Определение № 5002 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2618/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на К. Г. Т. срещу решение № 79/17.04.2025 г. по в.гр.д.№ 24/2025 г. на Окръжен съд Габрово, с което се потвърждава решение № 110/18.11.2024 г. по гр.д.№ 190/2024 г. на Районен съд Дряново и е отхвърлен предявеният иск на К. Г. Т. против Районен съд Габрово, на основание чл.2б ЗОДОВ, за сумата 6000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на НЧХД № 246/2024 г. на РС Габрово в разумен срок, ведно със законната лихва от 03.04.2024 г. до изплащането. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са доводи за неправилна преценка на конкретните обстоятелства от значение за изхода на делото, липса на произнасяне по направените искания и възражения, в нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, както и че прокуратурата не е участвала като контролираща страна. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и ЕСПЧ, обективирана в решение № 98/30.11.2017 г. по гр.д. № 3899/2016 г. на II г.о., решение № 120/13.04.2011 г. по гр.д. № 1333/2010 г. на III г.о., решение № 505/16.11.2011 г. по гр.д. № 1590/2010 г. на IV г.о., решение № 50/29.04.2022 г. по гр.д. № 3559/2021 г. на I г.о., решение № 63/19.07.2016 г. по гр.д. № 5655/2015 г. на III г.о., т. 15 от ТР №3/22.04.2005 г. по тълк.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 17 от ТР №1/2001 г. по тълк.д. №1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 222/13.04.2020 г. по гр.д. № 3809/2019 г. на IV г.о., решение № 1261/09.12.2008 г. по гр.д. № 5686/2007 г. на IV г.о., решение № 180/25.10.2016 г. по гр.д. № 1221/2014 г. на III г.о., без да е формулиран конкретен правен въпрос. Отделно се поддържа очевидна неправилност на решението. От Районен съд Габрово не е подаден писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 15.01.2024 г. в деловодството на Районен съд Трявна е постъпила тъжба от К. Г. Т. против адв. М. М., въз основа на която е образувано НЧХД №7/2024 г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2024 г. По молба на тъжителя, делото е отложено за 13.03.2024 г., като е определен нов съдия-докладчик поради командироването на предишния съдия в друг съд, но преди заседанието отново е направено искане за отлагане на делото поради здравословни проблеми на молителя. След направен отвод на съдията-докладчик, делото е изпратено във ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който с определение № 149/20.03.2024 г. е посочил РС Габрово. Образуваното НЧХД № 246/2024 г. е било прекратено, на основание чл.250 ал.1 т.2 НПК, което с определение № 120/25.04.2024 г. по ВЧНД № 130/2024г. на ОС Габрово е потвърдено и влязло в сила като необжалвано. С оглед на тези обстоятелства, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорност на държавата по реда на чл.2б ЗОДОВ, тъй като производството е приключило за малко над три месеца, а само при ответника – РС Габрово, делото постъпва на 26.03.2024 г. до 01.04.2024 г. През останалия период на висящност, делото е в други съдилища и е приключило в разумен срок. При администриране, насрочване на делото и разглеждане на исканията, произнасянето на съда е своевременно, поради което не е налице забава, вкл. след направения отвод на съдията-докладчик, което да обоснове присъждане на обезщетение. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при забавени действия на правозащитните органи, на основание чл.2б ЗОДОВ. От мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че решението е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния спор и в този смисъл, декларативно позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение не обуславя допускането на касационно обжалване. Липсва явна необоснованост на мотивите на решението, доколкото фактическата обстановка е подробно изследвана и въз основа на доказателствата въззивният съд е достигнал до извод, че не е налице забава при разглеждане на НЧХД № 246/2024г. в РС Габрово, в нарушение на правото на решаване на делото в разумен срок. В тази връзка, въззивната инстанция е съобразила критериите, въз основа на които се преценява наличието или липсата на нарушение по чл.6, §1 от Конвенцията, посочени в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, както и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, поради което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ на решението, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не са налице и основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация поради следното: Съгласно дадените разяснения в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая не са формулирани правни въпроси, а твърдения за фактическите обстоятелства по делото и доводи за неправилна преценка на съда за събраните доказателства, т.е. не се покриват изискванията за поставен правен въпрос, като обща предпоставка за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК. По своята същност тези доводи са по съществото на спора, във връзка с правилността на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК – за обстоятелствата, които не са били предмет на обсъждане в мотивите на съда и неправилната преценка на събраните доказателства, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване я в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е преценявал налице ли е необосновано забавяне на производството по НЧХД № 246/2024 г. на РС Габрово, т.е. дали съдът е упражнил добросъвестно своите правомощия, а не дали направения отвод от разглеждане на делото е опорочило постановения съдебен акт. Независимо от изложеното, съдът е съобразил и установената съдебна практика на ВКС, във връзка с отговорността за вреди по чл.2б ЗОДОВ, вкл. практиката на СЕС (Castillo Algar v. Spain, § 45; Morice v. France [GC], § 78; Surlj v. Croatia, § 43), която приема, че участниците в производството могат да се позоват на предвидените в националната правна уредба механизми за осигуряване правото на разглеждане на делото от безпристрастен съд, като преценката за основателността на направените искания се извършва от съда. Когато искането за отвод е основано на общи и абстрактни основания, без страната да се е позовала на конкретни и/или съществени факти, които биха могли да предизвикат основателни съмнения относно безпристрастността на съдията, неговите действия могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба, когато се използват за забавяне на делото, избор на съдия или съдебен район. Предвид изложените съображения, въпросите в изложението не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, а при липсата на доводи за изменение на съществуващата практика поради промяна на законодателството или обществените отношения не може да се приеме, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение