Определение № 2939 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4012/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 2291/08.09.2023 г. по ч.гр.д. № 2366/2023 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 635/14.08.2023 г. (неточно именувано „определение“) по гр.д. № 503/2023 г. на Софийски окръжен съд за връщане на исковата молба поради недопустимост на исковете по чл. 2б ЗОДОВ, предявени от Л. Г. Л. срещу Софийски градски съд, за сумите съответно 370 000 лв. (част от вземане в пълен размер 500 000 лв.) – обезщетение за претърпените загуби от нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на приключилото с влязло в сила решение гр.д. № 1879/2013 г. на Софийски градски съд, и 25 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от същото нарушение (чл. 130 ГПК). Определението се обжалва от Л. Г. Л. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуално-правни въпроси, които обобщени и конкретизирани в смисъла, изяснен в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния: Пропуснатият срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, в който увреденото лице от нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по приключеното производство е следвало да заяви претенцията си за обезщетение на вредите по административния ред в глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, погасява ли неговото право на иск по чл. 2б ЗОДОВ? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че положителният начин, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на практиката на Върховния касационен съд, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно поради съществено нарушение по чл. 130 ГПК. Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК), подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК и са налице останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, а въпросът има претендираното значение. Съображения: Ищецът/сега касатор е предявил два кумулативно обективно съединени иска с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ за сумите съответно 370 000 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 500 000 лв.) – обезщетение за претърпените загуби от нарушеното право на разглеждане и решаване в разумен срок на приключилото с влязло в сила решение гр.д. № 1879/2013 г. по описа на Софийски градски съд, и 25 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от същото нарушение. Ответник е Софийски градски съд. С определение № 6800/02.06.2023 г. по гр.д. № 2003/2023 г. Софийски градски съд, до когото исковата молба е подадена, прекратява производството и изпраща делото по компетентност на Софийски окръжен съд (чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ). С разпореждане № 635/14.08.2023 г., неточно именувано „определение“ като постановено при условията по чл. 130 ГПК, Софийският окръжен съд е върнал исковата молба. Мотивирал се е с това, че пропускането на 6-месечния срок по чл. 60в, ал. 4 ЗСВ, в който ищецът е следвало да заяви претенциите за обезщетение на тези вреди по административния ред в глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, погасява правото му на иск по чл. 2б ЗОДОВ. С обжалваното определение Софийският апелативен съд потвърждава разпореждането по същите съображения. Следователно повдигнатият въпрос го обуславя. Определение № 50004/24.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1841/2022 г., IV-то ГО не го засяга пряко и на настоящият състав не е известна практика на Върховния касационен съд по него. Касационното обжалване следва да се допусне при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната), към които препраща чл. 274, ал. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че пропуснатият срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, в който увреденото лице от нарушение на чл. 6, § 1 КЗПЧОС по приключено производство е следвало да заяви претенция за обезщетение на вредите по административния ред в глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, не погасява неговото право на иск по чл. 2б ЗОДОВ. Мотиви: Съдът няма правомощие да проверява спазването на 6-месечния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Компетентността е на министъра на правосъдието и пропускането на срока има значение за крайния акт, който той е длъжен да издаде. Министърът на правосъдието оставя без разглеждане по същество просроченото заявление. Съдът е длъжен да провери допълнителната процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, но тя е свързана с надлежното упражняване, а не със съществуването, на правото му на иск по чл. 2б ЗОДОВ. Осъществяването й изисква: 1) изчерпана административна процедура и 2) непостигнато споразумение по нея. Административната процедура е изчерпана/приключена, когато министърът на правосъдието е издал акт, с който: 1) отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение, или 2) отхвърля заявлението като неоснователно, или 3) установява условията на вземането за обезщетение от нарушението по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и определя неговия размер. С издаването на първите два индивидуални административни акта постигане на споразумение не е възможно. Тогава прилагането на съответния акт към исковата молба е достатъчно, за да осъществи изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Когато към исковата молба е приложен актът, с който министърът на правосъдието определя обезщетението, изискванията по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ са осъществени, освен ако ответникът представи или съдът служебно събере доказателства, че увреденото лице/ищецът се е съгласил да получи установеното в административното производство обезщетение. Частната касационна жалба е основателна. Съображения: С обжалваното определение въззивният съд в нарушение на чл. 130 ГПК е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба, неправилно приемайки, че пропуснатия срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, в който ищецът е следвало да подаде заявление за определяне на обезщетението по реда на глава трета „а“ ЗСВ е погасило правото му на иск по вземанията по чл. 2б ЗОДОВ. Касационната инстанция е длъжна да отмени въззивното определение, включително като съобрази, че към исковата молба е представен отказа на министъра на правосъдието да разгледа просроченото заявление, т.е. осъществена е допълнителна процесуална предпоставка по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Подадената искова молба е редовна (чл. 127 и чл. 128 ГПК), като образуваното по нея гражданско дело пред Софийски градски съд е било изпратено на Софийски окръжен съд (най-близкия родово компетентен в смисъла по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ). Разглеждането на допустимите искове първостепенният съд е длъжен да продължи, като връчи на ответника преписа от исковата молба и приложенията. При тези мотиви, съдът