Определение № 266 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 617/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма],с ЕИК[ЕИК], срещу решението на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ –„б” състав, постановено по гр.д.№ 6451/2010 г., с което е потвърдено решение от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 12492/2009 г. на Софийски районен съд, 55 състав за отхвърляне на предявените срещу М. С. К. от [населено място] искове с правно основание чл.274,ал.1, т.1 и ал.2 КЗ за сумата 2 750.84 лева и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 172.45 лева. К. поддържа доводи за неправилност на решението, с искане за отмяната му. В приложеното изложение за достъп до касация е налице позоваване на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по формулирани процесуалноправни и материалноправен въпроси. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема касационната жалба за процесуално недопустима. С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая, предмет на делото са обективно съединени осъдителни искове, основани на регресното право на застрахователя по чл.274 КЗ, възникнало с плащането на застрахователното обезщетение по договор за задължителна „Гражданска отговорност”, като цената на отделните искове/главен и акцесорен/ не надхвърля законодателно определения праг на необжалваемост на въззивните решения, въведен с посоченото изменение на ГПК. Следователно, касационното производство е недопустимо предвид момента на депозиране на касационната жалба - след влизане в сила на ЗИДГПК. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение