Определение № 298 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 338/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 260191/03.06.2021 г. по гр. д. № 455/2019 г. Софийският окръжен съд е потвърдил решение № 25/29.01.2019 г. по гр. д. № 594/2015 г. на Костинбродския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Г. Т. и С. Г. П. искове за признаване за установено, че Й. Л. М., К. В. С., А. С. В., П. Л. Т., И. Г. С., Н. Н. Г., Г. Н. Г., М. Ц. В., В. С. И., Р. П. С., Е. Д. В., Б. В. В., В. А. С., П. Стоилчов С., А. Стоилчов С., М. Л. Р., Р. М. Ц., С. Ц. Ц., Б. Л. Я., К. С. Т., Г. А. К., Л. А. Т. и М. А. Ф. не са собственици на недвижим имот № ..... с площ 385 кв. м. в местността „Над село“ в землището на [населено място], при посочени граници и съседи.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Н. Г. Т. и С. Г. П. с искане то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация и ответник по исковете Й. Л. М. е подаден писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване, останалите ответници не са подали отговори.

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

Ищците твърдят в исковата молба, че наследодателят им Г. Ж. Т. е бил собственик на стар имот № .... по плана на [населено място] от 1915 г., представляващ по КВС имот ..... с площ 385 кв. м., възстановен с влязло в сила решение № ФР304/15.10.2012 г. на ОСЗ, придружено със скица. Твърдят, че ответниците са подали молба да въвод във владение на имота, след като с решение № 7/23.04.2013 г. ОбСЗ, отменено с решение № 11/28.06.203 г., обявено за нищожно, е възстановила имота в тяхна полза, което обуславя и правния им интерес от предявените отрицателни установителни искове.

Ответниците П. Л. Т. и Й. Л. М. са оспорили допустимостта на предявените искове поради липса на правен интерес. Въведени са възражения и срещу основателността на исковете по съображения, че с влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ спорът за материално право е решен в полза на наследниците на В. Аботин, поради което липсват основания за издаване на ново решение на ОбСЗ за възстановяване на собствеността върху същия имот в полза на ищците като наследници на Г. Т..

Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 629/07.05.2002 г. по гр. д. № 2068/2000 г. на ВКС, V-то г. о., е отхвърлен предявеният от Н. Т. срещу С. М. и др. наследници на В. А. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с предмет правото на собственост на земеделска земя с площ 0.800 дка в м. „До село“ в землището на [населено място] към датата на образуване на ТКЗС. Видно е от мотивите на съдебното решение, че предмет на спора са имоти пл. № .... и .... по плана на селото от 1955 г. - части от бивш парцел V-... по плана от 1915 г. Молбата на Н. Т. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. „а“ ГПК /отм./ на влязлото в сила е оставена без уважение с решение № 240/04.11.2004 г. по гр. д. № 921/2003 г. на ВКС.

Според заключението на техническата експертиза на вещото лице Я., прието в заседанието на въззивния съд на 21.04.2021 г., процесният имот № ..... по КВС попада върху площта на имоти пл. № .... и .... по плана от 1955 г., като застъпването е показано на комбинирана скица - приложение № 5 към експертизата. Същият е представлявал част от УПИ V-.... в кв. .... по плана от 1915 г.

Въз основа на решение № 629/07.05.2002 г. по гр. д. № 2068/2000 г. на ВКС, V-то г. о., е издадено протоколно решение № 2/06.03.2003 г. на ОбСЗ, с което е признато правото на възстановяване собствеността на наследниците на В. М. Аботин върху имот с площ 0.800 дка в местността „До село“, като имотът не е индивидуализиран по КВС.

С последващо решение № ПР 21/27.11.2008 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на В. А. в съществуващи стари реални граници върху редица имоти, вкл. върху нива с площ 0.385 дка в местността „Над село“, представляваща имот № ..... по КВС. Това решение е отменено с решение от 01.06.2011 г. по гр. д. № 165/2009 г. на Костинбродския районен съд. Съдебното решение е обезсилено с решение № 1014/23.12.2011 г. по адм. д. № 724/2011 г. на АССО. Въз основа на това решение с протокол № 7/23.04.2013 г. ОбСЗ отново е възстановила на наследниците на В. А. правото на собственост върху посочените в него имоти, включително върху имот № 013012 по КВС. Това протоколно решение е отменено с последващо протоколно решение № 11/28.06.2013 г. ОбСЗ. Последното е обявено за нищожно с решение от 25.11.2013 г. по гр. д. № 544/2013 г. на Костинбродския районен съд.

При тези данни по делото въззивният съд е приел, че с решение № 629/07.05.2002 год. по гр. д. № 2068/2000 г. ВКС, V-то г. о., със сила на пресъдено нещо е отречено правото на възстановяване на собствеността в полза на ищците, като процесният имот е част от имота, предмет на посоченото решение. Предвид силата на пресъдено на решението по исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, решение № ФР 304/15.10.2012 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Т. върху имот № 013012 по КВС, не може да легитимира ищците за собственици. В настоящото производство те не могат да се позовават на свои права към минал момент, респ. да оспорват притежаваното от наследодателя на ответниците право към същия момент, тъй като този спор е решен в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Тъй като не могат да противопоставят такова право към минал момент, ищците не могат да оспорват и материално-правната легитимация на ответниците с възражението, че В. А. не е бил собственик към минал момент.

Като се позовал на ТР № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС и последвала тълкувателния акт съдебна практика, въззивният съд е посочил, че по предявените отрицателни установителни искове не следва да извършва косвен съдебен контрол върху реституционното решение в полза на ответниците и да изследва принадлежността на правото на собственост в патримониума на наследодателя им, тъй като с оглед силата на пресъдено нещо ищците не могат да претендират свои права върху имота отпреди колективизацията и да противопоставят възражения, че наследодателят на ответниците не е бил собственик на имота, или че не е установена идентичността на имота, или за незаконосъобразност на процедурата по възстановяване. Ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, респ. ищецът по предявен отрицателен установителен иск срещу реституиран собственик, може да прави възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОбСЗ, от което черпи права насрещната страна, само във връзка със свои противопоставими права. В случая ответниците, при завършена административна процедура, се легитимират с конститутивно решение на ОбСЗ за възстановяване на правото на собственост в своя полза. Тъй като ищците не могат да противопоставят свои права към минал момент с оглед силата на пресъдено нещо на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е заключил, че предявените отрицателни установителни искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В касационната жалба, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са се позовали на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили следните въпроси:

1. За задълженията на съда да изследва доказателствата по делото относно идентичността на предмета на спора и страните в съдебното производство във връзка с предмет на спора и страните по влязло в сила решение на ВКС по разрешен спор за материално право;

2. Разпростира ли се силата на пресъдено нещо върху имот, индивидуализиран по КВС с конкретно посочени площ и граници, които са различни от тези на друг имот с различна площ и други граници, но в същата местност, който не е индивидуализиран по КВС към датата на влизане на съдебното решение в сила;

3. За значението на липсата или наличието на идентификация на имоти с различна площ и граници, находящи се в една и съща местност, като само единият е индивидуализиран по КВС, и за задължението на въззивната инстанция да установи вярната фактическа обстановка по отрицателен установителен иск с предмет индивидуализирания недвижим имот;

4. Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на доказателствения материал и съответните връзки между отделните доказателствени средства по всички посочени от страните и допустими за събиране доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза.

Касаторите се позовават на следната съдебна практика на ВКС: решение № 1/28.04.2021 г. по гр. д. № 4852/2019 г. на I-во г. о., решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III-то г. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г. о., решение № 253/18.05.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на II-ро г. о., решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на I-во г. о., решение № 55/07.05.2019 г. по гр. д. № 1523/2018 г. на I-во г. о., и решение № 93/23.03.2011 г. по гр. д. № 379/2010 г. на II-ро г. о.

Съдебната практика, на която касаторите се позовават /решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I-во г. о., решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III-то г. о./, приема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Във връзка с дейността на въззивната инстанция съдебната практика приема, че предметът на въззивното производство се определя от искането на страната във въззивната жалба. По правилността на решението въззивната инстанция в рамките, очертани от въззивната жалба, осъществява решаваща дейност, тъй като е съд, който разглежда и разрешава спора по същество, поради което е длъжна да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението.

Касаторите са изложили оплаквания, че въззивният съд не е успял да извърши правилен анализ на фактическата обстановка и незаконосъобразно е подменил значението на обсъжданите доказателства, като е приел наличие на идентичност между различни имоти в техен ущърб, без да съобрази различието им по площ и граници, както и неправилно е определил значението и относимостта на решение № 1014/23.12.2011 г. по адм. д. № 724/2011 г. на АССО; не е преценил правилно бездействието на ответниците, които не са представили доказателства за преминаване в патримониума на общия им наследодател В. М. А. на каквато и да е част от имот пл. № .... по плана от 1915 г., който е бил собствен на праводателя на наследодателя на касаторите отпреди; не е съобразил, че процесният имот № .... по КВС, възстановен на ищците, е различен от другия имот, спрямо който е налице силата на пресъдено нещо на решението № 629/07.05.2002 г. по гр. д. № 2068/2000 г. на ВКС, V-то г. о., като не само предметът на делото, но и страните не са идентични, тъй като ищцата С. Г. П. /сега касатор/ не е участвала в посоченото съдебно производство.

Прегледът на мотивите към обжалваното решение и съпоставката с решенията, на които касаторите се позовават, не дават основания да се приеме наличие на противоречие със съдебната практика.

Така, изводът за идентичност между процесния имот № .... и имота, предмет на влязлото в сила решение № 629/07.05.2002 г. по гр. д. № 2068/2000 г. на ВКС, V-то г. о., е основан на неоспореното заключение на техническата експертиза, прието във въззивното производство, в което, макар да е посочило, че имотите не са идентични и площите им са различни, вещото е посочило и това, че като местоположение те се застъпват. Заключението е основано на конкретни данни, събрани чрез извършените от вещото лице проучвания, описани в р. II и III /“Проверени документи и книжа“ и „Констатации“/; обсъдени са действалите през годините кадастрални и регулационни планове, включително и действащата понастоящем карта на възстановената собственост; графическите извадки са оцифрени и след редица геодезически трансформации са приведени в единна координатна система; цифровите данни от кадастралните и регулационни планове са обединени с данните от картата на възстановената собственост, в резултат на което е изработена и приложената към заключението комбинираната скица. На нея графично е изобразено положението на парцел V-.... по плана от 1915 г., на частта от имот пл. № ..., която съгласно плана от 1955 г. е останала извън регулация и е обособена в имоти пл. №№ ...., .... и ...., и на останалата извън регулация по плана от 1955 г. и от 1977 г. част от имот пл. № ...., обособена в КВС в няколко имота, сред които и спорният имот ...., при което е видно, че спорният имот застъпва части от парцел V-...., съответно от имоти пл. № ..., ..... и ...... Установената по този начин идентичност не дава основание да се приеме тезата на касаторите за липса на идентичност между предмета на влязлото в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и предмета на настоящия отрицателен установителен иск. Не може да се сподели и виждането, че въззивното решение противоречи на решение № 253/18.05.2010 г. по гр. д. № 1114/2009 г. на II-ро г. о., според което обектът на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае до недвижим имот, индивидуализацията включва посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. Становището по това решение относно начина на индивидуализация на недвижимите имоти е възприето и в решение № 323/27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, I-во г. о., в което е посочено още, че за индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо и целесъобразно да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация, като не площта, а границите са индивидуализиращ белег. Не се разкрива противоречие и с решение № 55/07.05.2019 г. по гр. д. № 1523/2018 г. на ВКС, I-во г. о., в което е констатирано наличието на съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не е допуснал експертиза за установяване на идентичност между спорния имот и имот, описан в летигимационен акт; нито с решение № 93/23.03.2011 г. по гр. д. № 379/2010 г. на ВКС, II-ро г. о., според което при спор за идентичността на имота съобразно указанията, дадени в т. 10 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съдът следва да допусне експертиза, ако въз основа на останалите доказателства не може да формира изводите си. Във връзка с установяването на идентичността по настоящото дело следва да се посочи за несъответно на данните по делото твърдението на касаторите, че решение № 1014/23.12.2011 г. по адм. д. № 724/2011 г. на АССО касае имот 013009, който е различен от процесния имот № 013012. Действително, диспозитивът на това решение съдържа част, касаеща имот № ...., но съдържа и друга част, касаеща спорния по настоящото дело имот. Диспозитивът в тази част е възприет в точния му смисъл, а именно, че с него се обезсилва решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което е отменено решение № ПР 21/27.11.2008 г. на ОбСЗ за възстановяване в стари реални граници на наследници на В. М. Аботин на имоти, сред които е и имот № ..... Това решение е съобразено от въззивния съд като относимо към повдигнатия спор, независимо от обстоятелството, че административното производство е образувано по жалба само на една от настоящите ищци - С. Г. П.. Това е така, тъй като извършените от един от наследниците действия във връзка с възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ползват всички останали наследници на общия наследодател - аргумент от чл. 14 ППЗСПЗЗ и т. 3 на ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС.

Въззивното решение не противоречи и на решение № 1/28.04.2021 г. по гр. д. № 4852/2019 г. на ВКС, I-во г. о., по въпроса за субективните предели на силата на пресъдено нещо. В него е посочено, че съгласно чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК /чл. 220, ал. 1 ГПК - отм./ влязлото в сила решение е задължително за страните, техните наследници и правоприемници; ако жалбоподателите, респ. техният наследодател, не са били страна по това дело, то постановеното решение не е задължително за тях и не ги обвързва със сила на пресъдено нещо по въпроса за обема на правата на приобретателите по обявения за окончателен предварителен договор. В разглеждания случай решението, което според въззивния съд обвързва ищците /сега кастори/ със сила на пресъдено нещо относно разрешения спор за материално право, е по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Характерна особеност на това производство, когато се касае до наследствена земя, е това, че фактът на притежание на земята от наследодателя към момента на включването ѝ в селскостопанските организации, се установява еднакво с решението и ползва всички наследници, дори и да не са участвали в производството, съобразно разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо влязлото в сила решение № 625/07.05.2002 г. по гр. д. № 2068/2000 г. на ВКС, V-то г. о., с което е отхвърлен иск на Н. Г. Т. срещу наследниците на В. А., е задължително и за неучаствалата в производството ищца по настоящото дело С. Г. П..

От изложеното следва, че в съответствие с практиката на ВС и ВКС въззивният съд е обосновал извод, че след като в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отречено правото на собственост на наследодателя на ищците по отрицателния установителен иск за собственост /сега касатори/, те не могат да се позовават в настоящото производство на свои права към релевантния минал момент, нито могат да оспорват притежаваното от наследодателя на ответниците право към същия момент.

По тези съображения следва да се приеме, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси не е налице.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доводи за което липсват в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена - т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Последното поддържано основание е очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Това основание касаторите свързват с явна необоснованост на изводите на въззивния съд относно фактическата обстановка и предмета на спора, относно правното значение на факти в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, като тази необоснованост била установима от мотивите съобразно възпроизведеното от съда съдържание на фактите извън реалното им съдържание и характеристика, неправилно и необосновано интерпретиране на доказателства по делото в техния обратен смисъл, допуснати от съда нарушения не само на относимата към спора материалноправна норма, но и на основни процесуални правила; правните изводи не били формирани въз основа на всички установени по делото факти, тъй като била налице необоснована подмяна на идентификацията на процесния имот, което водело до драстично нарушаване на логическите правила за законова относимост.

Съобразно с тази обосновка следва да се приеме, че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК не може да се разглежда като самостоятелно, тъй като се поглъща от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС, което вече бе разгледано и бе прието, че не е налице. Освен това - за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Както вече бе отбелязано, въззивният съд се е произнесъл по спорните въпроси, с които е бил сезиран, в съответствие с трайно установената практика на ВКС, прилагайки при това релевантните правни норми към установените по делото факти и обстоятелства. От прочита на въззивното решение не се установява съдът да е приложил отменен закон, респ. да е обсъждал доказателствата превратно и в противоречие с правилата на формалната житейска логика.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане, на адв. В. Ц. Н. - Л. от САК - особен представител на ответника по касация Й. Л. М., следва да бъдат присъдени разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 500 лева съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По искането за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция следва да се произнесе Софийският окръжен съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.