Определение № 50652 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 208/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Е. Н., чрез процесуалния й представител адв.В. О., против решение №1076/26.10.2021г. по в.гр.д.№195/21г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 12.10.2020г. по гр.д.№4439/19г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу ЗК“Лев инс“ АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищцата в резултат на настъпило на 13.11.2017г. ПТП за разликата над 10 000 лв. до претендираните от нея 40 000 лв. Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната му част и за уважаване на иска за остатъка от 30 000 лв. е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че въззивният съд не е съобразил релевантните, съгласно установената съдебна практика, конкретни обективно съществуващи факти /висок интензитет на търпени от ищцата болки и страдания и продължителния период на лечение, както и установените за страната лимити на застрахователни покрития/ при остойностяването на вредата. Поради това касаторът счита определеното обезщетение в размер на 10 000 лв. за крайно занижено и неотговарящо на критериите за справедливост. В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи,че решаващият състав на САС се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и произнасянето им е в противоречие със задължителната практика на ВКС относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия. Твърди,че въззивният съд не е обвързал преценката си за размера на обезщетението с релевантните за определянето му обстоятелства, визирани като критерии, от които следва да се ръководи, в т.11 от ППВС №4/68г. Позовавайки се на същия допълнителен селективен критерий касаторът формулира като значим за изхода на делото въпроса Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Като постановена в обратен на даденото от въззивния съд разрешение смисъл касаторът цитира съдебна практика, обективирана в решение №28/09.04.2014г. по т.д.№1948/13г. на Второ т.о. на ВКС и решение №4/08.03.2021г. по т.д.№2940/2019г. на второ т.о. на ВКС/. Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев инс“АД, в депозиран от пълномощника му адв.Д. Т. в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за необоснованост на сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по въпросите за критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди. По същество счита направените от въззивния съд изводи за правилни и законосъобразни, поради което моли решението да не се допуска до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си съставът на Софийски апелативен съд е приел за безспорни пред въззивната инстанция /с оглед влизането в сила на решението в частта до присъдения размер от 5000 лв./ механизмът на настъпването на ПТП и вината на деликвента, както и, че към датата на настъпването на ПТП – 03.11.2017г. ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на последния. Като спорен за разрешаване от него е определил въпроса какво е справедливото обезщетение за претърпените от ищцата в резултат на ПТП неимуществени вреди. За да даде отговор на този въпрос, съдът е взел предвид заключението на медицинската експертиза, приетите по делото медицински документи и събраните свидетелски показания. Приел е,че въз основа на тях е установено,че вследствие на инцидента ищцата е получила фисура /пукване/ на лъчевата кост на дясната ръка, за лечението на което същата е била имобилизирана за 30 дни с гипсова лонгета; шийна контузия с травма на нервните коренчета, наложила 5-дневен болничен престой и носенето на шийна яка в продължение на 6-8 седмици /според експерта достатъчно е било яката да се носи две седмици/. На базата на установените по делото обстоятелства съдът е приел,че травмите са причинили на ищцата затруднение в движенията на китката за срок около 2 месеца, а на шията - от 6 до 8 седмици, придружено с болки, неудобства, непълноценност и ограничаване във възможностите да изпълнява трудовите си функции. Съобразени от състава на апелативния съд са и обстоятелствата,че въпреки настъпилото пълно оздравяване на ищцата, в бъдеще биха могли да се появят болки в шийната област с различен интензитет, както и оказаното общо отражение на случилото се върху психиката, емоционалното равновесие и бита на пострадалата. На базата на така установените обстоятелства съдът е приел за справедлив размер на обезщетението за тези вреди сумата 10 000 лв. Посочил е,че от значение за определянето му са и възрастта на ищцата към момента на увреждането – 46 години, както и обективно съществуващата икономическа конюнктура в страната. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение. Според чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТКВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Съгласно разясненията дадени в посоченото тълкувателно решение, въпроси от значение за изхода на спора са тези, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен,нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат наведените допълнителни селективни предпоставки на т.т.1-3 от същия член и алинея. В т.1 от изложението касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а само е навел твърдение,че съдът се е отклонил от практиката на касационната инстанция, свързана със задълженията на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост. Цитирал е като такава практика ППВС №4/68г. Липсата на посочен правен въпрос е предпоставка за извод за липса на осъществена общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме противното, настоящият състав не констатира при изпълнение на това си задължение въззивният състав да е процедирал в противоречие с указанията, дадени в посоченото постановление на Пленума на ВС, тъй като при мотивиране на решението си същият е извършил анализ на всички събрани по делото доказателства, като установените въз основа на тях обстоятелства е съотнесъл към посочените в постановлението необходими за формирането на извода му за справедлив размер на обезщетението критерии, а именно: степен и брой на причинените травматични увреждания /свеждащи се до пукване на кост и контузия на шийни прешлени/, интензитет на търпените от пострадалата болки и неудобства, тяхната продължителност, вид и период на лечебния и на възстановителния процес /общо около 2 месеца/, възраст на пострадалата /46 години/, липсата на остатъчни поражения и прогнозата за по-нататъшното ѝ състояние /евентуална поява на болки в шийната област/. Съобразил е и общественото разбиране за справедливост към датата на настъпването на вредата, отчитайки конкретните икономически условия в страната. В този смисъл поставеният под точка 2 въпрос, макар и осъществяващ общия критерий за допустимост, тъй като се обхваща от предмета на спора, бил е разгледан от съда и е получил отговор в решаващите му мотиви от постановения въззивен акт, не е достатъчен да обоснове селектирането на жалбата, доколкото даденото от въззивния съд разрешение не се явява в противоречие с трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд. Липсата на изрично позоваване в решението на установените към момента лимити на застрахователни обезщетения не е достатъчно да се направи извод за формиране на крайния извод на съда в противоречие със сочената от касатора съдебна практика на ВКС. С редица служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС /решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о., решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др./ се приема,че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий при определянето на самото обезщетение за неимуществени вреди, а са само ориентир, от значение за преценката на обективния икономически критерий, който съставът по настоящото дело е съобразил и отчел като релевантен. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната му от касатора част. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение