Определение № 256 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 317/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. К. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. против въззивно решение № 260034 от 13.10.2020г. по в.гр.д. № 817 по описа за 2019г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решение № 637 от 26.01.2017г. по гр.д.№ 1202/2016г. на Районен съд Силистра в частта, с която е допусната промяна на вече определените мерки относно упражняването на родителските права на детето П. Е. И., местоживеенето на детето, режима на лични отношение с бащата и издръжката и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на определените с решение № 259 от 8.06.2007г. по гр.д. №1/2007г. на РС Силистра мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето П. Е. И., [дата на раждане], като е допусната промяна само досежно определеният режим на лични контакти за бащата, както следва: 1.през първите три месеца, считано от влизане в сила на решението, бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10.00ч. сутринта до 12.00ч. на обяд, като срещите се осъществяват в Център за обществена подкрепа:гр.С., [улица], в присъствието на специалист и с участие на майката, която следва да осигури явяването на детето в центъра, 2.След изтичане на този тримесечен период, бащата да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10.00ч. в събота сутринта до 18.00ч. в неделя, с нощувка на детето в дома на бащата, находящ се в: [населено място], [улица], ет.1, ап.3, като бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там. След изтичане на тримесечен период по т.1, бащата да взема детето: 20дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и по предварителна уговорка между родителите, постигната най-късно до 1.06.на съответната година, през четните години по време на Коледните празници /Бъдни вечер и Рождество Христово, за времето от 10.00ч.на 24.12. до 18.00ч.на последния официално определен почивен ден за съответната година/, през нечетните години по време на Новогодишните празници, за времето от 10.00ч.на 31.12. до 18.00ч. на 1.01., през нечетните години по време на Великденските празници, за времето от 10.00ч.на Разпети петък до 18.00ч. на последния официално определен почивен ден за съответната година. Рожденият ден детето ще прекарва при родителя, при когото се намира, съгласно режима на лични отношения, като другия родител може да присъства на празника на детето. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. Независимо, че в изложението си касаторът не е формулирал конкретен въпрос, пред вид служебното си задължение да следи за интереса на детето, настоящият съдебен състав намира, че това е въпросът, който се поставя във връзка с посочено специално основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд за липса на установена промяната в обстоятелствата, по смисъла на чл.59, ал.9 СК. Позовава се на следните нови обстоятелства, които не съвпадат с твърдените в подадената искова молба: установен синдром на родителско отчуждение, наличие на „манипулативни действия“ и „негативно влияние“ от страна на отглеждащия родител спрямо детето, както и по-добри възпитателски качества и възможности за отглеждане на детето от страна на бащата. Твърди се необоснованост на постановения въззивен акт и допуснато съществено нарушение поради несъответствие между изведените от съда фактически и правни изводи и установените с ангажираните доказателства обстоятелства. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. П. и П. И., действащ лично и със съгласието на своята майка, чрез процесуалния им представител адвокат М., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реално извършване на които се установява с представен договор за правна помощ и съдействие, в който сумата е посочена като заплатена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Решаващите мотиви на въззивния съд, за да отхвърли искането за изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката за детето П., са свързани с липса на промяна на обстоятелствата, която да се е отразила на положението на детето, след постановяване на решение № 259 от 8.06.2007г. по гр.д. №1/2007г. на РС Силистра, с което те са определени. В мотивите си съдът е посочил, че ищецът е обосновал искането си за изменение по чл.59, ал.9 СК като е твърдял, че са настъпили две нови обстоятелства – извършени блудствени действия спрямо другото дете, К. и липса на възпитателски качества на майката. Съдът е приел, че нито едно от тези обстоятелства не е установено – липсва представен акт, с който да е признат за виновен извършител на блудствени действия и не се установява майката да не разполага с родителски капацитет. Съдът подробно е обсъдил релевантните обстоятелства, примерно изброени в ППВС № 1/1974г., като е коментирал притежаваните от родителите възпитателски качества във връзка с събраните по делото данни за социалното им обкръжение и начин на живот. Приел е за установено, че считано от 2000г., бащата живее в Лондон, където впоследствие е създал друго семейство. От момента на раждането си, детето П. живее с майка си, която понастоящем също съжителства с друго лице /от когото има и още едно дете, Р./. До развода /от 2000г.до 2007г./, бащата се е прибирал в страната по два пъти в годината. През това време е водил П. на почивка и той му е гостувал в Лондон. Срещите помежду им не са били чести и интензивни, поради което съдът е посочил, че не може да се направи извод, че бащата е участвал във възпитанието на сина си. Майката го е отглеждала и възпитавала /с помощта и на родителите на бащата/, като се е грижила и за двете си деца в [населено място] до заминаването през 2013г. в Лондон на по-голямото дете, К., /която понастоящем е пълнолетна/. Връзката между бащата и неговите роднини с детето П. е напълно прекъсната през 2016г., когато ищецът е подал сигнал за извършени блудствени действие спрямо К. от мъжа, с който майката живее. Въззивният съд е определил привързаността на детето П. към майката като определящ критерии въз основа на който е постановил акта си. Независимо, че е констатирал, че и майката е способствала за настъпването на установения синдром на родителско отчуждение у П. спрямо неговия баща, именно заради безспорната му привързаност,е приел, че е в интерес на детето, неговата майка да продължи да упражнява родителските права. Отношенията на детето с бащата са такива, че промяната на родителските права не би способствала за подобряване на ситуацията. Напротив, именно с оглед констатациите, изложени от експерта в приетото заключение на съдебно-психологическата експертиза, въз основа на които е направена преценка за наличие на синдром на родителско отчуждение, въззивният съд – съобразявайки интересът на детето изискващ пълноценен контакт и с двамата родители, е изменил решението в частта за режима на лични отношения, опитвайки се да създаде механизъм за подобряване на отношенията, с помощна на специалист - терапевт. Имайки пред вид така изложените мотиви, според настоящият съдебен състав не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въпросът за интереса на детето не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. В цитираното от касатора ППВС № 1/1974г., примерно са посочени обстоятелствата, които съдът следва да съобразява при решаване на спора относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, приповторени като критерии и в чл.59 ал.4 СК. В цитираното Постановление на ВС изрично е посочено, че са от значение не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на всички установени в конкретния случай относими факти, давайки самостоятелна оценка на възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето след развода, привързаността на детето към родителите, неговите пол и възраст, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието, социалното обкръжение на родителя, на когото се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Преценката за относителната тежест на всеки един от тези критерии, съобразно конкретиката на всеки отделен случай се прави от съда. Когато съдът, както е в настоящия случай, е изпълнил задължението си, воден от интереса на детето, да извърши комплексна преценка, като съобрази в съвкупност всички релевантни обстоятелства, не е налице противоречие с изискванията на ППВС № 1/1974г. Освен това, в производството по чл.59, ал.9 СК решаваща е преценката за наличие на променени обстоятелства, отразяващи се на положението на детето и на ефикасността на взетите мерки по упражняването на родителските права. Когато е установено, че такава промяна не е настъпила, искането не може да бъде уважено. В случая, съдът се е съобразил с установеното в практиката /вж.решения по гр.д.№ 6894/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 3448/2019г.на ІV г.о., гр. д. № 414/2019 г., гр. д. № 940/2019 г. на ІІІ г. о./ принципно положение, че родителското отчуждение накърнява в най-голяма степен интереса на детето и съдът е длъжен при произнасянето си, да вземе адекватни (според състоянието на детето, степента на осъзнаване на проблема от двамата родители и готовността им да се включат в разрешаването му) мерки за преодоляването му, във връзка с което той може и служебно /без искане на страните/ да се произнася. В спора за определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан нито с желанията на детето, нито с предложенията на родителите, още по-малко това е така в случаите, когато по делото се установява липса на нормална комуникация и недоверие между родителите, давели до затруднена, непълноценна или прекъсната връзка между детето и негов родител. При данни за установено отчуждение, както е в случая – съдът следва да вземе мерки за преодоляване на тази ситуация /вж. решение по гр. д. № 1816/2019 г. на ІV г. о., гр. д. № 2855/2019 г. на ІV г. о., гр. д. № 2396/2017 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 2578/2018 г. на ІV г. о. /, включително и като постанови за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява в присъствието на служител от Дирекция "Социално подпомагане", психолог или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт се разшири, а присъствието на подпомагащото лице – отпадне, както е процедирал въззивния съд. В този смисъл, не може да се сподели твърдението на касатора в представеното изложение за несъобразяване от страна на съда с установения синдром. В мотивите на въззивният съд е намерило отражение и поведението на майката, която не е направила необходимото за да не стигне до тази болезнена и изключително вредна за детето ситуация. В тази връзка, следва да се напомни на родителите, че всеки един от тях следва да осъзнае вредните последици за детето от родителското отчуждение и че следва да съдейства при изпълнение на мерките за преодоляване на този психологичен проблем. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд