Определение № 8 от 07.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4039/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 268141/05.10.2020 г., подадена от ищеца П. Д. Т., чрез адв. В. Щ. срещу определение № 260163/15.09.2020 г. по ч.гр.дело № 8621/2020 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба от 23.06.2020 г. на П. Д. Т., чрез адв.В.Щ. срещу определение от 02.06.2020 г. по гр.дело № 63241/2018 г. на Софийски районен съд, с което е върната искова молба от 28.09.2018 г., подадена от П. Д. Т. и е прекратено производството по гр.д.№ 63241/2018 г. на СРС и е оставена без уважение частна жалба от 16.07.2020 г. от П. Д. Т., чрез адв.В.Щ. срещу определение от 01.07.2020 г. по гр.дело № 63241/2018 г. на Софийски районен съд, с което е изменено определение № 107612/02.06.2020 г. по гр.дело № 63241/2018 г. на СРС в частта за разноските, като е допълнено и е осъден П. Д. Т. да заплати на Б. П. Л. на основание чл.78,ал.4 ГПК сумата 506 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението и се постанови друго, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове, както и да се остави без уважение молбата на ответницата Б. Л. за допълване на първоинстанционното определение в частта за разноските. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Ответницата по частната жалба Б. П. Л., чрез адв.И. И. е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С определение № 107612/02.06.2020 г. по гр.дело № 63241/2018 г. на Софийски районен съд е върната искова молба с вх. № 2027049/28.09.2018 г., подадена от П. Д. Т. и е прекратено производството по делото. С обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд от 15.09.2020 г. по ч.гр.дело № 8621/2020 г. е оставена без уважение частна жалба, подадена от П. Т. срещу определение от 02.06.2020 г. по гр.дело № 63241/2018 г. на Софийски районен съд, с което е върната искова молба вх. № 2027049/28.09.2018 г., подадена от П. Т. и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че съдът е сезиран с предявен иск от П. Т. срещу Б. Л. за осъждане на ответницата да заплати сумата 4200 лв., представляваща сбор от неплатена месечна издръжка в размер на по 200 лв. месечно за периода 01.09.2015 г. – 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба. Приел е, че въпросът за присъждане на издръжката в полза на детето М. П. Т. е решен с влязло в сила съдебно решение. За да направи извода съдът е взел предвид постановеното решение от 29.07.2013 г. по гр.дело № 25260/2012 г. на СРС, с което на основание чл.59,ал.9 СК са били изменени постановени с влязло в сила решение мерки относно упражняване на родителските права върху детето М. Т., като същите са били предоставени на ищеца П. Т., а ответницата е била осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 300 лв. Съобразено е и решение по в.гр. дело № 15867/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на СРС по гр.дело № 25260/2012 г. в частта, с която ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка за сумата над 200 лв. Посочено е, че на 24.06.2014 г. по гр.дело № 15867/2013 г. на СГС е издаден изпълнителен лист, според който ответницата Л. е осъдена да заплаща на детето М. Т., чрез нейния баща и законен представител П. Т. месечна издръжка в размер на 200 лв. месечно. Посочено е, че ако претендираните суми не са заплатени пътят за защита на ищеца е чрез образуване на изпълнително дело въз основа на вече издадения ИЛ, но не и чрез завеждане на осъдителен иск за издръжка. Посочено е, че е недопустимо ищецът да предявява осъдителен иск за сумите суми, за които вече е постановено съдебно решение и е издаден изпълнителен лист. Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявените искове от П. Т. срещу Б. Л. предмет на производството по делото са за заплащане общо на сумата 4200 лв. представляваща неплатена месечна издръжка за детето М. Т. в размер на по 200 лв. месечно за период от време от 01.09.2015 г. до 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за сумата 1200 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2015 г. – 31.07.2017 г. до предявяване на исковата молба. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.2,пр.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. В настоящият случай предявеният иск е за присъждане на сумата 4200 лв. общ сбор от неплатена месечна издръжка в размер на по 200 лв. за детето М. Т. за периода, посочен в исковата молба. На основание чл.280,ал.3,т.2 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване. На основание чл.280,ал.3,т.1,пр.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване въззивното решение и по иска за присъждане на сумата 1200 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за процесния период от време. Според чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Настоящият случай е в обхвата на посочената хипотеза. Определението на въззивния съд е по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.2 ГПК по иска за присъждане на издръжка и на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК по иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което същото определение не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това частната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. С обжалваното определение на Софийски градски съд е оставена без уважение частна жалба на П. Т., чрез адв.В.Щ. срещу определение от 01.07.2020 г. постановено по реда на чл.248,ал.1 ГПК, с което СРС е изменил определение № 107612/02.06.2020 г. по гр.дело № 63241/2018 г. на СРС в частта за разноските, като го е допълнил и е осъдил П. Т. да заплати на Б. Л. на основание чл.78,ал.4 ГПК сумата 506 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Съгласно чл.248,ал.3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда по който подлежи на обжалване решението. В случая въззивното определение, с което е потвърдено определението на СРС, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото не подлежи на касационен контрол на основание чл.274,ал.4 ГПК. Поради това не подлежи на обжалване и определението на въззивния съд, с което потвърдено първоинстанционното определение, с което е изменено в частта за разноските постановеното по първоинстанционното дело определение, с което е прекратено производството. От изложеното следва, че частната жалба и в частта, с която се обжалва въззивното определение на СГС в частта, касаеща разноските по първоинстанционното дело не подлежи на касационно обжалване. И в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по частната жалба на основание чл.78,ал.4 ГПК следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о