Определение № 179 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3422/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 91/ 09.04.2020 г. по гр.д. № 446/ 2019 г., с което Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 231/ 27.05.2019 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната от „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД част, е осъдил „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД да заплати на Н. И. Д. сумата 10 783.49 лв. – обезщетение за отстраняване на причинени вследствие на теч от аварирал водопровод имуществени вреди на жилищна сграда и гараж в дворно място с пл. № 238 в кв. /№/ по плана на [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. Решението се обжалва от „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД (ВиК) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правен: 1. Когато лицето, на което е възложена работата, не е могло да предвиди и предотврати вредоносния резултат, следва съдът по иска по чл. 49 ЗЗД да приеме за оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която се прилага и за гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата, респ. случайното събитие изключва ли възлагането в тежест на възложителя рисковите фактори от упражнената дейност? и 2. По иска по чл. 49 ЗЗД преклудирано ли е възражението за съпричиняване, ако обстоятелствата, на които се основава, са изяснени едва в хода на делото, а именно – след запознаване със заключението по съдебната експертиза? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а по тях обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането за допускане на касационния контрол обосновава и с довод, че обжалваното решение противоречи на пет решения на ВКС, но при изтъкнатото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не повдига правни въпроси. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, без да го обоснове. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 49 ЗЗД), допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация Н. И. Д. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че на 11.09.2017 г. са се осъществили предпоставките (материално-правните условия) по чл. 49 ЗЗД, за да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника ВиК (сега касатор) по предявения иск от Н. Д. (сега ответник по касация). Водопроводната мрежа, обслужваща района на жилищната сграда в [населено място], [улица], изградена през 70-те години на XX-ти век, не е била съобразена с характера на почвата – типичен льос, а бездействието на работниците и служителите на ответника ВиК в изпълнението на нормативните им задължения да я подновят и съобразят с особеностите на почвата, са довели до аварии на водопровода в периода 07.08.2017 г. - 31.08.2017 г. Безуспешните опити работните екипи на ответника да ги отстранят и липсващата отводнителна система (също нормативно задължение на ответника) - са единствените причини за вредоносния резултат. Неопределено време от водопроводната мрежа на адреса е текла вода. При втората авария е изригнал и воден гейзер. Вследствие наводненията, на липсващата отводнителна система и на теглото на двете сгради в [населено място], [улица], льосовата почва под тях пропада. Напукват се стените и таваните в дневната, столовата и кухнята, в коридора, детската стая на първи и втори етаж, в спалнята на втория етаж на сградата. Входната врата, вратите на първо ниво на сградата са посукани – трудно се отварят и затварят. Прозорците на южната фасада на първи и втори етаж са поразени и се нуждаят от подмяна. По източната фасада на сградата има изразена вертикална фуга. По външната каменна настилка в двора са отворени фуги. Гаражът е неизползваем – освен пукнатини по стените е силно изразено провисване на покривната плоча. Гаражната врата е провиснала и се отваря трудно. Сумата 10 783.49 лв. е пазарната стойност на материалите и труда, необходими за поправянето на тези вреди в имотите, собственост на ищеца Н. Д., по цени към 11.09.2017 г. – датата на съставения протокол, непосредствено преди ответникът да изпълни своите нормативни задължения. Въззивният съд е заключил, че това е и размерът, до който искът по чл. 49 ЗЗД, предявен като частичен, е основателен. Установявайки тези обективно проявени обстоятелства – тотално амортизирана и неподменена в нормативните срокове водопроводна мрежа, която още към изграждането си не е била съобразена с особеностите на льосовата почва, липсата на изградена към авариите отводнителна система – въззивният съд е изключил случайното събитие като основание, освобождаващо ответника от гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД. Случайното събитие е такова, което не може да се предвиди или е резултат от непреодолима сила. То не се проявява при дългогодишно неизпълнение на нормативните задължения, възложени на ответника, нито са верни (изключени са от събраните по делото доказателства) твърденията в писмения отговор на исковата молба, че лятото на 2017 г. е било дъждовно. Тези мотиви на обжалваното решение съответстват на обяснението на случайното събитие, което възприемат съдебната практика и теория, а повдигнатият от касатора материално-правен въпрос не обуславя въззивното решение, а изразява единствено несъгласието на ответника за отхвърленото възражение, обективно опровергано от събраните по делото доказателства. Следователно първият повдигнат въпрос не е обуславящ за обжалвания акт. Вторият повдигнат въпрос – отказът на въззивния съд да обсъди възражение за съпричиняване поради неговата несвоевременност (ответникът го е направил за пръв път във въззивната жалба), обуславя обжалваното решение. Разрешението, което въззивният съд му е дал обаче, не противоречи, а съответства на практиката на ВКС в приложението на чл. 133 ГПК и на чл. 147, ал. 1 ГПК. В своите решения по чл. 133 ГПК ВКС константно приема, че възражението за съпричиняване ответникът по правило е длъжен да направи, излагайки в писмения отговор на исковата молба фактите, с които го обосновава. Действително има решения на ВКС по чл. 290 ГПК, в които се приема, че преклузията по чл. 133 ГПК не настъпва, когато възражението е основано на факт, осъществен до изтичането на срока за писмен отговор на исковата молба, стига обаче ответникът да не е могъл да го узнае и да посочи своевременно доказателствените средства в установяването му. Начинът, по който процесуално-правният въпрос е формулиран – че ответникът е узнал за фактите, обосноваващи възражението за съпричиняване, от доказателствата по заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, обуславят приложението на чл. 147, ал. 1, т. 1 ГПК. Т.е. ако да са верни, ответникът е следвало да заяви възражението след приемането на това заключение – в откритото съдебно заседание пред първата инстанция, а не във въззивната жалба. Следователно по втория въпрос са изключени допълнителните основания и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (с оглед обсъдената практика на ВКС), и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (с оглед съответстващото й въззивно решение). Във връзка с цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на ВКС, касаторът не е повдигнал материално-правен или процесуално-правен въпрос. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението, а може само да го уточни и/или конкретизира (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Касационният контрол не следва да се допуска и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал в какво според него се изразява очевидната неправилност на въззивното решение. Следователно основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е само заявено, а без да е развито, допускането на касационния контрол по него би осуетило правото на защита на ответника по касационната жалба в настоящия етап (по нейното селектиране) и би влязло в противоречие с чл. 122, ал. 1 КРБ (върховният закон гарантира правото на участие на страните във всички стадии на процеса, т.е. – и в настоящия). При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора (ответникът по иска) следва да се поставят разноските, направени от ответника по касация (от ищеца). Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът