Определение № 325 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 949/2012 г.

С определение № 41/04.02.2013 г., производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК – до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение (ТР) № 6/2012 г. по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 06.11.2013 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и производството по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК. Спирането на производството е било постановено, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя Изпълнителна агенция (ИА) „Автомобилна администрация”, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, изрично е изведен правният въпрос, дължат ли държавните учреждения на бюджетна издръжка държавна такса по трудовоправни спорове. Разрешението на този правен въпрос, дадено с т. 10 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г., е че държавните учреждения дължат държавна такса при въззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела. Този правен въпрос не е от значение и не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускането на касационното обжалване на въззивното решение по делото, но, както е прието и в определението за спиране на производството, този въпрос е пряко свързан с редовността и процесуалната допустимост на подадената касационна жалба, респ. с допустимостта на образуваното по нея касационно производство. Тъй като съгласно цитираното задължително разрешение на въпроса, дадено с посоченото тълкувателно решение, внасянето на държавна такса и в настоящия случай е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на подадената от ИА „Автомобилна администрация”, касационна жалба и на образуваното по нея производство пред ВКС, то съгласно чл. 230, ал. 3 от ГПК и на основание чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания да представи по делото в рамките на законоустановения едноседмичен срок, документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 30 лв. Едва при своевременно отстраняване на тази нередовност на касационната жалба, съдът ще следва да се произнесе с определение по реда на чл. 288 от ГПК по допускането на касационното обжалване на въззивното решение, по останалите наведени от касатора, общо и допълнително основания за това. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение