Определение № 10 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 780/2012 г.

Обжалвано е въззивното решение № VІ-74 от 24.07.2012 год., постановено по гр.дело № 1003/2012 год. на Бургаският окръжен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 20.03.2012 год. по гр.дело № 342/2011 год. на Поморийския районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на М. Г. К., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица], Г. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], к-с „С.”, [жилищен адрес] и Н. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], че А. Г. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.П., В. А. Т., ЕГН [ЕГН], минно селище Ч., [улица] Б. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] са собственици по силата на дарение, договор за издръжка и гледане и давностно владение на дворно място от 1950 кв.м. от бивш имот с пл.№...., а по сега действащия план на УПИ...., с площ 1480 кв.м., кв.... при граници: улица, УПИ ...., УПИ ... и УПИ .... по плана на [населено място] и на 470 кв.м. от УПИ ....../бивш УПИ..., кв....., целия от 1740 кв.м., намиращи се в западната част на имота при граници: улица, УПИ ...., УПИ .... и УПИ ....., като иска за останалата част до предявения отхвърля като неоснователен и е отменен нотариален акт за собственост придобит по давностно владение №..., том ..., дело № .../.... год. на нотариус Хр.Р., с който е прието, че М. Г. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.”Л. №... е собственик на дворно място с площ от 1740 кв.м., съставляващо УПИ ...., кв..... по плана на [населено място] при граници: улица, УПИ-..., УПИ ...., УПИ ..... и УПИ .... за частта над 1270 кв.м. от дворно място. Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Г. К., Г. Д. П. и Н. Д. С., представлявани от адвокат Т. И., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От ответниците по касация А. Г. Т., В. А. Т., Б. А. М., представлявани от адвокат П. Т. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Според представеното удостоверение № 1857 от 31.05.2011 год. на Община-П. данъчната оценка по чл.264, ал.1 ДОПК за процесния имот е 2 182 лева, т.е. цената на иска е до 5 000 лева, поради което решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, респ. подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация Б. А. М. се присъждат направени разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 400 лева. По изложените съображения и на основание чл.280, ал.ІІ ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение