Определение № 546 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1646/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, срещу решение №1188 от 06.07.2011г по гр.дело № 453/2011г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд в отхвърлителната част, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до пълния размер на субективно съединените искове на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ, или по 30000 лева за всеки от ищците П. Н. К. и Р. Ж. П. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,обоснован като необсъждане на всички обстоятелства при определянето на обезщетение с по справедливост и точно прилагане на чл. 52 от ЗЗД ,тъй като обезщетението е несправедливо и необосновано завишено. Без да е изрично формулиран въпрос, се изтъква и противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т.19 от ТР №1/2011г ОСГК ,т.к част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от обвинението и липсвали мотиви за причинно следствена връзка. Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела .Приложени са решения № 20 от 2010 по гр.д№1609/2008г на ВКС VІ г.о, реш. № 23 от 2009г на ІІ г.о на ВКС, реш. № 191 от 16.03.2009г на САС. По цитираните дела на ВКС са оставени в сила решения ,с които на същото или други основания за отговорност по ЗОДОВ обезщетенията са определени в по-ниски размери. Според Прокуратурата са налице големи различия, при сходни случаи. В отговор ответниците по касационната жалба П. Н. К. и Р. Ж. П. оспорват основанията за допускане до обжалване Съображения са развити от защитата, не са заявени разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен правен въпрос по материалните предпоставки за отговорността на Прокуратурата или конкретен процесуалноправен въпрос по прилагането на процесуалния закон, във връзка със съдържанието на решението и задължителни тълкувателни указания в тази насока Общо се преформулира оплакването за необсъждане на всички обстоятелства съгласно принципните указания в ППВС № 4/ 1968г, но не се сочи кои решаващи за размера на обезщетението факти са оставени без обсъждане, или са съобразявани други ,без да са относими. Без съдържателен правен въпрос е и оплакването за неправилни фактически изводи по отношение на причинната връзка .Макар в решението да е обсъдено състоянието на двамата ищци в следствие на причиненото затормозяване,публично злепоставяне и влошаване на здравето им след предявяването на обвинение ,се твърди липса на мотиви. Изложените доводи на Прокуратурата не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания правен въпрос ,свързан с изграждането на решаващи изводи за размера на обезщетението по критерия на чл. 52 ЗЗД .По въпроса е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,като реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи .Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти ,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, при установената степен на увреждане. Този подход е следвал и Софийски апелативен съд при постановяване на обжалваното решение. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма и приложените към изложението съдебни решения не обосновават противоречие по правен въпрос, изрично и конкретно привързан към определени предпоставки на преценката, обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са самодостатъчен довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 - 3 на чл. 280 ал.1 ГПК. С решение №830 от 20.12.2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС, по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК се даде отговор и насока в кои случаи различните размери на присъдени обезщетения могат да доведат до извод за противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.