Определение № 1036 от 14.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1696/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ДЕВОН СТИЛ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], против определение № 1285 от 30. 08. 2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 2146 по описа на съда за 2023 г. в частта му, с която е потвърдено определение № 467 от 11. 06. 2023 г., постановено от Софийски окръжен съд по в.гр.д. № 207 по описа на съда за 2023 г. в неговата част, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от такси и разноски в производството, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В жалбата се формулират оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд в обжалваната му част, иска се отмяната му в тази част, и по същество – освобождаването на жалбоподателя – юридическо лице от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., и от заплащането на такси и разноски до окончателното приключване на производството. В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се формулира, като общо основание за такова допускане въпросът: „Подлежат ли на освобождаване от държавни такси и разноски юридически лица?“ Бланкетно се твърди, че по същия въпрос апелативният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ЕСПЧ, поради което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, иска се допускане на определението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. По отношение на дадения от апелативния съд отговор на същия въпрос се излага също, че противоречи и на практиката на СЕС – определение от 13. 06. 2012 г. по дело С-156/12, решение от 22. 12. 2010 г. по дело С-279/09, решенията по дела С-69/14 и С-571/16, поради което се иска допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваният с нея съдебен акт не подлежи на контрол от ВКС. Според процесуалния закон дефинитивно от обхвата на този контрол са изключени определенията по чл. 274, ал. 4 ГПК - тези, които макар да потвърждават преграждащи определения или да дават решение по същество на други производства, са постановени по дела, решенията по които са изключени от достъпа до касационен контрол. С определението си в обжалваната му част, апелативният съд е потвърдил постановеното от Софийски окръжен съд определение в частта му, с която е оставена без уважение молба на жалбоподателя да бъде освободен от такси и разноски в производството - съдебен акт, сам по себе си преграждащ по-нататъшното развитие на делото. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 463, ал. 2, изр. 3 от ГПК, актовете на апелативния съд в производството по обжалване на извършено от съдебен изпълнител разпределение /какъвто е предметът и на настоящото производство/, не подлежат на по-нататъшно обжалване по изрично разпореждане на закона. Без значение е при това дали става въпрос за акт по същество или за акт, преграждащ развитието на производството. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК изрично уеднаквява режима на обжалване на преграждащите определения с този, по който биха могли да бъдат обжалвани решенията по същество по същото дело. Ако решението не подлежи на по-нататъшно обжалване, на такова обжалване не подлежи и определението, което слага край на съответното производство. В този смисъл е постоянната и актуална практика на касационната инстанция, обективирана примерно, но не само в определение № 164 от 29. 04. 2021 г. по ч.гр.д. № 1432/2021 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС, определение № 79 от 02. 03. 2022 г. по ч.гр.д. № 524/2022 г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС и др. Изложеното не се променя от обстоятелството, че апелативният съд в определението си е указал на жалбоподателя, че същото подлежи на обжалване в атакуваната му с частната касационна жалба част - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на участник в производството в случаите като процесния, в които законът го отрича. По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото - прекратено. На основание чл. 77 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължащата се държавна такса за обжалване пред ВКС, на определението на САС. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение