Определение № 745 от 24.06.2015 г. на ВКС по д. № 2074/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №2129/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Прокуратура на РБ по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „шофьор”, извършено на осн. чл.328,ал.1,т.10а КТ, считано от 29.05.14 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Намира, че въпросът: В кой момент се счита упражнено от работника правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – с подаването на заявление до осигурителния орган или от момента на отпускане на пенсията?- се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По този въпрос, по дело с идентичен предмет, е допуснато обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК, с опр. по гр.д. №7139/14 г. на ВКС, четвърто г.о.. ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за спора и е се решава противоречиво в представените по делото въззивни решения, от които обаче в сила е влязло само първото – по гр.д. №1063/11 г. на ОС Бургас. С него въпросът е решен така, както и по настоящото дело, поради което не се установява осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.. По същия начин е решен въпросът и в постановеното към момента по реда на чл.290 ГПК решение по соченото от касатора гр.д. №7139/14 г. на четвърто г.о. на ВКС. Според това решение „общото правило, уредено в чл.94, ал.1 КСО е, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако необходимите документи са подадени в 6 – месечен срок от тази дата; или от деня на подаването им, ако са постъпили в НОИ след 6-месечния срок. Следователно, законът и в двата случая изрично сочи датата, към която се счита, че правото на пенсия не само е придобито, но и е реално упражнено, като в първата хипотеза – датата на придобиването и упражняването се счита, че съвпадат; а при втората хипотеза – датата на упражняването е датата на подаване на заявлението / а придобиването на правото е по-рано във времето/. Нормите на чл.328, ал.1, т.10а КТ, на чл.94, ал.1 КСО, включително и на чл.1, чл.10 и чл.15 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тълкувани в тяхната взаимовръзка, сочат, че моментът, от който работникът или служителят придобива правното положение на пенсионер, е датата на отпускане на пенсията, която е завършващ административната процедура елемент. Това е и моментът, към който следва да се счита, че правото на пенсия е упражнено от съответното лице с всички произтичащи от това правни последици.” Отговорът на поставения от касатора въпрос в обжалваното въззивно решение по настоящото дело съвпада с дадения от ВКС в цитираното решение по чл.290 ГПК. Въззивният съд е приел, че лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната на ищеца, считано от 31.12.03 г., а процесното трудово правоотношение е възникнало след това – със сключения на 1.01.04 г. трудов договор между страните по делото, поради което прекратяването му на осн. чл.328, ал.1,т.10а КТ е законосъобразно. Въпросът вече е решен с практика на ВКС по чл.290 от ГПК, поради което не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват и ВКС на РБ, трето гр. отделение