е произнасяне по част от въпросите по чл. 301 НПК, по които съдът дължи постановяване на присъда, а именно – по чл. 301, ал. 1, т. 10 НПК. Наличието на ново осъждане от въззивния съд определя процесуалната природа на постановения съдебен акт, независимо, че последният е наименован „решение”. Поради изложените по – горе съображения и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, съставът на първо наказателно отделение на Върховният касационен съд,