Определение № 8 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4807/2021 г.

Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Г.-Д. срещу определение № 2589 от 05.10.2021 год. по въззивно ч. гр. д. № 2756/2021 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 1141 от 14.07.2021 год. по гр. д. № 9778/2020 год. на Софийски градски съд - за оставяне без уважение искането й за освобождаване от държавна такса по делото. Жалбоподателката поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение, като моли за отмяната му и вместо това бъде освободена от заплащане на дължимата държавна такса по делото и същото се върне за разглеждане от друг състав. В приложеното, в изпълнение на дадените указания на съда, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същото е обосновано с твърдение за нарушение на правото на ЕС – чл. 6 ЕКПЧ относно справедлив процес от безпристрастен съд с оглед на това, че съображенията на въззивния съд относно цитирания влог на името на жалбоподателката, данните за осигурителната сума, получаване на обезщетения за временна нетрудоспособност и притежаване на недвижим имот не отговарят на истината. Жалбоподателката излага съображения за наличие на основания за уважаване на искането й за освобождаване от държавна такса по предявения иск. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Съобразявайки доводите на жалбоподателката и данните по делото, настоящият състав на ВКС, при проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, намира следното: За да постанови определението си, въззивният съд след съвкупна преценка на релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК приел, че липсва основание за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса в размер на 5 200 лв. Въз основа на изискана справка съдът установил, че жалбоподателката притежава парична сума по банкова сметка, достатъчна да заплати държавната такса по предявените от нея искове, като липсват данни да се касае за специална сметка на ЧСИ, по която постъпват парични средства по осребряване на имущества на длъжници или за такси и разноски по изпълнителните дела на ЧСИ. Независимо от липсата на данни за реализиране на доходи от притежавания от жалбоподателката недвижим имот – апартамент, както и реализиране на доходи от друга дейност, в т. ч. като ЧСИ, въпреки деклариран от нея осигурителен доход за 2020 год. в максималния размер, въззивният съд приел, че същата е в състояние да заплати дължимата държавна такса в определения по закон размер върху материалния интерес от претендираната сума 130 000 лв. При изложените мотиви на въззивния съд и данните по делото, не се констатира релевираното основание за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. На първо място в изложението липсва формулиран правен въпрос, като общо основание за допускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, като липсата му е достатъчно основание да не се допуска касационното обжалване. Доводите на жалбоподателката за нарушение на чл. 6 ЕКПЧОС по своята същност представлява оплакване за неправилност на извода на въззивния съд за липса на основания за освобождаване от заплащане на държавната такса по предявените от жалбоподателката искове, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Произнасянето по релевираното становище е предпоставено от допускане на касационното разглеждане, след което съдът може да обсъжда дали са налице установените по делото факти или не, въз основа на което е направена и преценката на съда по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК С оглед изложените в жалбата съображения съдът намира, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, за което касационната инстанция има задължение служебно да се произнесе, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквито тежки пороци в случая не се констатират при прочита на съдебния акт на въззивния съд. Напротив, определението е съобразено с установената непротиворечива и последователна съдебна практика по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, обобщена например в определение № 14 от 31.01.2020 год. по ч. гр. д. № 238/2020 год. на І г. о. на ВКС, относно преценката на съда при произнасяне по молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, която се прави въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да изпълни задължението по закон за внасяне на дължимата държавна такса; съпоставена с цената на иска и преценката дали лицето разполага или не с достатъчно средства за заплащане от страната на държавната такса. Тази преценка на съда в настоящия случай въз основа на всички относими обстоятелства не може да се проверява в настоящето производство, тъй като то няма такъв предмет. Не са налице и съмнения обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя разглеждане в настоящето производство и на останалите основания за служебното му допускане до касационен контрол. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,