Определение № 1641 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 252/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Спартак Таксим“ ЕООД срещу решение №5032/01.08.25г. по гр.д.№4442/24 г. на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на решение №12143/10.07.23г. по гр.д.№51847/22г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от дружеството срещу „Интернешънъл Асет банк“АД искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответнника, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата 23 333,38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за която банката отговаря като трето задължено лице,както и за обезщетение за забава върху тази сума в размер на 4344,94 лв., начислено за периода от 11.06.19г. - 19.04.22г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Неправилно,според касатора, въззивният съд е отказал да обсъди приетото по делото съдебно решение от 14.11.24г. за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник „Ви Пи Екосълюшънс“ ООД под предлог,че няма данни същото да е влязло в сила, като не е съобразил разпоредбата на чл.634 ТЗ,според която решението по чл.630 ТЗ подлежи на незабавно изпълнение; не е отчел факта,че банката е закрила служебно запорираната сметка на длъжника след датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и след определената от съда начална дата на неплатежоспособността; не е взел предвид обстоятелствата,че е започнало универсално принудително изпълнение, а това е основание за спиране на индивидуалното изпълнение, че в рамките на производството по несъстоятелност няма да се приложи чл.136 ЗЗД, а чл.722 ТЗ.Като неправилни са оспорени изводите на съда,че с изпълнението на разпореждането на НАП банката не е причинила вреда на ищеца, че по изпълнителното дело няма други присъединени привилегировани кредитори, че липсва причинна връзка между осуетяването на изпълнението и действията на служители на банката. По подробно изложени в касационната жалба съображения в този смисъл касаторът е поискал въззивното решение да бъде отменено, като с решението си касационната инстанция уважи иска му. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава с хипотезите на чл. 280 ал.1 т.т. 1 и 3 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси като: 1. Следва ли съдът да се съобразява с решение, постановено на основание чл.630 ал.1 ТЗ, имащо незабавно действие, въпреки представянето му по делото без отразяване,че е влязло в сила? /поддържа се, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение №422/25.06.19г. по ч.т.д.№1096/19г. на ІІ т.о. на ВКС и решение от 02.05.2019г. по т.д.№1595/18г. на ІІ т.о. на ВКС,както и,че разрешаването му от касационната инстанция е от значение за развитието на правото/; 2. Следва ли съдът винаги да обсъди поотделно и в съвкупност с останалите доказателства всяко едно прието по делото доказателство? /твърди се, че като не е обсъдил решението по чл.630 ТЗ,въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в ТР №1 по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и от разрешенията в практиката на ВКС, дадени в решенията по гр.д.№761/10г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№5182/16г. на ІV г.о. на ВКС и т.д.№2781/17г. на І т.о. на ВКС/. Ответникът Интернешънъл Асен банк“ АД се е противопоставил на искането за допускане на обжалваното решение до контрол по същество с доводи за необоснованост на предпоставките за това, разписани в чл.280 ал.1 ГПК с поставените в изложението въпроси и цитирана практика на ВКС.По същество е изложил съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, решаващият състав на въззивния съд е приел за установено,че въз основа на издадена в полза на ищеца обезпечителна заповед от 21.01.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на неговия длъжник „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД до размер на 23 333,38 лв., като запорното съобщение е получено в ответната банка на 05.02.2019г., а на 07.02.2019 г. същата е потвърдила с писмо до ЧСИ, че запорът е наложен и, че няма предходно наложени запори,а посочената парична сума е обезпечена изцяло; че на 05.03.2020 г. банката е получила запорно съобщение, издадено на основание чл. 202 ал. 1, вр. чл. 215 ал. 1 т. 1 ДОПК въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки от ТД на НАП, във връзка с публично задължение на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително управление, в размер на 74 875,36 лв.; че с разпореждане за изпълнение на запорно съобщение на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново офис Враца, получено на 11.06.2020 г. от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, е разпоредено незабавно след получаване на разпореждането да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД суми до размер на 76 878,58 лв. по сметка на ТД на НАП – Велико Търново. Прието е за безспорно между страните, че банката е превела в полза на държавния бюджет наличната сума в банковата сметка на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД. Съдът е констатирал,че въз основа на влезли в сила съдебни решения по предявен от ищеца осъдителен иск срещу това дружество – негов длъжник, са издадени изпълнителни листове и са образувани две изпълнителни дела,по които е наложен изпълнителен запор върху всички сметки на длъжника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, открити в банката, до размера на общата сума от 42 332,67 лв., включваща главницата от 23 333,38 лв.; че със запорното съобщение е поискано запорираната като обезпечение сума да бъде преведена по сметката на ЧСИ, в отговор на което с писмо от 03.02.2021 г. банката-ответник е уведомила ЧСИ, че след извършения превод към НАП на сума в размер на 24 563,11 лв., сметката е с нулево салдо и поради обездвижването й е служебно закрита на 15.10.2020г. Съдът е намерил,че не следва да обсъжда представеното като доказателство във въззивното производство решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Ви Пи Екосолюшънс“ООД, постановено на 14.11.24г., поради липсата на данни то да е влязло в сила. Приел е,че спорните въпроси по делото са свързани с поредността на удовлетворяване на конкуриращите се вземания и с това дали ищецът е претърпял вреди, които се намират в пряка причинно – следствена връзка с противоправни действия или бездействия на служители на банката. Посочил е,че за да възникне конкуренция между публичното и принудителното изпълнение по ГПК длъжникът следва да има различни по характера си установени с изпълнителни основания парични вземания - публични и частни и принудителното изпълнение за удовлетворяването им да е насочено върху идентични обекти от имуществото му. Позовал се е на постановките по т.1 от Тълкувателно решение № 2/13 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС,с които се приема,че с налагането на запор или възбрана, дори когато са наложени в обезпечително производство /преди началото на изпълнителния процес/, се определя и кой е компетентният орган да осребри имуществения обект – публичният или съдебният изпълнител /чл. 191 ДОПК/, от което е направил извод,че моментът на налагане на обезпечителните мерки върху имуществения обект е определящ за разрешаване на конкуренцията между двете изпълнителни производства и предопределя компетентния орган и реда за осребряване на имуществото на длъжника, като дори изпълнителното производство по ГПК да следва по време образуването на принудително изпълнение по ДОПК, ако обезпечителните мерки запор или възбрана са наложени преди последното, то изпълнението по ГПК предхожда това по ДОПК и осребряването на имуществото на длъжника следва да се извърши от съдебния изпълнител при спазване на процесуалния ред и особените правила за качеството на държавата като присъединен по право взискател в изпълнителното производство по ГПК. Отнасяйки това към фактите, установени по делото, е констатирал,че първи във времето е наложен обезпечителният запор върху банковите сметки на длъжника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД - на 05.02.2019 г., докато запорът върху банковите сметки на това дружество във връзка с публичните вземания по изпълнителното дело по описа на ТД на НАП Велико Търново, е наложен на 05.03.2020 г. Въз основа на това е извел,че в разглеждания случай осребряването на имуществото на длъжника е следвало да се извърши от съдебния изпълнител при спазване на реда по ГПК и особените правила, касаещи държавата като присъединен по право взискател в изпълнителното производство по ГПК. Във връзка с това е намерил, че с изпълнението на разпореждането на НАП за превод на запорираната сума от сметката на длъжника банката не е причинила вреда на ищеца, тъй като в изпълнителното производство по реда на ГПК държавата е присъединен взискател за дължимите от длъжника публични задължения, чийто размер е бил съобщен на ЧСИ до извършване на разпределението и с оглед големия размер на публичните задължения на длъжника, независимо по кое изпълнително дело ще бъде извършено плащане, запорираната сума ще послужи за удовлетворяване на привилегированите публични вземания. При тази констатация съдът е направил извод,че въпреки че ЧСИ е компетентен да извърши преценка дали вземането се ползва с привилегия съгласно чл. 136 ЗЗД, с плащането в полза на ТД на НАП е постигнат правомерен и съответстващ на целта на закона резултат, а именно – предпочитателно удовлетворяване на привилегировани публични вземания преди вземанията на ищеца; тъй като по изпълнителните дела на ЧСИ с взискател ищеца няма други присъединени кредитори, чиито вземания да се ползват с привилегия преди тази на държавата, с изпълнението на разпореждането на ТД на НАП ищецът не е бил лишен от възможността да събере вземането си и не са увредени негови интереси, в качеството му на обезпечен кредитор. Наред с това съдът е намерил за недоказано по делото и наличието на пряка причинно – следствена връзка между осуетяването на избрания от ищеца изпълнителен способ и поведението на служители на банката, тъй като нареденият от банката паричен превод е извършен в изпълнение на акт на държавен орган /публичен изпълнител/, от който не е било допустимо отклонение. По тези съображения съдът е достигнал до извода,че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД /а ведно с него и акцесорният иск за лихва за забава/ подлежи на отхвърляне като неоснователен, в който смисъл е постановил решението си след отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако с изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. Обжалваното решение на Софийски градски съд е валидно и не са налице предпоставки, обуславящи извод за вероятната му недопустимост. От формулираните в изложението към касационната жалба въпроси първият не осъществява общото основание за достъп, предвидено в чл.280 ал.1 ГПК.Въпросът е по правилността на отказа на въззивния състав да обсъди представеното от касатора в производството пред въззивната инстанция решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД.Същият няма характер на въпрос по приложението на правото, съгласно разрешенията в т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Освен че начинът, по който е формулиран въпросът изключва общовалидността на евентуалния му отговор и спрямо други случаи, дори да се преформулира до относимия към приетото от въззивния съд въпрос ползва ли се решение по чл.630 ТЗ с незабавно действие или следва да е влязло в сила,за да бъде зачетено от съда, и този въпрос няма характеристиките на обуславящ, доколкото отказът на съда да съобрази решението не рефлектира върху решаващите му изводи, които са основани на извършените от банката действия към един предходен за откриването на производството по несъстоятелност момент, към който то не би могло да бъде съобразено. Въпреки че при този извод настоящият състав не е задължен да изследва наличието на допълнителните,сочени с въпроса предпоставки, следва да се отбележи,че те не са обосновани нито с цитираната практика на ВКС, нито с излагане на съображения за необходимост от тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите, разяснени в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Вторият от въпросите е от процесуален характер и касае задълженията на въззивния съд, с които същият е обвързан при постановяването на решението си. Поради това въпросът е принципно обуславящ крайния изход на делото, но не е разрешен от състава в противоречие както със сочената от касатора практика на касационната инстанция, така и със служебно известната на състава относима към тях такава. Съдът няма задължение да обсъди всяко едно от представените по делото доказателства, а само тези, които са допустимо представени и относими към разрешаването на предмета на спора. В случая съдът е обсъдил всички релевантни за изхода на делото доказателства, а дали решението за откриване на производство по несъстоятелност е такова или не, това касае правилността на извършената от него преценка, която не е предмет на разглеждане в настоящата фаза от касационното производство. Поради изложеното следва да се приеме,че достъпът до касация не се обосновава с нито един от поставените въпроси. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Данни за направени от ответника по касационната жалба разноски във връзка с подадения от него отговор не са налице,поради което такива не се присъждат. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение