Определение № 395 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1637/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1546 от 20.12.2019 г. по в. гр. д. № 1634/2019 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2552/07.06.2019 г. по гр. д. № 12546/2017 г. на Варненския районен съд, с което ответницата М. П. А. е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено в сегашния му вид след 1990 г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението- тоалетна по КП от 1965 г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/ етаж, собственост на ищците В. Г. Р. и Н. В. Д. и по този начин смущават правото им на ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес [населено място], [улица]. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частта, с която е бил отхвърлен иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 8 000 лв.

Въззивният съд е приел, че въз основа на нотариален акт за покупко-продажба № .../21.09.1968 г. и настъпило наследствено правоприемство ищците се легитимират като собственици на първия /партерния/ етаж с административен адрес [населено място], [улица]. След възпроизвеждане на части от трите експертизи по делото, които са кредитирани като непротиворечиви, съдът е достигнал до извод, че в резултат на извършеното преустройство в жилището на ответницата на втория етаж на същата сграда и изграждането на мокро помещение /баня-тоалет/, се натоварва гредоредът над спалнята и входното антре в жилището на двамата ищци, поради което и щурцовете над прозореца на спалнята и над вратата на антрето им са деформирани и провиснали; че основите на сградата, в която се намират двете жилища, не са оразмерени /предвидени/ за допълнително изградената баня-тоалетна в жилището на ответницата; че е допустимо изливането на стоманобетонна плоча над съществуващия дървен гредоред, но след обследване на сградата и въз основа на проект или конструктивно становище с указание за изпълнение; че влагата в жилището на ищците и констатираните от вещите лица повреди в спалнята им не са причинени от изграденото в жилището на ответницата мокро помещение, а от недобрата поддръжка на сградата и инсталациите в нея през годините. Прието е също, че в жилището на ответницата още през 1950 г. е съществувала тоалетна.

От правна страна въззивният съд е приел следното:

Прието е, че първата инстанция не се е произнесла по непредявен иск. Действително, отправеното до съда искане е ответницата да преустанови ползването и да премахне незаконната баня и тоалетна, изградена върху преустроена тераса на втория етаж от сградата. Съдът се е произнесъл в съответствие с това искане. Обстоятелството, че в диспозитива на решението са включени и стоманените греди на пода на помещението баня-тоалет, доколкото те са част от допълнителните СМР, чрез които съществувалата тоалетна е превърната в помещение с тоалетна и баня и които допълнителни СМР ответницата е осъдена да премахне, не обосновава извод, че е налице произнасяне плюс петитум. В случая с включването на стоманените греди е извършена необходимата конкретизация на извършените СМР, които ответницата е осъдена да премахне и които смущават ищците при пълноценното упражняване правото им на собственост в своя имот.

По съществото на спора е прието, че в резултат на извършената реконструкция от ответницата на помещението, представляващо баня с тоалетна, и поставените от нея греди, за което липсва разрешение от контролните органи или проект, е налице допълнително натоварване на гредореда над спалнята и над входното антре в жилището на ищците, поради което щурцовете над прозореца на спалнята и над вратата на антрето са провиснали, ето защо ищците не могат да осъществят предвидените в своя имот СМР, т.е. не могат да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху жилището. Без значение за основателността на иска е обстоятелството, че извършеното преустройство на мокрото помещение представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ.

Касационна жалба срещу въззивното решение в частта по иска с правно основание чл.109 ЗС е подадена от ответницата М. А..

Жалбоподателката счита, че решението е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Ищците не са искали от съда да постанови диспозитив, с който да осъди жалбоподателката да премахва стоманени греди под процесната тоалетна, както и допълнителни СМР. Жалбоподателката не е поставяла такива стоманени греди при извършеното от нея преустройство на съществувалата тоалетна. Преустройството се изразявало само в преминаване от азиатски към европейски тип на тоалетната и поставянето на душ. По делото не се установило съществуването на стоманени греди, които да бъдат премахнати. Решението било и неправилно. Без разпределена доказателствена тежест едва въззивният съд приел, че жалбоподателката трябва да отговаря и за противоправното състояние, създадено от нейните праводатели, които още преди 1965 г. изградили въпросната тоалетна. Освен това в диспозитива на решението не били конкретизирани онези СМР, които трябвало да бъдат премахнати. Не било съобразено, че премахването на стоманените греди може да застраши конструкцията на сградата и нейното частично разрушаване в проблемната зона. Не били обсъдени всички доказателства по делото и по-конкретно данните, че ищците са придобили собственост върху къща, която не е включвала проблемните помещения – входно антре, баня и спалня. Не било отчетено и това, че процесната тоалетна не натоварва основите на сградата; че причината за натоварване на щурцовете е не тоалетната, а неправилно изпълнения гредоред, както и използването на дървени щурцове с недостатъчно сечение и изтеклия експлоатационен срок на сградата. Неправилен бил и изводът, че е без значение обстоятелството, че преустройството на тоалетната е търпим строеж.

След изтичане на едномесечния срок по чл.283 ГПК е подадена допълнителна касационна жалба, която обаче не може да бъде разгледана.

В изложението към основната жалба се сочи поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси: 1. Материално легитимирано ли е да отговаря на иска по чл.109 ЗС лице, което не премахва стоманените греди, които са положени от друго лице и които са съществували в имота към момента на придобиване на същия, както от страна на ищците, така и от страна на ответниците.

По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 2. Дали негаторният иск е средство за защита срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие с обема на това право и дали трябва да има съответствие между търсената защита и вида на нарушението.

По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 132 от 30.03.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 334/2014 г. на ВКС, I-во г.о. 3. Без значение за иска по чл.109 ЗС ли е обстоятелството, че липсва неправомерно действие поради търпимост на строеж по смисъла на ЗУТ.

По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 4/2015 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. 4. Неоснователно по смисъла на чл.109 ЗС ли е действие, за което не може да бъде търсена имуществена отговорност, тъй като не причинява вреди по чл.45 ЗЗД.

По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. 5. Може ли съдът да осъди ответника да премахне по реда на чл.109 ЗС стоманени греди, каквото искане няма от ищеца, без да изясни фактическата обстановка, характера на нарушението и конструкцията на сградата и без да назначи вещи лица, които да дадат заключение дали с премахването на стоманените греди няма да се наруши конструкцията на сградата и дали няма опасност сградата да падне.

По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 33 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на ВКС, II-ро г.о.; т.3 на ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като съдът следвало служебно да назначи експертиза във връзка с конструкцията на сградата.

6. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени доводи и възражения и конкретно – длъжен ли е бил да се произнесе по въпроса кой трябва да направи ремонт на щурцовете.

По този въпрос въззивното решение противоречало на решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 1338/2009 г. на ВКС, IV-то г.о. и решение № 69/26.07.2019 г. по т. д. № 2556/2018 г. на ВКС, I-во т.о.

Решението било недопустимо, тъй като излизало извън искането за защита, а освен това било очевидно неправилно, тъй като жалбоподателката била осъдена да премахне стоманени греди, за които не било установено безспорно по делото дали изобщо са налични и къде е местоположението им. Явно необоснован бил изводът за съществуването на стоманени греди и за обстоятелството, че те са причина за провисване на щурцовете.

Към жалбата е приложена и частна експертиза, според която премахването на стоманените греди ще доведе до авария на конструкцията на сградата – събаряне на подовата конструкция над спалнята на ищците и събаряне на кухнята, антрето и тоалетната на втория етаж.

Ответниците в производството В. Г. Р. и Н. В. Д. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

По първите четири въпроса не може да се допусне касационно обжалване. Първият въпрос в по-общ вид е за това дали с иска по чл.109 ЗС може да се търси защита само срещу неоснователни действия, извършени от ответника, или и срещу действия, извършени от неговите праводатели. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като няма спор в доктрината и съдебната практика, че искът по чл.109 ЗС може да се води срещу всяко лице, което поддържа неоснователното действие, съставляващо пречка за упражняване правото на собственост на ищеца -решение № 340 от 25.V.1994 г. по гр. д. № 918/93 г., IV г. о., решение № 1019 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 235/2008 г., I г. о., решение № 147 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 947/2011 г., I г. о. Въпросът за съответствието между търсената защита и вида на нарушението не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като възниква само в случаите, при които от съда се иска да постанови по реда на чл.109 ЗС извършването на определени действия, които са по-обременяващи за ответника, въпреки че същият резултат може да се постигне и с друг вид по-облекчени действия. Този проблем не стои по настоящото дело. По третия въпрос липсва противоречие между въззивното решение и ТР № 4/2015 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, което не урежда пряко този въпрос. Налице е съответствие на въззивното решение с практиката на тричленни състави на ВКС, в които най-общо се приема, че издаването на удостоверение по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ за търпимостта на един строеж не е пречка да се иска неговото премахване по реда на чл.109 ЗС, когато той засяга правото на собственост на ищеца - решение № 507 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2008 г., II г. о., решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о., решение № 74 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6580/2013 г., II г. о. По четвъртия въпрос – не във всички случаи има връзка между исковете по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД, т.е. не във всички случаи неоснователното действие, за което може да се уважи иск по чл.109 ЗС, води до причинени вреди, които да обусловят уважаване на иск по чл.45 ЗЗД. Затова въпросът не е значим от гледна точка на прилагането на закона и развитието на правото.

Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на неговата допустимост и по-конкретно – да се провери дали има съответствие между търсената защита и постановения от съда диспозитив. Този проблем се засяга и в първата част на пети въпрос, макар като цяло въпросът да е относим към правилността, а не към допустимостта на въззивното решение. Едва след като се провери допустимостта на решението, съдът ще прецени неговата правилност и по-конкретно – дали въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изяснил по какъв начин конструкцията на сградата ще се засегне от предписаните от него действия по чл.109 ЗС, както и кой следва да извърши предписаните от вещите лица строителни дейности, които ще дадат възможност на ищците пълноценно да упражняват правото си на собственост.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,