Определение № 22 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2345/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба с вх. № 3690/16.06.2020 год. подадена от И. И. Р., В. И. Д. и Е. А. Д. чрез процесуалния им представител адв.Д. Д.- САК против Решение № 78 / 30.03.2020 г по В. гр. дело № 99/2020 год. на ОС- Ловеч в производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество неправилно- незаконосъобрано и необосновано, потиворечи на процесуалния и материален закон и на трайно устсновената съдебна практика. Конкретните доводи за незаконосъобразност са в насока, че ищците ( ответници по касация ) не са установили правния си инетерес от установителния иск за собственост, заявен е рамките на производството по чл. 54, ал.2 ЗКИР, нито са доказали твърдяното от тях придобивно правно основание - а именно придобивна давност по отношение на спорните рални части.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди въз основа на въведените с въззивната жалба опаквания всички относими и релевирани своевременно възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК във вр. с чл. 269 ГПК касаещи правнорелевантните факти по спора по чл. 54, ал.2 ЗКИР, какато и по въпроса: при определене допустимостта и основателността на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР следва ли първоинстанционният и въззивният съд да съобразят момента на притежаване правото на собственост върху реалните части от УПИ и петитумът - за устсновяване правото на собственост към минал момент и обуславя ли този момент редовността на исковата молба респ. процесуалната допустимост на решението по тази искова молба ? разрешени в противоречие с Решение № 178 от 07.01.2019 год. по гр.д. № 2438/2018 год. на ВКС –I г.о.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по въпросите: При предявен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР към кой момент следва да установи правото на собственост на погрешно заснетата в касастралната карта част от този имот ?, с довод, че същият е разрешен в противоречие с Определение № 154/ 08.04.2020 год. по гр.д. № 4121/2019 год. на ВКС- I г.о. и Определение № 459 от 13.11.2019 год. по гр.д. № 1924/2019 год. на ВКС- II г.о.: Допустим ли е иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване на грешка в КК и КР между два съседни имота и следва ли производството да бъде прекратено или искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, при положение, че про изработване на КК и КР са взети предвид данни, площи и граници за двата спорни имота от влязъл в сила регулационен и кадастрален план, одобрен преди новия кадастрален план, който стар кадастрален план дава същите показания като площи и граници на имотите като новия и не е бил обжалван от заинтересованите лица по съответния ред ? с довод, че е разрешен в противоречие с ТР № 8/2014 год., прието на 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС и по въпроса: При проверка на исковата молба следва ли съдът да изърши проверка налице ли са предпоствките на чл. 26, ал.2 ГПК, а именно дали страните са правоимащи или предявяват освен собствени и чужди материални права ? с довод, че е разрешен в противоречие с Определение № 138 от 07.04.2020 год. по гр.д. № 3335/2019 год. на ВКС- I г.о.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Б. Д. и Д. Д. чрез процесуалния им представител- адв.С. АК Л., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и на искането за доопускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите и възраженията на страните относно искането за допускане на касационното обжалване и като съобрази ограниченията на чл. 280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира:

Касационната жалба е подадена в срок срещу въззивното решение, произнесено по заявените от Б. Д. Д. и Д. Д. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, поради което същата се явява процесуално допустима.

След преценка на наведените доводи и правни съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на релевираните основания.

В исковото производство, инициирано от Д. Д. Д. и Б. Д. Д. са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване на правото им на собственост по отношение на реални части от двата съседни ПИ, собственост на ответниците – съответно И. Р. и В. и Е. Д. и тяхното погрешното заснемане в действащата КК и КР на [населено място], Л. област.

С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 347 от 31.07.2019 г., постановено по гр.дело № 1218 по описа за 2018 година, Ловешкият районен съд, с което е признато за установено по отношение на В. И. Д. от [населено място] и Е. А. Д. от [населено място], че Д. Д. Д. и Б. Д. Д., и двамта от [населено място] са собственици на реална част с площ от 25 кв. м. от ПИ № * по КК на [населено място], [община], която е обозначена на геодезическо заснемане на л. 33 от делото, съставляваща неразделна част от решението и е с граници: поземлени имоти *; * и *, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета към поземлен имот *, вместо като част от поземлен имот *. Със същото решение районният съд е признал за установено по отношение на И. И. Р. от [населено място], [община], че Д. Д. Д. и Б. Д. Д., и двамта от [населено място] са собственици на реална част с площ от 144 кв. м. от ПИ № * по КК на [населено място], която е обозначена на геодезическо заснемане на л. 33 от делото, съставляваща неразделна част от решението и е с граници: поземлени имоти *; * и *, като при изработването на кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета към поземлен имот *, вместо като част от поземлен имот *.

За да постанови решението, с което е потвърдено решението на първата инстанция по уважените искове, разгледани на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, въззивният съд е приел на база на събраните доказателства относно регулационния статут на двата съседни поземлени имота, отразените права на собственост по легитимиращите писмени документи за собственост и изслушаните в тази насока гласни доказателства, че праводателят на ищците и те самите са владяли и ползвали имота си в пространствени гранци, неоспорвани от собствениците на съседните поземлени имоти при действието на двата РП на населеното място- от 1923 година и този от 1962 година, поради което спорните части са придобити на основание придобивна давност в един предходен момент.

Изводите са съобразени с основните правно-релевантни факти- а именно: с плана от 1962 г. имотът на ищците е нанесен под № , кв. 7, а след последните регулационни изменения той е с площ от 1 557 км. м. при съседи: от запад парцел и , а от изток парцел . В разписните листове първоначално имотът е записан на името на Ц. Д. – без документ, а след това на Общината на основание АОС 536/2007 г. (стар АДС № 2829/01.03.1962 г. - л. 11 от делото-извадка от разписния лист към плана от 1962 г.).

Имотът на ответниците е нанесен в плана под № **, в кв. 7, като въз основа на НА № 31/1990 г. и Заповед от 08.09.1967 г. на председателя на ОНС-Ловеч е одобрено попълване на кадастралната основа между имоти пл. № * и * и изменение на регулацията между парцел и в кв. 7, като дворищно регулационната линия между тях минава по западната фасада на къщата на ищеца. За изменението на плана през 2016 г. ищците не са уведомявани.

Изслушаната съдебно-техническа експертиза е констатаирано, че при изработването на кадастралната карта на [населено място], [община] не е извършвано заснемане на терен, а имотните граници са определяни по стари кадастрални и регулационни граници.

Като са съобразени задължителните разяснени по ТР№ 8/2014 год, прието на 23.02.2016 год. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че преценката за параметрите на претендираната собственост следва да се извърши към момента на разглеждане на делото, поради което е приел исковете за собствателни и доказания с констатацията, че е налице грешка ( неправилно ) заснемане на спорните реални части от ПИ на ищците като такъв съответно на ответниците.

При тези данни, изведеният въпрос за задлъжението на въззивния съд да обсъди въз основа на въведените с въззивната жалба опаквания всички относими и релевирани своевременно възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК във вр. с чл. 269 ГПК касаещи правнорелевантните факти по спора по чл. 54, ал.2 ЗКИР, не може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване. По своето естество „ въпросът „ съставлява оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила по формиране на съдийското решение, съобрано изискванията на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 236, ал.2 ГПК и по приложение на материалния закон при установените правно-релевантни факти. Посочените разпоредби на гражданско-процесуалния кодекс са ясни и няма спор относно тяхното приложение, съгласно дадените разяснения на ТР № 1/2012 год. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, касаещи приложение на правилата на въззивното обжалване. Проверката ( инстанционният контрол за законосъобразност ) за несъблюдаване на тези правила може да бъде изършена само в рамките на касационния контрол по чл. 290 ГПК, поради което доводите за наличие на основания по см. на чл.280, ал.1 т.1 ГПК не могат да бъдат споделени.

Според задължителната съдебна правтика по приложение чл. 54, ал.2 ЗКИР„ разпоредбата на § 1,т.16 от ДР на ЗКИР дефинира непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР. Предмет на този иск е установяване на пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

Въпросът: при определене допустимостта и основателността на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР следва ли първоинстанционният и въззивният съд да съобразят момента на притежаване правото на собственост върху реалните части от УПИ и петитумът - за установяване правото на собственост към минал момент и обуславя ли този момент редовността на исковата молба респ. процесуалната допустимост на решението по тази искова молба ? не е въпрос, който може да обуслови извод за допускане на касационното обжалване, тъй като липсва търдяното противоречие с посочената съдебна пратика на ВКС.

С Решение № 178 се приема, че „в случай, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР ,то такъв иск, съгласно установената съдебна практика, е за установяване на право на собственост към момента на предявяване на исковата молба, съответно - към момента на приключване на устните състезания по делото, ако твърди, че в по-късен момент са настъпили юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.“ Формулираният въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е некоректно поставен, доколкото в случая описанието ( индивидуализацията ) на релните части от имота в петитума на исковата молба съответства на описанието на същите от поземлен имот по старите регулационни планове в нейната обстоятелствена част, без това да означава, че има разминаване в индивидуализацията на обекта на спорната собственост и че се касае до различен момент на регулационния статаут, рефлектиращ на редовността на исковата молба.

Аналогично е виждането на състава на касационния съд за липсата на предпоставки за допускане на касационното обжалване и по втория поставен въпрос: „ При предявен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР към кой момент следва да установи правото на собственост на погрешно заснетата в касастралната карта част от този имот ?“.

На първо място исканото касационно обжалване не може да се допусне, защото проблемът за меродавния момент, към който следва да се индивидуализира спорния недвижим имот при спор за собственост и към който следва да се разреши този спор, дори и в хипотезите в производството по чл. 54, ал.2 ЗКИР, няма разнопосочно разрешение. С разясненията на ТР № 8/2014 год. от 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС се прие, че Законът за кадастъра и имотния регистър ( ЗКИР ) определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти (КК) и кадастрални регистри (КР) имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. След като с обжалваното възивно решения няма отклонение от устсновеното разрешение, то и не може да се поддържа наличе на основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Съгласно разсяненията на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на касационното обжалване следва, че за да бъде констатирано противоречие по приложението на определена правна норма от въззивния съд с дадени, в аналогични хипотези, разрешения на ВКС/ВС, то тези разрешения следва да бъдат продукт на съдебен акт на ВКС по съществото на касационната жалба .В случая като съдебна практика на ВКС с оглед на чиито разрешения следва да се извърши селекцията са посочени две Определения по чл. 288 ГПК, който като съдебен акт на ВКС, не могат да бъдат ценени в етапа на чл. 288 ГПК като материал за установяване на противоречие със изводите на въззивния съд.

Въпросът за допустимостта на иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване на грешка в КК и КР между два съседни имота и следва ли производството да бъде прекратено или искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, при положение, че про изработване на КК и КР са взети предвид данни, площи и граници за двата спорни имота от влязъл в сила регулационен и кадастрален план, одобрен преди новия кадастрален план, който стар кадастрален план дава същите показания като площи и граници на имотите като новия и не е бил обжалван от заинтересованите лица по съответния ред ? не е правен въпрос, който е обусловил изхода на спора, доколкото изцяло се покрива със спорния предмет на делото, а разрешеването на спора в рамките на заявения предмет на делото е въпрос по съществото на спора. Искането касационният съд да даде отговор на спора по същество може да бъде осъществено само в рамките на допуснатото касационно обжалаване и то в предметния обхват на чл. 290 ГПК. По така формулираният въпрос не може да има противоречие на мотивите на въззивния съд с задължителните разсянения на ТР № 8/2014 год., прието на 23.02.2016 година на ОСГК на ВКС, защото всяко несъобразяване със задължителната съдебна практика по естеството си съставлява нарушение по приложение на материалния или процесуален закон. В случая, избраният от защитата на касатора начин на формулиране на въпроса изисква от касационният съд пряк отговор при посочените в самия въпрос параметри – дали се касае до допустимост или до неправилност на въззивното решение, ако същито, като факти, се базира на двата регулационни плана, в кото елементите на индивидуализация на спорните имотите, са едни и същи, в добавка на факт (предходния регулационен план не е обжалван ), наличето на който изисква доказването му в хода на производството по същество, което не може да бъде реализирано на етапа на слекция по чл. 288 ГПК.

Въпросът: При проверка на исковата молба следва ли съдът да изърши проверка налице ли са предпоствките на чл. 26, ал.2 ГПК, а именно дали страните са правоимащи или предявяват освен собствени и чужди материални права ? с довод, че е разрешен в противоречие с Определение № 138 от 07.04.2020 год. по гр.д. № 3335/2019 год. на ВКС- I г.о. не може да обоснове извод за допускане на касационно обжалване, доколкото ( какато вече бе посочено ) разпоредбата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК под съдебна пратика има предивд конкретни съдебни актове на ВКС/ ВС без определенията по чл. 288 ГПК на ВКС да са измежду тях ( освен разбира се в производствата по чл. 274, ал.3 ГПК).

По направеното искане на oтветниците по касация за присъждане на разноски за касационното производството:

При изложените съображения за недопускане на касационното обжалване, настоящият състав намира искането за присъждане на разноски за основателно на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Приложеният Договор за правна защита и съдействие № 0000044045 от 10.07.2020 г. на адв. Ст. С. АК Л. /лист 32 по делото/, в който е разписано, че уговорената сума е заплатена в брой се доказва размера на сумата, която следва да бъде присъдена за възстановяване на направените за защита в касационното производство разноски, а именно в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2 и ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия