Определение № 895 от 10.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1167/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „МИНИ МАРИЦА-Изток“ ЕАД-гр. Раднево ЕИК[ЕИК] срещу решение №142/18.04.2023 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 39/22, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №260099/24.08.2022г., постановено по т.д. № 50/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството-ищец против ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД иск с правно основание чл.386 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор между страните №МТ 36/2018г. от 24.01.2018г. с предмет: „Застраховане на имуществото на „Мини Марица-изток“ ЕАД чрез сключване на имуществена застраховка“ – реф. №111/2017г. – ЗОП, обособена позиция №2 – застраховане на имуществото на клон рудник „Трояново север““ за настъпило на 11.02.2018г. застрахователно събитие, за разликата над уважения размер 45 217.47 лева до пълния предявен размер от 89 484.68 лева и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода 26.03.2018г. – 04.04.2018 г и ищцовото дружество е било осъдено да заплати на ответника сумата 2 351.03 лева - разноски по делото, съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенцията. От страна на „МИНИ МАРИЦА-Изток“ ЕАД същото въззивно решение се обжалва и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил иска на дружеството-ищец срещу ответника-застраховател за заплащане на обезщетение за забава върху изплащането на застрахователното обезщетение от 45 217.47 лева за периода 04.04.2018г. – 11.02.2021г. за сума над 13125.64 лева до 17 076.65 лева. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на дружеството-касатор разноски. В касационната жалба на тази страна се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи евентуална недопустимост, както и че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. От страна на ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД е подадена КЖ срещу същото въззивно решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е застрахователят е бил осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 45 217.47 лева по договор между страните №МТ 36/2018г. от 24.01.2018г. с посочения по-горе предмет за настъпило застрахователно събитие на 11.02.2018г. и обезщетение за забава заплащането на застрахователното обезщетение за периода 04.04.2018г. – 11.02.2021г. в размер до 13125.64 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2021г. до окончателното и изплащане, както и сумата 3539.41 лева – разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част от претенцията. В касационната жалба на тази страна се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи евентуална недопустимост, както и че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Ответникът по тази касационна жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С договор №МТ-36 от 24.01.2018 г., сключен на основание чл.112 от ЗОП след проведена обществена поръчка с предмет: “Застраховане на имуществото на „Мини Марица-Изток“ЕАД- обособена позиция №2 - Застраховка на имуществото на клон Рудник Трояново-север“, ищецът е възложил, а ответникът като изпълнител се е задължил да предостави срещу възнаграждение и при условията на договора услугата-имуществено застраховане на имуществото, собственост на застраховащия „Мини Марица-Изток“ЕАД, като в тази връзка страните са се договорили, че изпълнителят, в качеството му на застраховател, поема в полза на възложителя, като застраховащ, риска от увреждане или погиване на имуществото на застраховащия, причинени от възникнали в срока на договора застрахователни събития, посочени в Техническата спецификация на възложителя /Приложение №1 към договора/, в т.ч. вреди нанесени на сгради, съоръжения, машини, оборудване, транспортни средства без Д.К.№, ж.п. транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, активи в процес на изграждане, материали, продукции, незавършено производство, стоки и амбалаж, като при настъпването им застрахователят ще заплати на застраховащия обезщетение за причинените в тези случаи вреди. Уговорено е, че неразделна част от договора са издадените за собствените на възложителя имоти, към момента на сключване на договора или придобити в хода на изпълнението му, застрахователни полици. В ал.2 на чл.1 е изрично уговорено, че към договора не са приложими каквито и да са общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя. Предвидено е също, че отношенията между страните се уреждат от договора и приложенията към него, издадените на основание и при условията на същия застрахователни полиции приложимото право. В чл.2 е предвидено, че изпълнителят в качеството си на застраховател се задължава да осигури застрахователно покритие през периода на действие на застрахователните полици, издадени в изпълнение на договора и съгласно Техническата класификация на възложителя, насрещното техническо предложение на изпълнителя и ценовото предложение на изпълнителя,представляващи неразделна част от договора. В чл.4 е уговорено, че договорът се сключва за срок от три години и влиза в сила от датата на подписването му. Срокът за изпълнение на услугите /застраховките/ за всяка отделна застрахователна полица е 1 год., считано от датата на сключването й. Мястото на изпълнение на договора е територията на възложителя-рудник „Трояново-север. Уговорките относно цена, ред и срокове за плащане са договорени в чл.8, 9 10 и 11 от договора. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че процесният договор по своята същност не е застрахователен договор, тъй като се урежда от специален закон - ЗОП и не притежава всички необходими реквизити относно форма и съдържание на застрахователния договор, предвидени в разпоредбите на чл.344 и чл.345 от КЗ. Позовал се е на това, че договорът е сключен в предвидената в разпоредбата на чл.344, ал.1, изр. първо от КЗ писмена форма и отговаря на изискванията на чл.345,ал.1 от КЗ относно съдържанието на такъв тип договор. В Приложение №1 към договора, представляващо „Техническа спецификация и условия за изпълнение на поръчка с предмет„Застраховка на имуществото на „Мини Марица-изток“ЕАД“, е описан предметът на поръчката - основните и допълнителни рискове, които се покриват от имуществената застраховка, отчетната стойност на застрахованото имущество, срока на застрахователния договор, застрахователната сума и застрахователната премия, както и условията за изпълнение на поръчката, изискванията по управление и администриране на застрахователния договор и базата за определяне на застрахователното обезщетение. С оглед на съдържанието на договора и горната спецификация, според съда, се налага изводът, че договорът изпълнява визираните в чл.345, ал.1 от КЗ изисквания за съдържанието на всеки застрахователен договор. Обстоятелството, че е сключен след проведена по реда на ЗОП обществена поръчка, нито променя характеристиката на самия договор като застрахователен такъв, нито провеждането на обществена поръчка по реда на ЗОП за сключването му дерогира правилата на КЗ за определяне характеристиката на един договор като застрахователен такъв. Неоснователно, според съда, се явява и възражението за нищожност на клаузата на чл.1, ал.2, изр. второ от процесния договор. С нея страните са уговорили, че към договора не са приложими каквито и да било общи условия по застраховки, предлагани на пазара от застрахователя. Ответното дружество оспорвало уговорката като нищожна, поради това че приетите от застрахователя Общи условия са задължителна неразделна част от всеки застрахователен договор, което представлявало законово изискване, предвидено в чл.344,ал.1 от КЗ. Според съда, разпоредбата на чл.344 ал.1,изр. второ от КЗ не съдържа забрана за сключване на застрахователен договор, без към него да са приложими общи условия, а предвижда, че ако има такива, те трябва да са неразделна част от договора. Ето защо, няма пречка страните да изключат приложението на Общите условия по съответната застраховка. Такава уговорка не може да се приеме за нищожна нито поради противоречие със закона, нито като целяща заобикалянето му. В случая няма и каквито и да е било доказателства за това, че екземпляр от представените с отговора на исковата молба Общи условия е бил предаден на ищеца при сключването на процесния договор. Отбелязване на такова обстоятелство не се съдържа в посочената застрахователна полица. Относно настъпването на застрахователното събитие, покрито от застрахователния договор, съставът на ПАС се е позовал на следните доказателства: От представения протокол за разследване на възникнала авария на 11.02.2018г. в рудник „Трояново-север“ – сцепено по дължина лентово платно на ГЛТ 10 2303 в участък РТНК, който е съставен и подписан от седемчленна комисия в изпълнение на Заповед №РД-09-35/14.02.2018 г. на управителя на рудника са отразени констатациите на комисията. Като причини за възникването на аварията са посочени: Обработка на забой с твърди включения, съдържащ силикатно – кварцова материя, обуславяща оформяне на остри ръбове при разтрошаване и разслояване на негабаритни образувания и попадане на подобни късове с остри ръбове в транспортирания материал, въпреки отделянето на негабаритните образувания. Посочено е, че на 11.02.2018 г. До 21 часа системата е работила без товар, за подсушаване след дъжд. От 21 часа е пуснат товар. В 21.30 ч. работник извършва оглед на ГТЛ 2302 за скъсани буферни гирлянди след преминаване на негабаритни товари. При завръщането си на станция 2303 той забелязва сцепената лента и веднага спира транспортьора, след което съобщава ситуацията на операторката. Като нанесени материални щети в протокола е отразено, че те се изразяват в нараняване във вид на проходен надлъжен срез на гумено – лентово платно тип В1800 ЕР2500 с дължина 220 метра на 500 мм-600 мм. от канта в дясно, по посока движението на лентата. Посочено е, че лентовото платно е негодно за работа или възстановяване. Посочени са и взетите мерки и действия след аварията, като е отразено, че платното е подменено с друго такова с дължина 230 метра от ГТЛ 2113. Наложени са били дисциплинарни наказания на две лица, които са били натоварени да следят и контролират работата на транспортьора, да наблюдават движението на лентата и да спират незабавно движението на задвижващата станция при възникнали опасности от аварии и злополуки. Във връзка с установяване настъпването на застрахователното събитие по делото са събрани и свидетелски показания, от които става ясно, че се касае за авария, която спира производствения процес като възстановяването е започнало още на 11 12.02.2018г. и че като причина за аварията е установено разкъсване на лентата от твърд предмет - твърдо включение на остър камък. Относно наложените дисциплинарни наказания на две лица от участъка то последните са наказани със „забележка“, заради неспазени процедури, свързани с Правилника за разработване на находища по открит начин. Аварията е била отстранена за 32 часа. В качеството на свидетел е разпитан и друг работник в същия рудник, който си спомня, че в началото на неговата смяна по лентата са преминали много големи камъни, които са паднали на обратния барабан.Той е слязъл дали от това няма скъсан буфер, забавил се е не повече от две минути. Когато се е качил горе е забелязал скъсването на лентата и веднага е спрял станцията. Извършили са обстойна проверка за наличие на метал по лентата, но не са намерили точната причина за скъсването. Видно от заключението на вещото лице по повторната съдебно техническа експертиза, причината за настъпилата авария е попадане на едрогабаритен материал с остър ръб върху платното. Вещото лице изключва вероятността лентата да се нареже от метал, тъй като багерите, обслужващи гумено лентовия транспортьор, са снабдени с детектор за метал и ако има уловен такъв, той се отстранява. Относно действията на работника на длъжност „машинен оператор“ по недопускане на аварията – експертизата посочва, че той има задължение да следи и да контролира работата на транспортьора и да го спира при опасности, но също има задължение и да обхожда и да проверява състоянието на гирляндите от горния и долния край на линейната част на разстояние до 100 метра от станцията и до 100 м. от следващия транспортьор. В случая, според в.л., машинният оператор е извършвал оглед за наличие на скъсан буфер, което е негово задължение. В момента, в който се е качил на пулта и е забелязал скъсаната лента, веднага е реагирал и е спрял станцията. В конкретния случай времето за реакция се удължава с оглед осъществената проверка и на други части от машината за нередности. Съдебният състав е кредитирал това заключение като обективно и компетентно, доколкото вещото лице е извършило лично оглед на станция 2303, на която се намира командният пулт на гумено лентовия транспортьор и на тази база, имайки и лични впечатления от обекта и възможностите за своевременна реакция, е отговорил на въпросите. С оглед тези доказателства съдът е счел, че не е налице неизпълнение на чл.395 от КЗ от страна на застрахования, тъй като са взети мерки за предпазване на застрахованото имущество. Багерите са били снабдени с детектори за метал, който се отстранява, така че да не повреди лентата. Назначени са били машинни оператори, които да следят и да контролират работата на транспортьора и да го спират при опасности, както и да обхождат и да проверяват състоянието на гирляндите от горния и долния край на линейната част. Тези задължения са спазени, е следователно са положени усилия за недопускане, респ. за намаляване на вредите. Обстоятелството, че скъсването на лентата е настъпило в момента, когато операторът е изпълнявал друго свое задължение, което е увеличило времето за реакция, според съда, също не представлявало груба небрежност. От горното, според съда, следва, че не може нито да се изключи отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, нито да се намали. Ето защо и съгласно чл.394 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Застрахователното събитие – авария на гумено лентово платно на Гумено лентов транспортьор /ГТЛ/ 2303, настъпило на 11.02.2018г., попада в рамките на периода, покрит от застраховката. Касае се за аварийно събитие при товарене, разтоварване и манипулиране на товари – т.11 от Допълнителни рискове – предмет на застраховката на имуществото на рудник „Трояново-север“ – видно от Приложение №1 към договора Относно начина на определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение са изложени следните съображения: Клаузата на чл.7 от цитираното Приложение №1 към застрахователния договор урежда базата за определяне на застрахователното обезщетение. Предвидено е размерът да е равен на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, изчислена на база възстановителна стойност на актива съгласно определението, дадено в чл.203 ал.3 от КЗ и без прилагане на клауза „Подзастраховане“, с включени разходи за извънреден труд и доставки, както и всякакви допълнителни разходи, присъщи на дейността по възстановяване на активите, както и такива, възникнали в резултат на спазване на нормативни изисквания, наложени от регулаторен органи или други държавни органи и институции. Съгласно чл.400 ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза аварията е отстранена за 31 часа и 30 минути. През този период чрез използване на механизация е подменено негодното гумено платно с друго такова с дължина 230 метра от ГТЛ 2113. Експертизата не е установила броя на лицата, ангажирани с отстраняването на аварията и пускане на лентата в работен режим. Доказателства в тази насока не са представени и по делото. От заключението на експерта се установява, че ремонтът на лентата е извършен по стопански начин от работници в ремонтна работилница „Вулканизация“ в рудника, които са на трудови договори с ищеца. Изписани са били материали за ремонт на авариралата лента ГТЛ В 1800 ЕР 2500 с дължина 260 метра /втора употреба/ и са вложени материали – лепило на стойност 852.24 лева и лента /втора употреба/ на стойност 44 14 365.47 лева или общата стойност е 45 217.71 лева. Доколкото ищецът не е доказал нито броя на работниците, нито броя на часовете, които всеки един от тях е полагал извънреден труд по отстраняване на аварията, няма основание за присъждане на обезщетение за положен такъв труд, тъй като неговата стойност не може да е предполагаема. Не са представени нито заповеди за възлагане на извънреден труд, нито някаква отчетна форма, от която да се установи колко души са положили извънреден труд и по колко часа всеки. Дължимо е обезщетение в размер на 45 217.47 лева /вариант №3 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза./, поради което и искът за обезщетение се явява недоказан по основание за разликата до сумата от 89 484.68 лева за увреденото при настъпилото застрахователно събитие имущество. По отношение на лихвата- обезщетение за забавено плащане на сумата, дължима като застрахователно обезщетение, въззивният състав е изложил следното: Съгласно чл.27 ал.9 и ал.10 от договор №МТ-36/24.01.2018г. срокът за регистриране на застрахователното събитие е три работни дни от датата на предаване на всички необходими документи от възложителя, а за определяне и изплащане на обезщетението за застрахователното събитие – срокът е един календарен ден. Ищецът е изпратил до ответника писмо – уведомление за застрахователното събитие на 26.03.2018г. То е получено от ответника на 27.03.2018г. Като се отчетат календарните дни за регистриране, определяне и изплащане на обезщетението, посочени по-горе /чл.27 ал.9 и 10 от договора/, ответникът изпада в забава, считано от 04.04.2018г. С първоинстанционното решение е прието, че обезщетението за забава върху главницата от 45 217.47 лева възлиза на 17 076.65 лева и искът за присъждане на такова обезщетение е основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне. Прието е още, че същото обезщетение се дължи от датата 04.04.2018 г., а не от посочената от ищеца начална дата-26.03.2018 г., поради което е било присъдено такова обезщетение за периода 04.04.2018г. 11.02.2021г., а за периода 26.03.2018 г. - 04.04.2018 г. е отхвърлен акцесорния иск. Въззивният съд е счел за правилно определена началната дата, от която се изчислява лихвата за забава, но не и размера на обезщетението за забава. Изчислено за периода 04.04.2018г. 15 11.02.2021г. върху сумата 45 217.47 лева, то възлиза на 13125.64 лева, а не на 17 076.65 лева, за какъвто размер съдът е намерил за основателна и е уважил тази претенция. Следователно: в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца лихва за забава в размер над 13 125.64 лева до присъдения размер от 17 076.65 лева решението на ОС-Стара Загора според въззивния съд, следва да се отмени като незаконосъобразно, а искът като неоснователен над този размер - следва да се отхвърлили. В останалата част решението следва да се потвърди. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора-ищец, като правни въпроси от значение за изхода на конкретния спор се сочат въпроси, които обобщено се свеждат до задължението на съда при наличието на противоречиви заключения на вещи лица да изложи мотиви за това, защо кредитира едното, а не другото и какви са последиците от такъв пропуск на съда за самото така постановено решение при положение, че мотивите на същото не кореспондират с всички факти и доказателства по делото; Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. ВКС няма право да извлича сам въпроси, нито да преформулира тези на касатора, а може само да ги прецизира. На база така възприетите критерии за качеството обуславящ изхода на спора въпрос настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира следното: Така формулираният от касатора-ищец и възпроизведен обобщено по-горе въпрос се отнася до изводите във въззивното решение, че искът за обезщетение за увреденото при настъпилото застрахователно събитие имущество се явява недоказан по основание за разликата между сумата от 45 217.47 лева до пълнопредявения размер от 89 484.68 лева. Съдът се е основал на това, че ищецът не е доказал нито броя на работниците, нито броя на часовете, които всеки един от тях е полагал за извънреден труд по отстраняване на аварията, поради което няма основание за присъждане на обезщетение за положен такъв труд, тъй като неговата стойност не може да е предполагаема. Следователно обсъждането на вариант на експертизата с включен остойностен извънреден труд, при недоказването на положен такъв, не само не представлява пропуск на съда, но би бил абсолютно излишен относно формирането на крайния резултат по спора. В този ред на разсъждения, така формулираният въпрос, респ. неговият отговор, не се явява обуславящ за изхода по спора. По аналогични с вече изложените съображения не е налице и очевидна неправилност, която според касатора -ищец се изразявала в нелогичния извод на съда, че последиците от аварията са отстранени от работници на трудов договор в ищцовото дружество и в същото време,че не е доказано полагането на извънреден труд. Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквито пороци на въззивното решение по изложените в предходния абзац съображения не са налице. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора-ответник, като правни въпроси от значение за изхода на конкретния спор се сочат такива, които обобщено се свеждат до това следвало ли при наличие на наложено дисциплинарно наказание на работник в ищцовото дружество за поведение, което е в причинна връзка с вредоносния резултат и нанесените щети да се намали дължимото застрахователно обезщетение, съгласно чл.396 ал. 2 КЗ и дали такова поведение представлява груба небрежност, съотв. водещо до съпричиняване на вредоносния резултат и необсъждането от съда на възражения и доводи в тази насока представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Така твърдените пропуски на съда се навеждат и като очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. Изводите на въззивния съд по така повдигнатите въпроси са основани на заключението на вещото лице по повторната съдебно техническа експертиза относно причината за настъпилата авария - попадане на едрогабаритен материал с остър ръб върху платното. Относно действията на работника на длъжност „машинен оператор“ по недопускане на аварията – експертизата е посочила, че той има задължение да следи и да контролира работата на транспортьора и да го спира при опасности, но също има задължение и да обхожда и да проверява състоянието на гирляндите от горния и долния край на линейната част на разстояние до 100 метра от станцията и до 100 м. от следващия транспортьор. В случая, според в.л., машинният оператор е извършвал оглед за наличие на скъсан буфер, което е негово задължение. В момента, в който се е качил на пулта и е забелязал скъсаната лента, веднага е реагирал и е спрял станцията. Съдебният състав е кредитирал това заключение като обективно и компетентно и е направил извод, че са положени усилия за недопускане, респ. за намаляване на вредите. Следователно липсва основание да се приеме, че формулираните от касатора-ответник въпроси се явяват от значение за изхода по спора, т.е. че отговорите им биха довели до резултат по спора, различен от този даден с обжалваното решение. Въпросът дали конкретното поведение на служителите в ищцовото дружество представлява груба небрежност, съотв. води до съпричиняване на вредоносния резултат, е въпрос по съществото на правния спор и законосъобразността и обосноваността на въззивното решение във връзка с конкретната преценка на специфичните за този спор факти. В същото време, обаче не е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, доколкото не се обосновава съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт: съдът да е приложил несъществуващ закон, или законът да е приложен в неговия противоположен смисъл, или да е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. С оглед изложеното не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация-формулирани от страните правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК, нито е налице хипотезата на чл.280 ал.2 ГПК. По разноските: С оглед недопускането на касационно обжалване и по КЖ на двете страни разноски не се дължат. Отчита се това, че по КЖ на „МИНИ МАРИЦА-Изток“ ЕАД не се установяват такива, а договореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство на ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, съгласно съдържанието на договора за правна защита и съдействие от 26.05.2023 г. е само във връзка с действията по изготвяне на КЖ и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по нея и по правна защита и съдействие във връзка с тази жалба и че по същата не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.