Определение № 2184 от 07.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба вх. №2769/02.02.2024г. на „Ю.“ О., представлявано от управителя М. А. срещу определение №33 от 08.01.2024г., постановено по в.ч.гр. дело №3369/2023г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение №314 от 30.06.2023г., постановено по в.гр. дело № 131/2023 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е оставена без уважение молбата му за допълване в частта за разноските на определение №213 от 27.04.2023г., постановено по същото въззивното гражданско дело, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на „Ю.“ О. срещу решението по гр.д. №1678/2020г. на Районен съд - Лом. Според жалбоподателя, обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като в изложението на касационните основания, е формулирал шест процесуално-правни въпроса. Ответникът по частната касационна жалба – „З. Агро“ Е., счита същата за недопустима, съответно за неоснователна, по съображения изложени в отговора. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, установи следното: Производството по гр.д. №1678/2020г. по описа на Районен съд – Лом е образувано по предявен от М. К. А. против „З. Агро“ Е. и Р. С. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване непротивопоставимост на сключения Договор за наем на земеделска земя от дата 09.11.2010г., с рег. № 9583 на нотариус Ст. С., вписан в Служба по вписванията [населено място] с дв. вх. № 105/07.01.2011г., акт № 95, том 1, продължен с Анекс, заверен под № 5953/25.09.2015г. от нотариус В. В. и вписан в Служба по вписванията [населено място], вх. рег. № 8336/18.11.2015 г., акт №262, т.2 по отношение на Договор за наем на земеделски земи от 21.07.2015 г. С оглед предмета на делото, а именно иск за установяване непротивопоставимост на договор за наем на земеделска земя с площ от 124,939 дка при наемно плащане за една година в размер на 40 лв. за дка, цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, се равнява на 4997,56 лв. С решение №260103 от 16.08.2022г., постановено по посоченото гражданско дело, съдът е отхвърлил така предявения от М. К. А. иск. В диспозитива на същото обаче поради допусната очевидна фактическа грешка, е посочено, че се отхвърля предявения от „Ю.“ О. иск. Срещу решението са подадени въззивни жалби от М. К. А. и „Ю.“ О., на което не е връчван препис. С решение №260001 от 14.02.2023г., постановено на осн. чл. 247 ГПК допуснатата от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка е отстранена. С определение №213 от 27.04.2023г., постановено по в. гр.д. №131/2023г., Окръжен съд - Монтана е оставил без разглеждане като недопустима подадената от „Ю.“ О. въззивна жалба против решение от 16.08.2022г., поправено с решение от 14.02.2023г. постановени по гр. д. №1678/2020г. по описа на РС – Лом, като е приел, че „Ю.“ О. като трето за спора лице няма право на жалба. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. „Ю.“ О. е сезирал съда с искане на осн. чл. 248 ГПК горното определение да бъде допълнено, като му бъдат присъдени разноските, направени пред въззивната инстанция. С определение №314 от 30.06.2023г., постановено по в.гр. дело № 131/2023г., Окръжен съд – Монтана е оставил молбата без уважение, като е приел, че дружеството не е страна по спора, развил се пред Районен съд – Лом, съответно не са налице предпоставките за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, тъй като такова право имат само страните по делото с оглед изхода на спора. Посочено е също, че правото на разноски не би могло да се обоснове и с допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка, тъй като няма данни решението да е било връчено на дружеството с указания за възможност за обжалване, поради което правната сфера на жалбоподателя по никакъв начин не се явява накърнена. С обжалваното определение №33 от 08.01.2024г., постановено по в. ч. гр. дело №3369/2023г. по описа на Апелативен съд – София, е оставена без уважение частната жалба на „Ю.“ О. срещу определение №314 от 30.06.2023г. Съдът е посочил, че в случая не се установява наличието на някоя от хипотезите за присъждане на разноски при прекратено въззивно производство, тъй като жалбоподателят не е страна по спора и няма право на жалба, поради което подадената от него въззивна жалба е изначално недопустима. Изложил е, че обратното не би могло да се приеме въпреки допуснатата от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, тъй като се касае за съдебна грешка, която би могла да бъде поправена по предвидения в закона ред, а не по реда на въззивното обжалване на съдебното решение. При тези данни настоящият състав на I г. о. на ВКС счита, че частната касационната жалба, по която е образувано настоящото производство пред ВКС, е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Според чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията по някои категории въззивни дела с оглед цената на иска или с оглед предмета на делото. Така съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая производството е образувано по иск за установяване непротивопоставимост на договор за наем на земеделска земя с площ от 124,939 дка с цена на иска в размер на 4997,56 лв. Постановеното по този иск въззивно решение е изключено от касационен контрол на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на иска е под установения в тази разпоредба минимум от 5000 лв. Предвид изложеното, и на осн. чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 и чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК атакуваното определение, постановено от Апелативен съд – София не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение