Определение № 145 от 02.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 353/2023 г.
ВКСI гражданско отделение02.02.2023 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба, подадена от И. Д. И. и К. Й. И. срещу определение № 11085 от 03.11.2022 г. по ч.гр.д. № 10979 от 2022 г. на Софийския градски съд, I-Д състав, с което е потвърдено определение от 13.09.2022 г. на Софийския районен съд, 43 състав за спиране на гр.д.№ 5966 от 2022 г. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. И. и К. Й. И. срещу определение № 11085 от 03.11.2022 г. по ч.гр.д. № 10979 от 2022 г. на Софийския градски съд, I-Д състав, с което е потвърдено определение от 13.09.2022 г. на Софийския районен съд, 43 състав за спиране на гр.д.№ 5966 от 2022 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочена от касаторите практика на ВКС по следните въпроси:
- Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на акта си да обсъди всички доводи и възражения на страните ?
- Налице ли е преюдициалност по отношение на иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, съответно- основание за спиране на делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, при наличие на висящи искови производства между същите страни и за същия имот по извършване на неговата делба, по чл.19, ал.3 ЗЗД и по чл.135 ЗЗД ?
В писмен отговор от 16.01.2023 г. ответникът по частната жалба Я. Д. И. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Моли същата да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Доколкото обаче делото, което е спряно с обжалваното определение, е било образувано по иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК решението по това дело не подлежи на касационно обжалване и съответно - на основание чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и постановеното по това дело определение по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Ето защо подадената частна касационна жалба срещу това определение следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение