Определение № 132 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 836/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 261135/08.02.2021 г. на Д. И. Т., чрез процесуалния представител адв. Ю. Ж. С., срещу определение № 260035 от 22.01.2021 г., постановено по в.ч.гр. д. № 37/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.11.2020 г. по гр.д. № 2358/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20 на СЕС. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за липса на основание за спиране на производството по делото. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на обжалването. Според касатора е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса "Следва ли, при отправено преюдициално запитване от един национален съд до СЕС да се приема като основание за постановяване на спиране на производствата по висящи идентични дела във всички съдилища на територията на Република България?“ Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, по въпроса за това, че след като е отправено едно такова запитване /Определение от 02.06.2019 г. по гр.д. № 606/2019 г. на Луковитския районен съд, с което е отправено преюдициално запитване до съда на ЕС, по което е образувано дело № С-262/2020 г/ е безпредметно да се отправят други преюдициални запитвания по същите въпроси е очевидно неправилно, тъй като дори да се приеме, че едно такова съждение е целесъобразно, от друга страна е изцяло незаконосъобразно и в противоречие с процесуалния закон. Ответникът по частната касационна жалба ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, намира следното: Производството по в.гр.д. № 2358/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е образувано по подадената на 08.09.2020 г. от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – [населено място] /ГД“ПБЗН“-МВР-гр.С./ въззивна жалба против решение, постановено от Пловдивския районен съд, с което ГД“ПБЗН“-МВР-гр.С. е осъдена да заплати на Д. И. Т. сумата 1 782,14 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 251 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., както и сумата 250,58 лв. мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. - 30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Към въззивната жалба подадена от ГД “ПБЗН“ – МВР - [населено място] срещу първоинстанционното решение, е направено искане производството по делото да бъде спряно на основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, тъй като по гр.д. № 606/2019 г. Луковитския районен съд е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано дело № С-262/2020 г., във връзка с приложимия материален закон отнасящ се и за правилното решаване на настоящото дело. Делото е насрочено от окръжния съд за разглеждането му в открито съдебно заседание на 27.11.2020 г., в което съдебно заседание е приел, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл. 631, ал. 1 ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/2020 г., тъй като е счел, че отправените от Луковитския районен съд въпроси са в пряка връзка с приложимия материален закон по настоящото дело. Посочил е, че съгласно чл. 633 от ГПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища в Република България, което обуславя необходимостта от спиране на производството по делото на основание чл. 631,ал.1 от ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване на такова решение, което би било в противоречие с правото на Съюза и би ангажирало отговорността на държавата за неговото нарушаване. Посочил е, че адресат на задължението по чл. 631, ал. 1 ГПК е не само отправилият преюдициалното запитване съд, но и всеки съд, за който отговорите на запитването биха били от значение за правилното разрешаване на спора, поради което спира производството по делото на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до приключване на дело С-262/20 на СЕС. За да потвърди обжалваното определение, с което производството по делото е спряно до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20 на СЕС, Пловдивският апелативен съд е приел, че правилно окръжният съд като въззивна инстанция е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1,т. 7, вр. с чл. 633 ГПК, макар в мотивната се част на определението окръжният съд изрично да посочва, че постановява спирането на основание чл. 631,ал.1 ГПК и излага съображенията за наличие на това основание. Приел е, че действително от публикацията в Официалния вестник на ЕС от 24.08.2020 г. е видно, че е образувано Дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковитския районен съд на 15.06.2020 г. – VB/Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. От тази публикация е установено, че в запитването са отправени три въпроса: 1. Ефективната защита по чл. 12, б “а“ от Директива 2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор? От където, е приел, че тези въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, като конкретно касаят защитата при полагането на нощен труд от полицаи и пожарникари. Поради което решението на СЕС по това преюдициално запитване следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 633 от ГПК от постановилия спирането на производството по въззивното дело окръжен съд, тъй като разглежданият спор е именно за дължимо на ищеца от ответника сума за допълнително възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд. Процесуалните действия извършвани или неизвършвани от други състави на окръжния съд по идентични дела е приел, че са ирелевантни за правилността на обжалваното определение. Предвид изложеното, частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но с оглед предмета на делото – чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 150 КТ и акцесорни такива по чл. 86 ЗЗД, по което е постановено обжалваното определение, и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Цената на предявения иск по чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 150 КТ е в размер на 1427,70 лв., което е под визираната в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК стойност. Претендираната от ищеца лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отделно акцесорно вземане, което не е част от главното вземане по иска с правна квалификация чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 150 КТ и е в размер на 237,95 лв. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по - натъшното развитие на делото, каквото в случая е определението за спиране на производството и същото подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Чл. 274, ал. 4 ГПК поставя допълнително изискване за допустимост на частната жалба срещу такова определение – въззивното решение да подлежи на касационно обжалване. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г. о.,