Определение № 2684 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. П. А. срещу решение № 2562 от 25.04.2025 г. по в. гр. д. № 8597/2023 г. на Софийски градски съд, ІІ –А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 09.06.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 12.06.2023 г., постановено по гр. д. № 7132/2021 г. на СРС, ГО, 36 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката Д. П. А. срещу З. Ф. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е титуляр на правото на собственост на основание законово наследствено правоприемство върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор *.*.*.* съгласно КККР, одобрена със заповед № РД-18- 27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 70. 19 кв.м. и с прилежащи части таванско помещение № * с площ от 2. 60 кв.м. и 1. 44 % ид. части от общите части на сградата, с адрес на имота: [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Жалбоподателката поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени съдопроизводствени нарушения и поради необоснованост, като моли като такова то да бъде отменено и вместо него – постановено ново решение, с което да бъде уважен предявеният ревандикационен иск. В изложението на основанията по чл. 280 ГПК към касационната жалба, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторката поставя следните въпроси: 1. „Вписването на искова молба по партидата на недвижимия имот /имотната партида/ съставлява ли обстоятелство, оборващо установената в чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция за добросъвестност, съответно противопоставимо ли е на приобретателя на недвижим имот вписването по имотната партида на искова молба срещу праводателя на негов праводател и това лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС?“; 2. „В. искова молба презюмира ли знанието на владелеца - приобретател по последваща сделка, че приводателят му не е собственик? Добросъвестен владелец ли е лице, установило владение върху даден имот в хода на дело по предявен иск за унищожаване на правното основание на праводателя на владелеца, исковата молба по което дело е била вписана?“; 3. „Близките /роднинските отношения между прехвърлител и приобретател съставляват ли обстоятелство, оборващо установената в чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция за добросъвестност, а именно такива отношения индикация ли са за знание на приобретателя, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба праводателят му не е бил собственик?“; 4. „При изготвяне на доклада по делото, първоинстанционният съд длъжен ли е да отчете конкретиката на разглежданото дело и спорните между страните въпроси, като на основание чл. 146, т. 5 ГПК даде ясни и точни указания на страните като изброи фактите, които следва да докаже всяка от тях, както и да посочи за кои твърдени факти, от значение за делото, страните не са посочили доказателства? Когато във въззивното производство страните са се позовали на това нарушение па първоинстанционния съд, въззивният съд длъжен ли е да отстрани нарушението във въззивното производство - да изготви нов доклад по чл. 146 ГПКс конкретни указания до страните относно подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях и съответно да допусне и събере доказателства за тези факти, ако събирането на такива доказателства бъде поискано от някоя от страните по делото?“; 5. „При липса па преки доказателства, може ли доказването да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието на определен факт?“; 6. „Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях?"; 7. „Допустимо ли е едно обективно вписано обстоятелство - искова молба да бъде смятано за известно само на някои, а не на всички лица?“ и 8. „Допустимо ли е да не бъде предоставена възможност да бъде доказвано знанието на лицето при обективно вписано обстоятелство - искова молба, така че да е възпрепяствано доказването на неговата недобросъвестност?“. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в игнориране на факта на вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД за унищожаване на правното основание, от което черпи права ответницата. Ответницата по касационната жалба - З. Ф. С. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, констатира, че по отношение на съдията - докладчик е налице основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Ищцата въвежда като основание на ревандикационната си претенция наследяване по закон от своята майка П. С., починала на 24.07.2015 г. След унищожаване на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД с влязло в сила на 06.11.2019 г. съдебно решение на договор за продажба от 28.03.2011 г., по силата на който П. С. е разпоредила процесния апартамент в полза на трето лице, последният апартамент по силата на обратното действие на унищожаването е върнат в наследствения патримониум на П. С., след което е придобит от ищцата по силата на наследственото правоприемство. Ответницата по иска по чл. 108 ЗС се защитава с възражение за придобивна давност, текла в нейна полза от м. 04.2014 г., считайки владението си за добросъвестно, тъй като макар придобила процесния имот след вписване на исковата молба по иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, нейният праводател, както и тя самата, не са знаели за пороците на придобивните си основания, тъй като не са участвали в процеса по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд в атакуваното решение е отхвърлил ревандикационния иск, приемайки за основателно възражението на ответницата за изтекла в нейна полза петгодишна давност. За да приеме, че осъществяваното от ответницата владение е добросъвестно, той е счел вписването на исковата молба по иска с правно основаине чл. 31, ал. 1 ЗЗД за ирелевантно, макар да предхожда разпоредителната сделка в полза на ответницата през 2014 г., тъй като не е установено последната да е знаела за порока на придобивното си основание. Посочил е също така, че предявяването на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД не прекъсва придобивната давност, нито е приложима нормата на чл. 226, ал. 1 ГПК, въпреки че ответницата е приобретател на процесния апартамент по силата на договор за продажба, сключен по време на висящността на спора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Последният е приключил на 06.11.2019 г. с влязло в сила решение, към който момент е постановено определение № 734 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 3820/2019 г. на ВКС, Трето г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановяващо унищожаване на договора за продажба на процесния апартамент от 28.03.2011 г. Съдия – докладчик по гр. д. № 3820/2019 г. на ВКС, Трето г.о., който е постановил и горепосоченото определение № 734 от 06.11.2019 г. по реда на чл. 288 ГПК е настоящият съдия – докладчик Геновева Николаева, който е формирал становище по преюдициалното за настоящия ревандикационен иск правоотношение досежно иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Доколкото в предмета на настоящото дело са включени правните последици на влязлото в сила решение по иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, на вписването на исковата молба по този констутитувен иск и на значението на сключения в полза на ответницата през 2014 г. договор за продажба на процесния имот, който е по време на висящността на производството по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, в контекста на преценката за качеството на упражняваното от З. С. владение като добросъвестно или недобросъвестно, за да се избегнат всякакви съмнения в безпристрастното разглеждане и решаване на настоящото дело, следва да се приеме, че спрямо настоящият съдия - докладчик са налице основанията на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Този извод се основава и на множеството писмени молби и становища, депозирани от касаторката А., съдържащи съмнения в добросъвестността на съдии и съдебни състави /неназовани/, които са се произнасяли по нейни казуси в различни съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение