Определение № 4972 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5352/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 1093 от 18.08.2023 г. по в. гр. дело № 3069/2022 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 262786 от 24.08.2022 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на касатора срещу С. Д. Д. и П. С. Д. с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ за отнемане на имущество на стойност 292 751. 10 лв.. Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че неправилно и необосновано въззивният съд е отнесъл като приход равностойността на отчуждено имущество, за придобиването на което не е установен законен източник. Посочил е, че приемайки предявените искове за неоснователни, САС е игнорирал заложените в ЗПКОНПИ цели и принципи, вложил е различно от заложеното от законодателя съдържание от дадените в допълнителните разпоредби на специалния закон легални дефиниции и не се е съобразил с изричните разпоредби на чл. 151 ЗПКОНПИ. Счита, че когато едно имущество е придобито със средства с неустановен законен източник, то плодовете от същото, при отчуждаването му, не се приемат за доход на лицето. В противен случай ще е налице „узаконяване“ на имущество, придобито със средства с незаконен източник. Претендира сторените пред трите съдебни инстанции съдебно – деловодни разноски. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба КПКОНПИ поставя следните въпроси: 1. „Допустимо ли е при липса на доказателства, че първоизточникът на внесени по банкова сметка на ответниците средства е от законни източници, същите да се взимат предвид при определяне размера на приходите?“ и 2. „Съдът има ли процесуално право и задължение без да излага мотиви да кредитира заключението на вещото лице, ако изводите на вещото лице не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а почиват на предположения?“, по които не навежда допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба - С. Д. Д. и П. С. Д. не подават отговор. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на искания касационен контрол. Въззивният съд е посочил в атакуваното решение, че за да възникне правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество е необходимо да са осъществени следните материалноправни предпоставки: проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за някое от посочените в член 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), респ. в член 108, ал. 1 ЗПКОНПИ престъпления; през проверявания период да е придобито и налично в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица имущество, което съставлява превишение спрямо имуществото в началото на периода и за което е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, т. е. да има по–голяма от 150 000 лв. разлика между имуществото и нетния доход за целия проверяван период и то да не е придобито със законни източници на доходи. От приетите по делото доказателства, САС е приел за установено, че ответникът Д. е обвиняем за престъпление, включено в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНИ (отм.); че ответницата Д. е негова съпруга в периода на проверката – 1.08.2006 г. – 1.08.2016 г., както и че в края на проверявания период ответниците притежават 1/3 идеална част от УПИ II – 905 в кв. 93 по плана на [населено място], кв. Д., придобита по договор за продажба, сключен на 04.08.2006 г. с нот. акт № ../.... г. с придобивна стойност от 12 271 лв., шест МПС – та: л. а. „Ровър 2000“ – хечбек, придобит на 06.08.2006 г., л. а. „Форд Екскорт Turnier Ghia“ – комби, придобит на 14.12.2012 г., л. а. „БМВ 320 i“, придобит на 25.02.2015 г., автомобил „Форд Транзит FT 190“, придобит на 14.05.2015 г., л. а. „БМВ 525“, придобит на 07.06.2015 г. и л. а. „БВМ 520 I“, придобит на 04.12.2015 г., с придобивни стойности в общ размер от 23 250 лв. (съгласно заключенията на вещите лица по автотехническата и икономическата експертизи) и наличности по банкови сметки в общ размер от 13. 91 лв.. Решаващият съд е заключил, че това имущество на обща стойност от 35 534 лв. съставлява превишение спрямо имуществото в началото на проверявания период. В съответствие с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е счел, че не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определянето на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични суми с неустановен законен източник, в случай, че те не са налични в патримониума му в края на проверявания период, поради което не е включил в стойността на имуществото, паричните суми, преминали през банковите сметки на ответниците, но неналични в края на проверявания период, с изключение на наличната в края на периода сума от 13. 91 лв.. САС е намерил възражението на ищеца срещу включването на парични суми в общ размер от 22 537. 65 лв. - вноски по сметки на ответниците от трети лица като приход за неоснователно. Приел е за правилно и включването като приход на сумата в размер от 33 000 лв. - неусвоен остатък от отпуснат банков кредит в общ размер от 99 904. 99 лв., за който липсват доказателства да е използван за бъдещите придобивания: на 06.08.2006 г. на л. а. " Ровър", модел " 200", на 14.12.2006 г. за учредяване на "Д. консулт" ЕООД, на 04.08.2006 г. за закупуването на 1/3 идеална част от УПИ в кв. Д. и на 19.09.2006 г. на л. а. "Форд Ескорт". Подчертал е, че сумата от 33 000 лв. съставлява приход като наличен към началото на проверявания период паричен ресурс на ответниците. Като заключение, след съвкупен анализ на доказателствения материал поделото, е извел, че доходите, приходите и други източници на финансиране през проверявания период възлизат на сбора от сумите по изложението на икономическата експертиза: 62 547. 22 лв.; 46 465 лв.; 72 201. 26 лв.; 1 052. 79 лв.; 16. 81 лв. + 99 904. 99 лв. + 805. 26 лв.; 2 499 лв. (стойност на отчуждените дружествени дялове) и 22 537. 65 лв., равняващ се на 308 029. 98 лв.. Разходите – обичайни и извънредни е приел, че възлизат на сбора от сумите: 99 617 лв. – разходи за издръжка; 12 808. 97 лв. – разходи за пътувания в чужбина; 2 888. 01 лв. – разходи за лични застраховки; 1 139. 51 лв. – вноски по стокови кредити; 9 999 лв. – разходи по финансов лизинг; 5 660 лв. - относно отчуждаването на 53 броя МПС; 256 461. 37 лв. – разходи за погасяване на кредит в общ размер от 388 573. 86 лв.. Извел е, че нетният доход възлиза на " – 80 543- 88 лв.", при което несъответствието между него и придобитото през проверявания период налично имуществото на стойност 35 534 лв., възлиза на сумата 116 077. 88 лв.. Поради това е счел, че несъответствието не е значително по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, тъй като не надвишава 150 000 лв.. При този решаващ правен извод е отхвърлил предявените искове изцяло като неоснователни. Поставените от касатора два въпроса са прекалено абстрактно формулирани, за да може да бъде изведена евентуалната им значимост за крайния изход на конкретния правен спор. От друга страна даването на отговор на същите изисква съвкупна преценка на всички приети доказателства по конкретното дело и проверка на правилността на изведените от въззивния съд в обжалвания съдебен акт фактически и правни изводи, което е недопустимо да бъде извършвано в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби. Поради това настоящият съдебен състав намира, че те не удовлетворяват изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за общо основание за допускане на касационно обжалване. Дори обаче, двата въпроса на ищеца да притежаваха характеристиките на правни въпроси съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, досежно тях не е наведено каквото и да било допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочването от касатора на допълнително основание за допускане на касационно обжалване е една от кумулативно изискуемите от законодателя предпоставки, ведно с осъществяването на общото основание съобразно задължителното тълкуване в т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствието на една от двете предпоставки, касационен контрол не може да бъде допуснат. Съобразно гореизложеното, не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение