Определение № 323 от 16.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5081/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 244 от 22.05.2013г. по гр.д. № 690/2012г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 349 от 20.04.2012г. по гр.д. №2814/2011г. на Пазарджишки районен съд в частта за отхвърляне на иска за делба на паянтова сграда - баня и тоалетна с площ * кв.м. и навес с площ * кв.м. и вместо това е допусната делбата на посочените постройки между съделителките Й. П. А. и С. П. Д. при равни квоти; оставено е в сила решението в частта по допускане на делба между същите съделителки и при същите квоти на УПИ * в кв. * по плана на [населено място] с площ * кв.м. с построената в него масивна жилищна сграда на * кв.м. и лятна кухня на * кв.м. Касационната жалба е подадена от ответницата по иска Й. П. А. чрез пълномощника адв.Й.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Ответницата по жалбата С. П. Д. в писмения отговор взема аргументирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба на сънаследствени недвижими имоти - поземлен имот с изградена в него жилищна сграда и други спомагателни постройки. С. са сестри и наследници на родителите си - П. С. В., починал 1990г. и Ц. Б. В., починала 2010г. Родителите са придобили по време на брака си процесния имот. Ответницата Й. А. се позовава на саморъчно завещание от майката, съставено в нейна полза, както и на придобивна давност. Същата се е снабдила през 1998г. с констативен нотариален акт за собственост върху * ид.ч. от имота, без лятната кухня, въз основа на писмени доказателства. През 2011г. тя се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по завещание на останалата * ид. ч., включително лятната кухня. Съдът е намерил завещанието за нищожно доколкото в него са посочени две различни дати на съставянето му - 21.01.1988г. и 25.01.1988г. Възражението за придобиване на имота по давност е намерил за неоснователно. Посочил е, че не е уточнен началния момент на владението, но липсва твърдение, че Й. приживе на родителите е започнала да владее делбения имот като свой, че е демонстрирала това свое намерение и никой не й се е противопоставил. Свидетелите не са установили Й. по какъвто и да е начин да е пречила на сестра си да ползва наследствената си част приживе на майката. Такова поведение е налице едва след смъртта на майката през 2010г., но оттогава до завеждане на иска давностен срок не е изтекъл. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответницата, че лятната кухня е изградена от нея и не следва да се дели. Изтъкнал е, че според нотариалния акт ответницата е собственик на * ид.ч.от тази постройка и тази констатация не е опровергана. Що се отнася до процесната паянтова сграда - баня с тоалетна и навес, те представляват несамостоятелни обекти, имат обслужващ характер спрямо жилищната сграда и са собственост на наследодателите по приращение. Поради това съдът е включил и тях в делбата. В производството пред въззивната инстанция от страна на Й. А. е представено съдебно удостоверение за заведен от нея иск за установяване, че С. Д. не е собственик на делбения имот като е поискано спиране на производството. Съдът е отказал това, посочвайки, че въпросът за собствеността върху имота се решава в настоящето производство. Освен това, въззивницата А. е поискала събиране на нови доказателства - разпит на свидетели и изискване на данни от службата по вписванията за депозирани завещания от родителите на страните. Съдът е отказал събирането на тези доказателства поради отсъствие на предпоставките на чл. 266 ГПК. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното: В представеното от касатора изложение не са формулирани правни въпроси, а са наведени оплаквания от решаващата дейност на съда. Независимо от това, от доводите могат да бъдат уточнени няколко въпроса: Първо, за доказателствената сила на представените констативни нотариални актове. Твърди се, че съдът не е изложил мотиви в тази насока и не се е съобразил с Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. Вярно е, че съдът не е обсъждал въпроса за доказателствената сила на констативните нотариални актове, поради което той не би могъл да обуслови допускане на касационно обжалване. Отделно от това, не е налице разгледаната в тълкувателното решение хипотеза, при която тежестта на опровергаване на акта е на оспорващата страна, тъй като ищцата разполага с легитимация на своето право на съсобственик и в тежест на ответницата е да установи своята претенция за изключителна собственост. Второ, за приложението на чл. 266 ГПК. Въпросът е свързан с отказа на съда да допусне нови доказателства за издирване на завещания, съставени от наследодателите на страните. Поддържано е пред въззивния съд, че жалбоподателката научила за наличието на друго завещание на майката и за завещание от бащата. Липсва противоречие с представеното Решение№ 556 от 10.01.2011г. по гр.д.№ 1019/2009г. на II г.о. В него се приемат за допустими на основание чл. 266, ал.3 ГПК доказателства, чието събиране е било поискано своевременно пред първата инстанция, но те не са били събрани от съда в нарушение на процесуалните му задължения по чл.146 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като доказателствата не са искани пред първата инстанция, а за първи път пред въззивната такава. Ищцата още в исковата молба е заявила, че не съществува завещание от бащата, а оставеното от майката е нищожно, а ответницата в отговора е посочила, че баща й и майка й са оставили в нейна полза завещание, но не е представила завещание от баща си, а се е позовала на завещанието от майка си, което е представено от ищцата с исковата молба. При това положение въззивният съд с основание е приел, че претендирайки собственост по завещание, жалбоподателката следва да знае за съставените в нейна полза завещания, а и по никакъв начин не е била възпрепятствана да ги издири своевременно. Третият поставен въпрос е свързан с неуваженото искане за спиране на производството поради заведен преюдициален спор. К. се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но не е обосновала визираното основание, а изложението й има характер на касационно оплакване, което не може да бъде разглеждано в настоящия етап на производството. В обобщение, следва да бъде отказан достъп до касационен контрол като в полза на ответницата по жалбата се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.