Определение № 1644 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. срещу въззивно решение на Видински окръжен съд № 69 от 13.04.2023 г. по гр.д.№ 10/ 2023 г., с което /в обжалваната пред въззивния съд част/ частично е потвърдено и частично е отменено решение на Видински районен съд по гр.д.№ 1849/ 2020 г. и като краен резултат Б. А. С. е осъден да заплаща на детето В. Б. С., ЕГН [ЕГН], чрез жалбоподателката - неговата майка и законен представител - месечна издръжка в размер 220 лева, считано от 24.11.2020 г., до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение, отпадане или прекратяване на основанието за плащането, като претенцията е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 250 лв и е определен режим на лични контакти на детето В. Б. С. с бащата Б. А. С. както следва: през първите три месеца след влизане на решението в сила, веднъж месечно във втората събота и неделя от месеца, без преспиване, от 10.00 ч. до 16.00 ч. на съботния и на неделния ден на територията на [населено място], без присъствието на майката. След изтичането на трите месеца, бащата има право да взема детето всеки втори петък до неделя от месеца от 17 ч. на петъчния ден до 18 ч. на неделния ден, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения редовен годишен отпуск на майката, Коледните и Новогодишни празници през нечетните години, Великденските празници през четните години, за рождения ден на детето 24 ноември през четните години за три последователни дни от 09.00 часа на първия /преди рождения ден/, до 18.00ч. на третия ден /след рождения/, за рождения ден на бащата 01.06. в нечетните години за три последователни дни от 09.00ч. на първия /преди рождения ден/ до 18.00ч. на третия ден /следващ рождения/, както и по всяко друго време по взаимна и предварителна уговорка между родителите и е разпределена отговорността за дължимите такси и разноски за производството. С първоинстанционното решение упражняването на родителските права по отношение на детето В. е предоставено на майката, при която то да живее. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателката претендира въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които следва да бъдат уточнени и синтезирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: длъжен ли е съдът при определяне на мерки на лични отношения между родител и дете да приложи критерия за „най-добър интерес на детето“ по смисъла на § 1 т.5 ДР от Закона за закрила на детето, като вземе предвид всички обстоятелства от значение за този интерес и съобрази чувствата и желанията на детето; когато детето физически не е контактувало с единия от родителите продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и едва след осъществяването му да се определи по-интензивен режим с пътувания и преспиване; при определяне на режима на контакти на родител с дете, което подлежи на задължително предучилищно образование, длъжен ли е съдът да съобрази графика на посещения в съответното детско заведение и обстоятелството, че родителят и детето живеят в различни населени места, изискващи продължително пътуване за осъществяване на контакти; в същата хипотеза в интерес на детето ли е ограничаването на възможността на родителя, упражняващ родителските права, да бъде с детето на повечето от официалните и личните семейни празници и длъжен ли е съдът да съобрази как раздялата ще се отрази на детето и семейното му обкръжение; и при определяне на размера на издръжката на малолетно дете длъжен ли е съдът да отчете материалното състояние на двамата родители и нуждите на детето. Жалбоподателката поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото или че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответната страна Б. С. не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване - основателно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че с решение № 50288/ 12.01.2023 г. по гр.д. №1753/ 2022 г. състав на ВКС, ІV г.о. отменил въззивното решение по в.гр.д. № 422/ 2021 г. на Видински окръжен съд, постановено при първото въззивно разглеждане на спора, в частите, с които е определен режим на лични отношения на бащата с детето и за дължимата месечна издръжка и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за изслушване на родителите. При новото въззивно разглеждане на спора съдът установил, че страните са родители на малолетното дете В., родено на 24.11.2017 г. Първоначално страните живели съвместно в [населено място], но през януари 2019 г. майката и детето напуснали семейното жилище и се установили в [населено място], в жилище, собственост на бабата и дядото на детето по майчина линия. За период от 15 месеца майката реализирала общ доход в размер на 16 220.99 лева. Бащата работел на трудов договор към „ЧЕЗ България“ АД с трудово възнаграждение 1 130 лева, за периода 11.2019 г. до 10.2020 г. получил брутно трудово възнаграждение в размер на 18 565,89 лева, а за времето от м.февруари 2022 до м.януари 2023 г., реализирал доходи от заплата в размер 13 621,53 лева. На 13.03.2021 г. бащата сключил граждански брак с М. Т., от този брак има родено едно дете, Л., на 29.08.2021 г. Бащата имал и друг /пълнолетен/ син, който за учебната 2020/ 2021 г. бил записан за студент в СУ „Св. К. О.“ в първи курс, редовно обучение. Притежавал два недвижими имота в [населено място], имот в [населено място], общ.А. и имот в [населено място], общ.М.. Той погасявал кредит с краен срок март 2040 г. с дължими месечни вноски около 375 лева, а през 2023 г. претърпял операция. Бащата към настоящия момент живее с новото си семейство в тристайно жилище, собственост на съпругата му. Детето В. боледувало често и се налагало майката да взема болнични или отпуск за да се грижи за него. За детето се полагали грижи, както от майката, така и от родителите й, с които живели в едно домакинство. Бащата осъществявал редовно контакт с детето посредством видео интернет връзка, но не и физически. Въз основа на тези установявания въззивният съд направил анализ на практиката на касационната инстанция по дела за родителска отговорност и намерил за частично основателни доводите във въззивната жалба. Счел за правилен изводът на районния съд, че поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, поначало трябва да става в местожителството на детето, както и мотива, че следва да бъде определен период, в който детето да се адаптира, като постепенно се разширява родителския контакт, за да се избегне психически и емоционален дискомфорт. По отношение продължителността на периода на опознаване обаче съдът намерил, че е достатъчен такъв от три месеца и определил режима на лични контакти между бащата и детето по този начин. По въпроса за дължимата издръжка съдът възприел доводите във въззивната жалба за определянето й в прекомерно голям размер. По делото било установено, че и двамата родители работят като месечното възнаграждение на бащата възлиза на 1 135,13 лева, а на ответницата - 1 081,40 лева. Минималният размер на издръжката бил равен на 162,50 лева, а общия размер издръжка за детето възлизал на 440 лв., от които 220 лв. от бащата и 200 лв. от майката, която полагала непосредствените грижи. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от жалбоподателката правни въпроси са обуславящи, а основателно е и поддържаното от нея, че вторият от тях /когато детето физически не е контактувало с единия от родителите продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и едва след осъществяването му да се определи по-интензивен режим с пътувания и преспиване/ е разрешен в противоречие с решение по гр.д.№ 598/ 2009 г., ІV г.о., ВКС. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите доводи на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд