Определение № 194 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 944/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Предмет на разглеждане е касационната жалба на ответника „ЗД Евроинс“АД срещу решение № 2808 от 16.12.2019г. по в.гр.д.№ 3224/2019г. на Апелативен съд С., допълнено с решение № 725 от 14.04.2020г., с което е потвърдено решението на СГС по гр.д.№ 10341/2017г. в частта за уважаване на иска, предявен от П. Б. Б. с правно основание чл.432,ал.1 КЗ за разликата над 40 000лв. до 70 000лв.- присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на майката на ищеца, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие на 06.01.2017г., ведно със законната лихва. Производството по касационната жалба на ищеца е прекратено с влязло в сила определение. Ответникът „ ЗД Евроинс“АД обжалва въззивният акт в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на иска за разликата над 40 000лв. Искането е за отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска над сумата от 40 000лв. Наведени са касационни основания за неправилност поради нарушаване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и несъобразяване на практиката на ВКС по приложението на разпоредбата. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: „ Дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди на близък по реда на чл.52 ЗЗД, установеният в разпоредбата критерий за справедливост, изисква то да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, наведени като основание на иска, които обуславят тези вреди, свързани с отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение и следва ли съдът да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта?“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на т.1 ППВС № 4/68г. и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Следва ли въззивният съд в мотивите на решението си да даде отговор на всички правозащитни правопогасяващи и правоизключващи възражения, съответно и по наведено оплакване за необсъждането им от първата инстанция?“ Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с ППВС № 1/53г. и решенията на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В писмен отговор П. Б. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С първоинстанционното решение предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца от смъртта на неговата майка, загинала при пътно произшествие от 06.01.2017г., е уважен за 130 000лв. и е отхвърлен за разликата до 200 000лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса. СГС е счел, че справедливото обезщетение е 200 000лв., отрекъл е наличието на съпричиняване от страна на починалата и с оглед на факта на плащане от ответника в хода на процеса на сумата от 70 000лв., искът е уважен за 130 000лв. и отхвърлен за разликата до 200 000лв. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника, който е обжалвал решението в частта за уважаване на претенцията за разликата над 40 000лв. Мотивирала е, че справедливият паричен еквивалент за претърпените от ищеца морални страдания е 140 000лв. и след приспадане на платената от ответника в хода на процеса сума от 70 000лв., е счела, че на ищеца следва да бъде присъдена разликата от 70 000лв., което е обусловило частичната отмяна на първоинстанционното решение, отхвърлянето на иска за разликата над 70 000лв. до уважения от СГС размер от 130 000лв. и потвърждаването му в частта за уважаването му за разликата над 40 000лв. до 70 000лв. При определяне на справедливия размер на обезщетението въззивната инстанция е преценявала като релевантни младата възраст на ищеца, който е бил на 23 години, живеел е в едно домакинство с майка си, с която е имал топли отношения, основани на взаимно доверие и привързаност, намирал е морална опора в нейно лице, получавайки подкрепа в своите начинания. Отчетено е, че майката е била на 48 годишна възраст - млада, жизнена и работоспособна с капацитет ще дълго да подкрепя сина си както морално, така и материално и да продължи да бъде съществена част от неговия живот. Отчетени са и икономическата конюнктура в страната и критериите на съдебната практика за справедливост, установени с ППВС №4/1968г. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Материалноправният въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за завишен размер на обезщетението и неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въззивната инстанция е посочила като подлежащи на съобразяване и като релевантни за спора именно обстоятелствата, съдържащи се в зададения от касатора въпрос - конкретно установените по спора обстоятелства за отношенията между покойната майка и 23 годишният й син и е аргументирала въз основа на какви конкретно приети за установени по делото факти определя паричния еквивалент на претърпените морални страдания. Няма основание за преценка да е налице и твърдяното отклонение от практиката, на която касаторът се позовава. Процесуалноправният въпрос е също твърдение за неправилност поради допуснати процесуални нарушения. Касаторът не посочва кои негови възражения не са обсъдени и не са намерили отговор в мотивите към обжалваното решение. Въпросът е формално поставен и не съответства на прецизно възпроизведените в обжалваното решение оплаквания на въззивника. Следва на адв.М. Д., осъществила безплатна правна помощ за изготвяне на отговора на касационната жалба на ответника, да бъде присъдено на основание чл.38,ал.2 ЗА поисканото възнаграждение, което съдът определя в размер на 1 072лв. /на основание чл.9,ал.3 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.