Определение № 1425 от 30.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1092/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Н. Костов, действащ като ЕТ „Никол - Комерс - Стефан Костов“ - чрез пълномощник адв. Г. В. от САК, срещу решение № 1011 от 22.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 38/2023 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 9290 от 17.08.2022 г. по гр. д. № 6094/2022 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Стефан Костов в качеството на ЕТ „Никол - Комерс - Стефан Костов“ срещу „Електрохолд продажби“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) иск за признаване за установено на основание чл.439 ГПК, че ЕТ „Никол - Комерс - Стефан Костов“ не дължи на „Електрохолд продажби“ АД сумите 5 896.80 лв. - главница за доставена и незаплатена ел. енергия, ведно със законната лихва от 23.10.2015 г. до окончателното плащане, 202.90 лв. - мораторна лихва за периода 13.03.2015 г. - 15.10.2015 г., и 202.33 лв. - разноски за заповедно производство, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 838/2015 г. на Велинградски районен съд и е образувано изпълнително дело № 215/2019 г. по описа на ЧСИ Г. С. с рег. № 885 на КЧСИ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявения по делото иск и за присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Електрохолд продажби“ ЕАД - чрез юрк. А. В., който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното с касационната жалба решение на въззивен съд е постановено по търговско дело, в което е разгледан иск с правна квалификация чл.439 ГПК и е разрешен спор между търговци, възникнал във връзка с договор за доставка на електрическа енергия. Цената на иска, посочена от ищеца в исковата молба и останала непроменена в хода на процеса, е 6 301.22 лв. - под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела. От изложеното следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и подадената срещу него касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1 ГПК не обуславят допустимост на касационното обжалване, след като по силата на изрична законова разпоредба - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението е изключено от обхвата на касационния контрол. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение