Определение № 599 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11771/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 11024 от 06.11.2025 г., постановено по адм. д. № 10685/2025 г. тричленен състав на Върховния административен съд изпраща делото по подсъдност на Административен съд София - град и прекратява производството. С определение № 36788 от 07.11.2025 г., постановено по адм. д. № 11629/2025 г. Административен съд София град приема, че не е родово компетентен да разгледа спора и повдига препирня за подсъдност. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - заповед от 30.09.2025 г. на министъра на младежта и спорта, с която, на основание чл. 22, ал. 1, 4 и 7 ЗФВС, на „Българска федерация по шахмат 2022“ е издаден безсрочен спортен лиценз за спорта „шахмат“ и е отказано на „Българска федерация по шах“ издаването на спортен лиценз за спорта „шахмат“. Съгласно правилото на чл. 132, ал. 2 АПК дела, които подлежат на разглеждане като първа инстанция от Върховния административен съд са тези, образувани по оспорвания против актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление, освен в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, в които случаи тези актове подлежат на разглеждане от административния съд. Законовият текст отразява конституционно установеното правомощие на Върховния административен съд в чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С Решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по к. дело № 13/2017 г., при тълкуване на чл. 125, ал. 2 КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо КРБ задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление. Както е посочено и в цитираното решение на Конституционния съд, идеята на конституционния законодател е прекият контрол за законност, осъществяван от Върховния административен съд като първа инстанция по административноправни спорове, да засяга единствено актовете на висшите органи на изпълнителната власт, които са израз на политическите им идеи за управлението на държавата. В случая с оспорената заповед, на основание чл. 22, ал. 1, 4 и 7 ЗФВС и чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗФВС, министърът на младежта и спорта издава спортна лицензия за спорта "шахмат" на "Българска федерация по шахмат 2022" и отказва да издаде спортен лиценз за спорта „шахмат“ на „Българска федерация по шах“. Касае се за лицензионен режим и упражненото чрез процесната заповед правомощие на министъра не може да се квалифицира като упражняване на власт по осъществяването на държавно управление. Освен това нормата на чл. 26, ал. 2 ЗФВС, изрично регламентира, че заповедта на министъра на младежта и спорта или оправомощеното от него длъжностно лице по чл. 22, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 24 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК. Следователно родовата подсъдност е определена от законодателя. Следва да се има предвид, че и в мотивите на решението на Конституционния съд по к. дело № 13/2017 г. се приема, че „Извън задължителния обхват на тълкуваната конституционна норма, който включва актовете, издавани при упражняване на конституционно установени властови правомощия, законодателят има правото да определя друга подсъдност за възникнали правни спорове.“ В съдебната практика се приема, че Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието „функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление“, но от изложените в решението му мотиви е видно, че под това понятие се имат предвид, тези които са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт. Разпоредбите на чл. 26, ал. 2 вр. чл. 22, ал. 1 и чл. 23 ал. 1 ЗФВС регламентират правомощието на министъра на младежта и спорта да издава или отказва издаване на спортна лицензия и да делегира тези права и на други длъжностни лица, поради което тези правомощия не са предоставени единствено и само на министъра като централен едноличен орган на изпълнителната власт. Следователно оспорената заповед не е издадена при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление и спорът е родово подсъден на административен съд София - град. Изложените от Административен съд София – град съображения относно факта, че оспорената заповед е издадена след отмяна на предходен административен акт и в изпълнение на указанията, дадени от съда по тълкуването и прилагането на закона, не обосновават различни правни изводи. Налице е нов административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В подкрепа на този извод е и факта, че когато касационната инстанция отмени обжалваното решение и постанови акт по съществото на спора, с който оспорения административен акт се отменя и преписката се връща на административния орган за ново произнасяне, то издадения последващия административен акт се разглежда по правилата на родовата подсъдност, независимо от кои съд са дадени указанията по прилагането и тълкуването на закона. Дали същите са спазени е въпрос по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,