Определение № 397 от 29.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 95/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от А. П. П. против определение № 41 от 14.01.2011 г. по в.ч.гр.д. № 1057/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 22.11.2010 г. по гр.д. № 324/ 2010 г. на Русенския районен съд, с което са върнати подадените от нея частни жалби вх. № 10334/ 01.03.2010 г. и вх. № 11875/10.03.2010 г. поради неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: С молба от 11.02.2010 г. жалбоподателката А. П. П. е направила искане пред Русенския районен съд да бъде освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на такси и разноски за производството по образуваното пред него гр.д. № 324/2010 г., по което има качеството на ответник, и за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство. Представила е доказателства, че получава пенсия за инвалидност в размер на 136.51 лв. и декларация за материално гражданско състояние, в която е декларирала, че не притежава друго имущество, пари, влогове и няма други доходи. С разпореждане от 16.02.2010 г. съдът е оставил молбата й без уважение. Мотивирал се е с това, че молителката има вземане по изп.д. № 5017/ 2007 г. по описа на СИС при Русенския районен съд в размер на 28 503 лв., поради което не отговаря на изискванията за освобождаване от плащане на такси и разноски по делото и за предоставяне на правна помощ по ЗПП. Това разпореждане е обжалвано от А. П. с частна жалба вх. № 10 334 от 01.03.2010 г. Жалбата е оставена без уважение и на жалбоподателката са дадени указания в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 15 лв. С молба вх. № 11875 от 10.03.2010 г. А. петрова е поискала съдът да отмени своето разпореждане, като отново е направила искане да бъде освободена от заплащане на държавна такса. Съдът е приел, че вече се е произнесъл по това искане и е дал нов срок за внасяне на държавната такса в размер на 15 лв., дължима по частна жалба вх. № 10334 от 01.03.2010 г. След като констатирал, че в определения срок указанието не е било изпълнено, разпоредил връщане на частната жалба. С обжалваното определение въззивният съд е оставил в сила определението на Русенския районен съд. Частната касационна жалба не отговаря на формалните изисквания на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до касационно обжалване. В нея не е посочен правният въпрос, разрешен от въззивния съд и не е обосновано наличието на някое от предвидените в цитираната разпоредба основания за допускане- въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените доводи касаят правилността на разпореждането от 16.02.2010 г., с което молбата на А. П. за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от внасяне на такси и разноски по делото и за предоставяне на правна помощ по ЗПП е оставена без уважение, но това разпореждане не е предмет на настоящото производство. Водим от гореизложеното съдът