Определение № 4082 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. И. против решение № 1481 от 5.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3650 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 260066 от 1.04.2021 г. по гр.д. № 11 по описа за 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Обединена българска банка“ АД иск за установяване недължимост на вземанията, признати със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 783/2021 г. на Районен съд-Дупница, поради погасяването им по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК?

2. Какво представлява валидно изпълнително действие?

3. Представлява ли валидно изпълнително действие за целите на прекъсването на давността изпълнително действие, което е поискано или предприето след прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ?

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му ?

5. Коя е крайната дата на периода на изтичане на погасителна давност за вземане в условията на предявен иск по чл.439 от ГПК, която следва да де разгледа от съда-датата на подаване на исковата молба или датата на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция?

6. Следва ли въззивният съд да вземе предвид новонастъпил юридически факт, а именно изтичане на погасителната давност в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция?

7. Приложима ли е разпоредбата на чл.115, буква „ж“ от ЗЗД в хипотеза на предявен от длъжника отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК?

8. Приложима ли е разпоредбата на чл.116, б. „б“ от ЗЗД в хипотеза на предявен от длъжника отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК?

„Обединена българска банка“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

По движението на делото Върховният касационен съд намира следното:

В исковата си молба Н. П. И. е заявил, че по изпълнително дело № 20117440400125 по описа на ЧСИ М. Д. взискателят е поискал опис на недвижим имот съответно на 3.6.2015 г. и на 27.11.2019 г. Между двете искания е изминал период многократно надвишаващ изискуемите по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК две години бездействие, при които изпълнителното дело подлежи на прекратяване. Според него последиците са, че на 3.06.2017 г. е настъпило прекратяване по закон, всички останали изпълнителни действия са се обезсилили по право и извършените след това изпълнителни действия нямат правно значение и ефект. Последното по време валидно изпълнително действие е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на 25.06.2012 г. и петгодишната давност е изтекла на 25.06.2017 г. Ето защо е поискал да бъде установено по отношение на банката, че не дължи вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 783/2021 г. на Районен съд-Дупница, тъй като са били погасени по давност. Софийският апелативен съд е приел, че този аргумент на ищеца е несъстоятелен. Последиците от перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК имат процесуален характер, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането не заличава ефекта от предприетите процесуални действия, с които е прекъсвана давността, поради което искането за извършване на опис на недвижимия имот от 13.06.2017 г. е прекъснало давностния срок и вземанията не са погасени по давност. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за недължимост на вземанията.

При тези мотиви на обжалваното въззивно решение и с оглед довода на ищеца, че извършените действия по подлежащо на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело не прекъсват давността, от значение за изхода на спора е как се отразява на погасителната давност изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, тоест-разрешението на първите три въпроса на касатора. Според едното разбиране в практиката на ВКС перемпцията няма правно значение за давността, а според другото изпълнителните действия се обезсилват по право и не могат да прекъснат давността, като в тази хипотеза спирането на давността по време на изпълнителния процес при приложението на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., също би отпаднало с обратна сила. Този проблем е поставен за разрешаване в т.3 на разпореждане от 9.03.2023 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК. Ето защо на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.3 на тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,