Определение № 2790 от 03.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Ж. Й. Х., чрез адв. Ц. Д. – У. срещу решение № 18/10.01.2023 г. по в.гр.дело № 607/2022 г. на Окръжен съд София, с което, след частична отмяна на решение от 20.10.2021 г. по гр.дело № 1664/2020 г. на Районен съд Ботевград е осъден жалбоподателя да заплаща на малолетното дете Л. Ж. Х., чрез майката М. И. М. месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 02.12.2020 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката и е потвърдено решение от 20.10.2021 г. по гр.дело № 1664/2020 г. на РС Ботевград в частите, с които на основание чл.127,ал.2 СК съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Л. Ж. Х. на майката М. И. М., определил е местоживеене на детето при майката, определил е режим на лични отношения на детето с бащата Ж. Х. и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на малолетното дете, чрез майката издръжка за минало време за периода от 01.04.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на сумата от 1600 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което се предостави упражняването на родителските права по отношение ма малолетното дете на бащата, да се определи местоживеене на детето при бащата, да се определи месечна издръжка, която майката да заплаща на малолетното дете и се определи режим на лични отношения на детето с майката, съответно ако при разглеждане по същество се потвърди обжалваното решение в частта за предоставяне родителските права на майката искането е да се прогласи изрично споделени родителски права що се отнася до правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето/образование, лечение, управление на имущество и др./ съобразно изрично предвидената възможност в т.р.№ 1/01.03.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. В изложението са формулирани въпросите: 1. Относно предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето при спор за родителски права и по-специално критериите, които съдът трябва да съобрази, изпълнявайки служебните си задължения да защити интереса на малолетното дете, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това. Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. 2. При положение, че отношенията на фактическо съжителство са приравнени в съдебната практика към брачните отношения що се отнася до спорове за предоставяне на родителските права за роденото от връзката между мъж и жена дете, то следва ли въпросът за определяне на вината за разстройството на взаимоотношенията между родителите и раздялата да се разглежда по същество от съда и има ли определящо значение за това на кого ще бъдат предоставени родителските права, така както е в утвърдената съдебна практика по бракоразводни дела? 3. При положение, че без дори да бъде питано малолетно дете, родено от фактическо съжителство, изрично заяви предпочитание към единия от родителите при спор за родителски права, то следва ли предпочитанието му да бъде изследвано подобаващо на въззивна инстанция със способи, подходящи за възрастта му с оглед по-задълбочено изследване на отношенията му с родителите и осигуряване на неговия най-добър интерес? Втори и трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответницата по касационната жалба М. И. К., чрез адв. С. Т. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е допустима. От фактическа страна е прието за установено от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0286/17.06.2016 г., че детето Л. Ж. Х. е родено на 16.06.2016 година в [населено място], от майка М. И. М. и баща Ж. Й. Х.. Според представения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ - П.родителите на детето са във фактическа раздяла от м. април 2019 г. Ответникът се преместил да живее в [населено място], където имал къща, а детето останало да живее при майка си в [населено място]. Хигиенно-битовите условия в дома на майката са отлични. Майката работи като учител в средно училище в [населено място], с нетно трудово възнаграждение от 1500 лева. Детето е записано в ЦДГ „Здравец“ [населено място], редовно посещава детското заведение и участва активно в различни дейности и мероприятия. Приятелският кръг на детето е сформиран от деца на неговата възраст, а майката има правилно отношение към образованието и възпитанието му. В доклада е посочено, че е налице емоционална връзка между майката и детето, като същото продължава да контактува и с баща си. Съгласно представения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” О. двамата родители са разделени от м.април 2019 г. Бащата има къща в [населено място], където живее. Дворът и жилището са почистени, няма ненужни стари вещи, като продължава ремонта по приспособяване на самостоятелна детска стая за детето Л.. Ответникът е споделил, че работи за собствен уебсайт, настройки в интернет пространство и има собствен бизнес за отглеждане на шафран. Ж. Х. има приятели в [населено място], които са негови съседи. След раздялата си, родителите на поддържат добри взаимоотношения помежду си. Бащата проявява заинтересованост за развитието и възпитанието на детето, с цел осигуряване на комфорт и спокойствие. Дадено е заключение, че бащата има желание и възможност да се грижи за него. Посочено е, че приетата по делото съдебно-психологична експертиза дава заключение, че и двамата родители имат нужните личностови качества, които дават възможност да отглеждат детето. Психичните ресурси и на двамата са запазени и личностово нямат патологични промени. Останалите различия помежду им са различия на битово, културно ниво, както и на липсваща вече емоционална свързаност помежду им. Дадено е заключение, че и двамата родители имат добри ресурси за възпитанието и отглеждането на детето. И двамата родители имат необходимите качества и необходимият родителски капацитет спрямо синът им Л.. Нито един от двамата не е показал поведение или среда, вредни за детето. При изслушването в съдебно заседание в.л. Е. М. заявила, че впечатлението й е, че детето може би иска да прекарва повече време с баща си, но на тази възраст не може да отговори категорично при кого иска да живее. Детето не е на възраст, в която може да вземе такова решение, в неговото съзнание родителите му не са разделени. Родителите са изслушани от PC-Б., по реда на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 СК, в проведеното публично съдебно заседание на 05.07.2021 г. М. М. е заявила, че има капацитет да отгледа детето и да му осигури подходящи условия за развитие. Изразява притесненията си относно възможността бащата да отведе детето в чужбина, без да има възможност да го вижда. Ж. Й. Х. също изразява готовност да полага грижи и възпитава детето по начин, по който детето ще се чувства сигурно и спокойно, без стрес и интриги. Посочва, че от м. март 2020 г. до м. септември 2020 г. детето е прекарвало повече време с него в [населено място]. Съдът е приел за установено от показанията на свидетелите В. И. И. /майка на ищцата/ и Н. И. М. /сестра на ищцата/, че М. М. се грижи много добре за детето, осигурила му е всичко необходимо. Детето посещава детска градина в [населено място], а майката работи като учител в града. Свидетелката В. И. посочва, че и двамата родители са се грижили за детето, като през по-голямата част от времето обаче, майката е полагала повече грижи. Св. Н. М. е чувала обидни думи от сестра си спрямо Ж. Х., както и обратното. От показанията на св. И. П. И. е прието за установено, че бащата е изключително внимателен към детето, полага много добри грижи за него. Свидетелката не е виждала Ж. пиян или в неадекватно състояние, което се потвърждава и от показанията на св. В. Р. и св. К. В.. Ж. Х. споделил със свидетеля К. В., че е изгонен от къщата в [населено място], но свидетелят не знае какво точно се е случило и не е присъствал на изгонването. Свидетелят помогнал на Ж. да нанесе багажа си в офис в административна сграда. Съдът е приел, че в конкретния случай упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, до какъвто извод е достигнал и PC-Б.. Прието е за установено по делото, че след фактическата раздяла между страните през м. април 2019 г. детето е останало да живее при майката, която се грижела за него. Приел е още, че интересът на детето налага майката да бъде предпочетен като родител, който ще продължи да упражнява родителските права. Прието е за установено от социалните доклади, депозирани от Дирекция „Социално подпомагане“ - П. и от Дирекция „Социално подпомагане“ - О., че хигиенно-битовите условия в домовете и на двамата родители са на отлично ниво. Бащата проявява заинтересованост за развитието и възпитанието на детето, с цел осигуряване на комфорт и спокойствие и има желание и възможност да се грижи за него. От доклада на Д „СП“ -Правец е приел за установено, че между майката и детето е налице силна емоционална връзка. Детето е записано в ЦДГ „Здравец“ [населено място], редовно посещава детското заведение и участва активно в различни дейности и мероприятия. Приятелският кръг на детето е сформиран от деца на неговата възраст, а майката има правилно отношение към образованието и възпитанието му. Приел е, че детето е на ниска възраст - 6 г. и една промяна в обкръжението му, свързана със смяна на местоживеене, приятелски кръг не би му се отразила добре. Майката е учител, не работи целодневно, което й дава възможност да продължи да упражнява пълноценно родителските права. Посочено е, че според приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-психологичната експертиза и двамата родители имат нужните личностови качества, които дават възможност да отглеждат детето. Психичните ресурси и на двамата са запазени и личностово нямат патологични промени. Нито един от двамата не е показал поведение или среда, вредни за детето. Въпреки това според съда предпочетеният родител следва да е майката, която е полагала основните грижи до сега, за да не изпитва детето ненужен стрес и неудобство от промяна на позната за него среда. Посочено е, че от една страна е доказана силната му емоционална връзка с майката, с която в момента преимуществено живее, а от друга страна, не са установени обстоятелства, които да налагат промяна в начина на живот и грижите за детето, която би била обоснована, само ако майката не би могла да полага адекватни грижи за него или има категорични доказателства, че бащата би се справил по-добре е неговото отглеждане и възпитание. Според съда такива доказателства по делото не са ангажирани. Съдът е посочил е, че при изслушването в съдебно заседание в.л. Е. М. заявила, че впечатлението й е, че детето може би иска да прекарва повече време с баща си, но на тази възраст не може да отговори категорично при кого иска да живее. Детето не е на възраст, в която може да вземе такова решение, в неговото съзнание родителите му не са разделени. Желанието на детето да прекарва повече време с баща си следва да се удовлетвори, чрез определяне на разширен режим на лични отношения с него. По тези съображения е формиран извод, че упражняването на родителските права по отношение на детето следва да бъде предоставено на майката, която има необходимия родителски капацитет и възможност да го отглежда и възпитава. Прието е, че определеният в решението на районния съд режим на лични отношения на бащата напълно съответства на интересите на детето и родителите, като въззивният съд е възприел и е препратил към мотивите на съдебното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК. Прието е, че независимо на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Прието е още, че поради липса на споразумение между страните е изключена възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, съгл. разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК. Относно дължимата издръжка съдът е взел предвид разпоредбата на чл.143,ал.2 СК и чл.142,ал.2 СК. Според последната разпоредба минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца е ј от минималната работна заплата. Посочил е, че с Постановление № 497 от 29.12.2022 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, размерът на последната е фиксиран на 780 лв., считано от 01.01.2023 г. и, съответно минималният размер на издръжката е 195,00 лв. Прието е, че конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е. не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Приел е, че при преценка на възможностите на бащата съдът съобразява разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС. Съдът е приел, че понастоящем детето Л. Хамбургер е на 6 години. Релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на издръжката е, че доходите на М. М. - майка на детето и също задължено за неговата издръжка лице, съгласно представени доказателства са в размер на 1500 лв. месечно възнаграждение. Тя упражнява и непосредствените грижи за детето, задоволява потребностите му, поради това съдът намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и грижи по отглеждане и възпитанието му, които са неоценими в пари. Прието е за установено от събраните доказателства, че бащата получава месечен доход в размер на около 1300 лв., видно от данъчните декларации, а според социалния доклад работи за собствен уебсайт, настройки в интернет пространството и има собствен бизнес за отглеждане на шафран. Въззивният съд е приел, че минималният доход на детето, който ще му позволи да задоволява своите потребности е в размер на сумата от 500 лв.. Изводът е формиран, като съдът е съобразил обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст от 3 до 14 години е в размер на 3.5- кратния размер на гарантирания минимален доход – т.е. в размер на 262.50 лв., съгласно критериите, уредени в чл.49,ал.2,т.2 ППЗЗкД. Прието е за установено от писмените доказателства, че детето Л. посещава детска градина и участва активно в различни дейности и мероприятия. С оглед икономическата обстановка в страната според съда следва да се присъди по-висок размер от средно месечния разход за едно дете, определен по чл.49,ал.2,т.2 ППЗЗкД. Съдът е приел, че майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на детето, при определена месечна издръжка в размер на 500 лв., тя трябва да поеме 200 лв. от необходимата издръжка, а бащата останалите 300 лв. Прието е, че бащата не се установява да има задължения за плащане на издръжка към други лица, поради което определеният размер е съобразен с неговите възможности. Прието е, че решението на PC-Б. следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът за издръжка за горницата над 200 лв. до претендирания размер от 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба на 02.12.2020 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Приел е, че искът за издръжка за минало време за периода от 01.04.2020 г. до 30.11.2020 г. е също основателен за общо 1600 лева /по 200 лева месечно/, тъй като липсват писмени доказателства, че бащата е изплащал такава. Размерът на така определената издръжка за този период не с обжалван от М. М., поради което решението следва да се потвърди в тази част. Въззивният съд е приел, че правилно е определен началния момент на дължимата издръжка от районния съд. Посочил е, че съгласно т.VII от ППВС № 5/1970 г. при развод съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, ако няма предявен иск за издръжка. Началният момент на служебно присъдената издръжка по чл.29,ал.1 СК е влизането в сила на решението за развод и за упражняване на родителските права. Посочено е, че в случая съдът не се произнася служебно за дължимата издръжка, а според заявеното в исковата молба – от датата на предявяването й По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С ППВС № 1/12.11.1974 г. т. II е прието, че о бстоятелствата, които имат правно значение за определяне мерките по чл. 29, ал. 1 СК/отм./ са от най - разнообразно естество, че от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата в конкретния случай и по-съществените от тях са възпитателски качества на родителите, моралния облик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът на децата, възрастта на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Изброяването на обстоятелствата в цитираната практика е примерно. Посоченото ППВС не е изгубило сила и при действието на настоящия Семеен кодекс. С последния в чл.59,ал.4 ГПК обстоятелствата са посочени изрично, като изброяването е примерно и те са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. С решение № 96/30.05.2022 г. по гр.дело № 5143/2021 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, като е длъжен да прецени възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица- близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности (чл. 59, ал.4, вр.ал.2 СК). Във връзка с това задължение, съдът е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти. Ако констатира наличието на доказателства за правнорелевантни факти, съдът може да постанови събирането им и без доказателствено искане на страната, както и да събере доказателства, за които страната не е направила искането своевременно. В този случай не е необходимо спазване на формата на исканията, нито настъпва преклузия, тъй като съдът осъществява функции в защита на публичен интерес. (т.р.№1/13г. на ОСГТК, решение № 80/13г. на ІІІ ГО). Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВС и с практиката на ВКС. С въззивното решение съдът е обсъдил съвкупността от обстоятелствата, установени в конкретния случай и е извършил преценка по посочените критерии, според практиката на ВС и ВКС - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, социалното обкръжение и материалните възможности. С оглед на тази преценка са формирани решаващи правни изводи за предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете Л. на майката М. М., съответно определяне на местоживеене на детето при нея, определяне на режим на лични контакти на детето с бащата Ж. Й. Х., дължимата издръжка. Тези изводи на съда са в съответствие с цитираната задължителна практика на ВС и с практиката на ВКС. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.59,ал.4 СК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на въззивното решение и поради това не отговарят на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение