Определение № 5416 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4421/2024 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Т. И. С., чрез адв. С. за отмяна на влязло в сила решение № 12662/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 8307/2024 на Районен съд София, с което са уважени предявените от молителката срещу „Български пощи“ ЕАД искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и частично по т.3 КТ – до размера от 14 240,42 лв. за периода от 01.02.2024 г. до 22.05.2024 г., ведно със законната лихва от 14.02.2024 г. до окончателното изплащане, а в останалата част за разликата над 14 240,42 лв. до 19.408, 42 лв., искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с изплатено от ответника обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, а за периода от 23.05.2024 г. до 01.08.2024 г. и за разликата над 19 408,42 лв. до пълния предявен размер от 31 608 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е влязло в сила на 23.07.2024 г. като необжалвано. В молбата за отмяна се поддържа, че по отношение на решението, чиято отмяна се иска, е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е налице ново обстоятелство, а именно – изтичането и на срока от 23.05.2024 г. / когато съдът е обявил, че ще се произнесе с решение/ до 01.08.2024 г., през който период молителката е била без работа вследствие на незаконното уволнение. Поддържа и, че е налице и ново доказателства – трудовата й книжка с ново отбелязване – 08.08.2024 г., когато е встъпила в длъжността си, заемана преди незаконното уволнение. Ответникът по молбата – „Български пощи“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., е депозирал отговор, в която заявява становище за неоснователност на молбата с доводи, че след като молителката -ищцата в производството пред Софийски районен съд не се е възползвала от възможността да обжалва решението в отхвърлителната му част относно обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, то не може по реда на отмяната да поправи този си пропуск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните: Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброените в чл.303 и чл. 304 ГПК фактически състави. За да е налице „ново обстоятелство“ като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, законът предпоставя съществуването на това обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. Новите обстоятелства трябва да са от такова естество, че ако са били установени и съответно удостоверени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. При така изложените характеристики на новите факти и обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, изтичането на остатъка от срока, за който съгласно чл.225, ал.1 КТ се дължи обезщетение за имуществени вреди поради незаконното уволнение, след приключване на устните състезания пред първата инстанция, не представлява нов факт, а нововъзникнал такъв, доколкото той не е съществувал към деня приключване на устните състезания пред първоинстанционният съд. Този нововъзникнал факт би могъл да бъде съобразен от въззивната инстанция по реда на чл.235, ал.2 ГПК при обжалване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, но в конкретния случай молителката – ищца, не е упражнила правото си на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. При липса на въведени надлежни твърдения за наличие на основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение