Определение № 50151 от 22.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1114/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на А. С. Й., Х. Б. А. и Б. Х. А. (последните двама конституирани като наследници на първоначалната ищца В. С. А.), всички от [населено място], срещу решение № 1332 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 1378/2021г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 44 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 394/2020 г. на Пернишки окръжен съд, с което изцяло са отхвърлени предявените от А. С. Й. и В. С. А. срещу ЗК „Уника“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане по 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Т. С. Г., настъпила при пътно-транспортно произшествие от 20.12.2017 г. Касаторите считат въззивното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват извода на въззивния съд, че двете първоначални ищци не са активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра. Твърдят, че същият е направен при превратно тълкуване на показанията на разпитания по делото свидетел, който, според тях, установява несъмнено предпоставките за обезщетяването им – особено близка връзка с починалата и интензитета на претърпените неимуществени вреди. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „ 1. Кои лица са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък“. По отношение на същия се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 5 от 28.02.2019 г. по т. д. № 1404/2018 г. на II т. о. Ответникът по касация – ЗК „Уника“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 26.04.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу ЗК „Уника“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че ищците В. С. А. и А. С. Й. не са активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра Т. С. Г.. На база събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Т. Пирелков – е приел за установено, че: починалата сестра Т. е работила и живяла дълги години в Испания, като се е завърнала в България две-три години преди произшествието; сестрите са живеели в различни квартали на [населено място]; имали са прекрасни отношения помежду си, поддържали са контакти, подпомагали се взаимно, не са имали спорове; ищците са приели тежко смъртта на своята сестра и продължават да страдат от загубата й. Не е кредитирал обаче показанията на свидетеля в частта, в която се посочва, че сестрите били неразделни, с оглед безспорния факт, че починалата е живеела и работила в чужбина. При така установените обстоятелства въззивният съд е приел, че между ищците и тяхната сестра Т. Г. са съществували традиционните и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич и взаимна грижа, както и че са скърбели за починалата си сестра, но не е установено причинените им морални болки и страдания да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Преценил е като обичайно за отношенията между сестри обстоятелството, че ищците са прехвърлили на починалата дяловете си от наследствен имот; че са контактували често и си помагали. Поради това е направил извод за липса на особено силна емоционална връзка между ищците и починалата тяхна сестра, налагаща обезщетяването им за неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касаторите въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросът е поставен принципно, а не с оглед мотивите на обжалвания акт. Въпросът за кръга на лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е въпросът, по който е постановено самото тълкувателно решение, на което се позовават касаторите – Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Същият обаче не може да бъде обуславящ за изхода на делото, след като не е отнесен към спецификата на конкретната хипотеза. Независимо от това, дори да се счете за релевантен, по отношение на този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като при преценката за наличието на особено силна емоционална връзка между ищците и тяхната сестра и за търпените от тях болки и страдания решаващият състав не се е отклонил от указанията в цитираната задължителна съдебна практика. Що се отнася до посоченото от касаторите решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, същото не доказва твърдяното противоречие, доколкото касае съвсем различни факти и обстоятелства, имащи значение за извода относно активната материалноправна легитимация на ищците. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника ЗК „Уника“ АД, [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК