Определение № 184 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1403/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „СТЕФАН ЩЕРЕВ“ ЕООД срещу решение № 261/11.03.2025г. по в.гр.д. № 1212/2024г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 884/28.02.2024г. по гр. дело № 6562/2023г. на Районен съд – Пловдив, е отхвърлен предявеният на основание чл. 432 КЗ иск срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за сумата от 10,580 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени и платени разходи за наеми за нает лекотоварен автомобил „Форд Транзит“, с per. № РВ 6183 MX за срок от 6 месеца в размер от 6,800 лева, както и платени транспортни услуги в размер от 4,100 лева без ДДС по фактура № [ЕГН] от 30.10.2020г. за осъществен транспорт с лекотоварен автомобил, които вреди са в пряко причинно - следствена връзка с настъпило на 07.06.2018г. пътнотранспортно произшествие на път II 86, км. 115+700 в [населено място] (обл. Смолян), причинено от водача на лек автомобил „Мазда 121“, с per. [рег.номер на МПС], като отговорността на автомобила, с който е причинено ПТП е застрахована по застрахователна полица № BG/30/117001818504. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно.. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е значим за изхода на делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда: „Дължи ли се от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за вреди, изразяващи се в невъзможност за ползване на увредено МПС, включително направени разходи за наем на друго МПС, без да е нужно изрично да се доказва "необходимостта" от ползване на заместващ автомобил?; Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с: решение № 87/06.07.2022г. по гр.д.№ 3176/2021г. на IV г.о. на ВКС, решение № 103/23.10.2019г. по гр.д.№ 685/2019г. на IV г.о. на ВКС и решение № 84/24.06.2022г. по гр.д.№ 1489/2021г. на IV г.о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, предл. 3-то ГПК. Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, не е представил писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира, че касационната жалба е недопустима, предвид следното: Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища с цена на иска до 20 000 лева по търговски дела, към която категория спада и настоящето дело с предмет иск за 10 580 лева по чл. 432 КЗ, тъй като спорове, които имат за предмет вземания по правоотношения, свързани или произтичащи от т. н. обективни (абсолютни) търговски сделки от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ (застрахователни сделки), представляват търговски дела по аргумент от чл. 365, т. 1 ГПК. Предвид изложеното, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като производството се прекрати като недопустимо. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд