Определение № 629 от 02.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2493/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу решение №184 от 01.07.2025 г., постановено по в.т.д. №593/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на дружеството предявен на основание чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД, вр. чл.88, ал.1, изр.2, вр. 82 ЗЗД за осъждане на Б. Я. да заплати на дружеството обезщетение за претърпени вреди в размер над неустойката, вследствие разваляне на предварителния договор от 18.03.2019 г. поради виновно неизпълнение от страна на Б. Я., за горницата над 9 488.18 лева до заявените общо за присъждане 107 333.30 лева. С касационната жалба се атакува решение №184 от 01.07.2025 г. и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът предявен на основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на Б. Я. да заплати на дружеството компенсаторна неустойка на основание чл.32, ал.2, вр. ал.4 от предварителен договор, сключен на 18.03.2019 г. в размер на 14 037.97 лева /7 177.50 евро по фиксинга на БНБ/. С разпореждане № 1063/05.09.2025 г. по в.т.д. №593/2024 г. на Апелативен съд - Варна касационната жалба в тази й част е върната, като недопустима на основание чл.280, ал.3 ГПК, вр. чл.286, ал.1, т.3 ГПК. В частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът на дружеството предявен на основание чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД, вр. чл.88, ал.1, изр.2, вр. 82 ЗЗД за осъждане на Б. И. Я. да заплати на дружеството обезщетение за претърпени вреди в размер над неустойката, вследствие разваляне на предварителния договор от 18.03.2019 г. поради виновно неизпълнение на ответника, в общ размер на 9 488.18 лева, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. На настоящия състав на ВКС е служебно известно обстоятелството, че по депозирана частна жалба на „ИЗГРЕВ ПАРК“ ЕООД против разпореждане №1063/05.09.2025 г. по в.т.д.№ 593/2024 г. на Апелативен съд - Варна е образувано ч.т.д. №2492/2025 г. на І т.о. на ВКС, по което е постановено определение за спиране на производството до постановяване на решение по тълк.д. №1/2026 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид гореизложеното са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото производство, поради преюдициалност за настоящия правен спор на резултата от висящо частно търговско производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК