Определение № 60547 от 09.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2312/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ЗК ЛЕВ ИНС АД против решение № 11903/24.08.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4233/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта относно присъденото на основание чл.432 ал.1 КЗ в полза на Б. Т. М. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.03.2017 г. за разликата над 80 000 лв. до 110 000 лв., след съответна отмяна на решение № 76/20.05.2019 г. по гр. д. № 244/2018 г. по описа на Софийския окръжен съд, ТО, 4 състав. В касационната жалба се сочи, че са налице основанията на чл.281 т.3 пр.1 и пр.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно в обжалваната му част, с присъждане на разноските за тази инстанция. Искането за достъп до касация се основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Съобразен ли е размерът на присъденото застрахователно обезщетение с вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, възрастта на ищеца към датата на ПТП, препятстването на нормалния живот на пострадалия, прогнозата за възстановяване, икономическите условия в страната към датата на увреждането и по какъв начин тези критерии се съотнасят към размера на определеното от съда застрахователно обезщетение; 2/ Как съдът установява, дали размерът на определеното застрахователно обезщетение е достатъчен да компенсира пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди; 3/ Какви са критериите за определяне на периода от време, който да бъде съобразен при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че отговорите на поставените въпроси имат значение за точното прилагане на материалния закон, както и за развитието на правото, т.к. целят въвеждане на правна яснота по въпроси, по които ВКС не се е произнасял. Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на Б. Т. М. със становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно разглеждане, евентуално – че е неоснователна. Претендират се разноски по чл.38 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не се доказват обаче основанията за достъп до касационна проверка, поддържани от касатора. За да определи обезщетение в атакувания размер, съставът на въззивния съд е преценил данните от комплексната САТМЕ, като е установил, че пострадалата ищца е получила телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок около 7-8 месеца, счупване на хълбочната кост вдясно, счупване на кръстцовата кост /сакрума/ вдясно, счупване на срамната кост вдясно /всички сами по себе си причинили затруднения в движението в рамките на посочения по-горе срок/, счупване на алвеоралния гребен на горната челюст /от първи горен десен до четвърти горен ляв зъб/, травматично избиване на централните резци на горната челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето /вкл. отхапването/ и говоренето - неясно, с фъфлене и съскане, разкъсно-контузна рана на горната устна. Пострадалата е била подложена на оперативно лечение – кръвна репозиция и поставена метална остеосинтеза на фрактурата на дясната бедрена кост, вътрешно фиксиращо устройство в горната челюст по повод фрактурата на същата. При проведеното оперативно лечение, което е било двуетапно, пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания, особено от страна на лицевата травма, поради богатата интервенция на лицето, като болезнеността е била интензивна в първите седмици след причиняване на травмата и се е наблюдавала в рамките на посочения по-горе възстановителен период. Раната в областта на устната е заздравяла с образуване на ръбец, причиняващ загрозяване. Вещото лице е посочило също, че при ищцата болезненост ще се наблюдава до живот при физическо натоварване на увредения крайник, както и при промяна на времето. Счупването на костите на тазовия пръстен може да доведе до затруднения при раждане по нормален път, които са конкретизирани в обясненията му в о.с.з. и водят до извод, че нормалното раждане би било рисково и невъзможно. Избиването на централните резци е довело до оформянето на значителен дефект в зъбната редица, който може да бъде коригиран с поставяне на мостова протеза или импланти. Трайните промени при десния крайник се състоят във видимите оперативни ръбци, които нарушават естетиката на крака. Избиването на зъбите също е с постоянни последици, вкл. естетически. Въззивният съд е обсъдил подробно и събраните гласни доказателства, установяващи болките, страданията и негативните психически изживявания на ищцата, вкл. от невъзможността да се самообслужва – срам, страх, притеснения, безпомощност, част от които не са отшумели. При преценката на релевантните обстоятелства за определянето на справедливо обезщетение, съгл. ППВС № 4/1968 г., съдът е посочил, че взема предвид характера, тежестта, броя и вида на травмите /пет тежки фрактури/, извършените 4 оперативни интервенции под пълна упойка, психо-емоционалното състояние на ищцата след произшествието и дългия период, през който се е нуждаела от чужда помощ, общия възстановителен период, както и трайните последици от увреждането /болки в крайника, усложнения при раждане, загрозяващи белези/. Съобразена е и възрастта на ищцата – 17-годишна към момента на произшествието, на която възраст последиците от травмите са много значими и съществено са влошили психическото й състояние, както и са ограничили възможността й за физическа и социална активност. При определяне размера на обезщетението съдът е преценявал и обществено-икономическите условия, вкл. в аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка „ГО“ на автомобилистите. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото са изцяло относими към правилността на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 ЗЗД, която е извън предмета на касационното производство по чл.288 ГПК. Дори обаче въпросите да бъдат уточнени или преформулирани, съобразно правомощията на касационния съд, то не се доказва бланкетно поддържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касае се за материя, по която има обилна и актуална практика на ВКС, вкл. задължителна съдебна практика, която е съобразена от страна на въззивния съд, като постановеното решение е в съответствие с нея. Предвид изложено, достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан. С оглед този изход от спора и направеното искане, в полза на пълномощника на ответника по касация следва да се присъдят разноски за оказана безплатна защита в настоящата инстанция, а именно сумата 1 430 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение