Определение № 1474 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3999/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от “Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, [населено място], чрез адвокат Б. К., срещу решение № 65 от 12.05.2022 г. по в.гр.д.№ 99/2022 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 145/2021 г. на Окръжен съд-Търговище в частта, с която “Сдружение на ловците и риболовците в Попово”, [населено място], е осъдено да заплати на “Елена груп”ЕООД, [населено място], сумата 8014.83 лева обезщетение за имуществени вреди от унищожаване на посеви от слънчоглед в обработвани от търговското дружество ниви - 65 дка от имот БЗС № 15103-83-1-2 с площ 13.92 хектара в землището на [населено място], [община], представляващи пропуснати ползи от стойността на добива, който ищецът би получил през стопанската 2019-2020 г., причинени от дивеч, стопанисван от ответното сдружение в ловностопанския му район, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на съдебния акт. Не е подаден отговор на касационната жалба от ищеца „Елена груп“ ЕООД. Подадено е писмено становище от Държавно ловно стопанство „Черни лом“, [населено място], трето лице помагач на ответника „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, [населено място], с което се иска допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) – за осъждане на ответното сдружение, като лице стопанисващо дивеча в предоставения му за ползване ловностопански район, да заплати на ищеца, като собственик на земеделски култури – посеви от слънчоглед, унищожени от диви животни – благородни елени, обитаващи стопанисвания от ответника ловностопански район. За да достигне до извод за основателност на иска за присъдената сума от 8014, 83 лв., въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор от 07.08.2009 г., сключен на основание чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД, Държавно ловно стопанство “Черни Лом”, [населено място], като възложител, е възложило на ответника “Сдружение на ловците и риболовците в Попово”, [населено място], като изпълнител, да извършва стопанисването и опазването на дивеча в описаните в договора ловностопански райони (ЛСР), сред които и ЛСР “Г.”, обхващащ землището на [населено място], общ. Попово /т. 1.1.6/ и ЛСР “Звезда”, обхващащ землището на [населено място], общ. Попово /т. 1.1.19/, за срок до 2024 г. На ищцовото дружество са предоставени за стопанисване, през стопанската 2019-2020 г., земеделски земи в ЛСР „Глогинка“, включващи следните блокове за земеделско стопанство (БЗС): БЗС 15103-83-1-2 с площ от 13. 92 ха – засята със слънчоглед и БЗС 30449-7-1-4 с площ от 104. 7 ха – засята със слънчоглед. По данни от анкетните листове в ОС “Земеделие”, [населено място], бъдещото намерение на ищцовото дружество е било да отглежда 1535.82 дка слънчоглед през стопанската 2019/2020 г. в землището на [населено място], а съгласно очертаните площи слънчоглед за подпомагане от ДФ “Земеделие” отглежданият от дружеството слънчоглед е бил на площ от 1489.4 дка. На 28. 07. 2020 г. управителят на ищцовото дружество е подал заявление за унищожени посеви от слънчоглед в процесните райони. С протокол от 21. 08. 2020 г. комисия, назначена от директора на РДГ – гр. Шумен, включваща в състава си двама специалисти-лесовъди към ТП ДЛС “Черни Лом”, [населено място], старши експерт дирекция МРЕТ към Община - Попово, управителя на ищцовото дружество и член на УС на ответното сдружение, след извършен оглед на двете земеделски стопанства, е констатирала, че БЗС 15103-83-1-2 с площ от 13.92 ха представлява нива, разделена на две части (горна и долна) от пояс от дървета и храстова растителност. В горната част на нивата е имало видими щети, нанесени от благороден елен. Щетата е тотална, като нанесената повреда се изразява в прехапване на питите и поваляне на част от стъблата. Долната част е засегната основно по периферията и отчасти по вътрешността. При окомерно замерване на засегнатата част от площта комисията е установила, че нанесените щети са върху 65 дка от общо засятата площ от 13.92 ха. Комисията е взела решение да се изплати обезщетение в размер на 100% от средния добив за 65 дка, засети със слънчоглед. Констатирано е, че не са взети мерки за опазване на земеделските култури от нанасяне на щети от дивеча. Управителят на ищцовото дружество е подписал протокола с особено мнение, според което нанесените щети са значително по-големи от признатите от комисията. Тези обстоятелства са установени, освен от протокола, и от събраните по делото гласни доказателства и експертизи. Въз основа на заключението на съдебноагрономическата експертиза е прието за установено, че описаните в исковата молба ниви - БЗС са идентични с описаните в констативния протокол на комисията за установяване щетите по посевите. Двата БЗС са били засети със слънчоглед. Това се установява и от констатациите на назначената комисия в съставения протокол, както и от записванията в дневника за растителна защита при ищеца. Средния добив от процесната култура за стопанската 219-2020 г. е в размер на 189.70 кг/дка според данните от счетоводството на ищеца и в размер на - 241 кг/дка по данни от ОД “Земеделие”, [населено място]. Очакваната стойност от унищожената площ, съгласно данни от счетоводството на ищеца за продажба на продукция от високоолеинов слънчоглед (каквито са били и унищожените насаждения) на цена от 650 лв. /т., би била: за БЗС 15103-83-1-2 - в размер на 8014.83 лв. (при унищожена площ съгласно протокола на комисията) и в размер на 10357.62 лв. (съгласно частното експертно изследване, възложено от ищеца). Нанесените щети в нивата в [населено място] са били непоправими, тъй като периодът на унищожаване на посевите не позволява тяхното рекултивиране. Според експерта и събраните гласни доказателства, един от начините за ограничаване или избягване на вреди от дивеча е непрекъсната (денонощна) физическа охрана на посевите, но следва да се има предвид, че землищата на двете села са с пресечен и на места горист терен. Използването на репеленти не е постигнало очакваните резултати, тъй като площите са големи, репелентите не действат в дъждовно време и е необходимо непрекъснатото им подновяване след дъжд. Използването на оградни съоръжения е затруднено от механизацията на стопанството и от комасираното обработване на земите. Според показанията на свидетеля Г., не е възможно използването на електропастири на масив с площ от 2 000 дка, още повече, че ползваните площи се сменят всяка година. Ответното сдружение е представило писмени доказателства за закупен фураж за храна на стопанисвания дивеч: на 05.11.2019 г. закупени 27000 кг. царевица на зърно, реколта 2019 г., от които 2800 кг. предоставени за Ловно-рибарско дружество – [населено място] и 3 400 кг. за Ловно-рибарско дружество – [населено място]. Представени са от същото и попълнени таблици за проведена таксация за ПЛСР Звезда и Глогинка, от които е видно, че установеният наличен запас от благороден елен надхвърля над 4 пъти допустимия, а от сърна надхвърля над 2 пъти допустимия. От писмо от кмета на Попово и събраните гласни доказателства е установено, че в землищата на [населено място] и [населено място] за стопанската 2019/2020 г. не е имало полска охрана по смисъла на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) .Ищцовото дружество е имало сключен договор за физическа охрана на масивите с “Пътинженеринг”. Били закупувани пиратки, за да могат охранителите да плашат животните с гърмежи. Хората от охраната са споделяли, че има непрекъснато нападение от благороден елен на площите в землищата на двете села. Популацията на благороден елен на територията на [община] и общ. Опака била висока, заради което се причинявали значителни щети на земеделските производители. От правна страна въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗЛОД за уважаване на предявения от „Елена груп“ ЕООД, [населено място], срещу “Сдружение на ловците и риболовците в Попово”, [населено място], иск за присъждане на сумата 8014.83 лева обезщетение за имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в унищожаване на посевите от слънчоглед в обработваните от търговското дружество ниви - 65 дка от имот БЗС № 15103-83-1-2 с площ 13.92 хектара в землището на [населено място], [община], представляващи пропуснати ползи от стойността на добива, от който земеделският производител е бил лишен през стопанската 2019-2020 г. Площта и количеството унищожени земеделски култури и причината за унищожаването им е установена с протокола, съставен от назначената от директора на съответната регионална дирекция по горите комисия, на основание чл. 82 ЗЛОД и чл. 117 ППЗЛОД. Протоколът на комисията представлява официален удостоверителен документ, чиято истинност не е опровергана от ангажираните от ответника доказателства, а напротив - подкрепя се от останалите събрани по делото доказателства - заключения на съдебни експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства. Прието е, че дължимото обезщетение се равнява на очакваната стойност на продукцията от унищожената площ (пропусната полза), възлизаща в случая на 8 014. 83 лв. – 65 дка по среден добив от 189.70 кг/дка е 12330.5 кг. При реализирана от ищеца продажна цена от 650 лв. /тон се формира сумата 8 014. 83 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от датата на констатиране на увреждането - 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Прието е, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за обезщетяване на вредите, тъй като същите са причинени от дивеч – благородни елени, обитаващ предоставения му за стопанисване и ползване ловностопански район, както и че ответникът не е изпълнил задължението си да контролира популацията на благороден елен и сърна в ЛСР на [населено място] и [населено място] в рамките на допустимите запаси. За неоснователно е намерено възражението на ответника и на третото лице-помагач за наличие на предпоставките на чл. 80 ЗЛОД, изключващи отговорността на ловностопанското сдружение за причинените щети. Кметът на населеното място не е назначил полска охрана, съобразно изискванията на ЗОСИ, поради което ответното дружество наело фирма за физическа охрана на нивите и предоставило на охранителите пиратки, с които да отблъскват набезите от диви животни, но усилията останали безрезултатни. Прието е, че в случая монтирането на електропастири е било невъзможно и нецелесъобразно, поради големите площи, пресечения терен, големината на благородните елени и уменията им да ги прескачат, че ползването на репеленти е ненадеждно средство. Използването на оградни съоръжения също е затруднено от механизацията на стопанството и комасираното обработване на земите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа множество оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, идентични с развитите и в касационната жалба. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая правните изводи в мотивите към въззивното решение не противоречат на практиката на ВКС, формирана по сходни казуси. В решение № 50028 от 23. 02. 2023 г. по гр. д. № 1843/2022 г. на ВКС, 1 г.о., и в решение № 50146 от 25. 11. 2022 г. по гр. д. № 677/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е прието следното: Действащата правна уредба цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите лица. Нормативната уредба почива на идеята за разпределените задължения и отговорности. Лицата, които стопанисват дивеча, имат за задача да поддържат популациите на различните диви животни, обитаващи съответния ловностопански район в такова количество, при което да се постига "равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското стопанство" – т. е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат размножаването му над определен предел. Върху тях е и задължението да подхранват дивеча ( чл. 37, т. 1 ЗЛОД ), което също представлява мярка за предпазване посевите от увреждане. Собствениците на земеделски култури имат задължението да ги опазват по съответния подходящ начин - чрез полска охрана, електропастири, репеленти (вещества отблъскващи животните), като могат да предприемат и застраховане на културите. По всяко конкретно дело се преценява какви мерки по чл. 78 ЗЛОД са взети от лицата, стопанисващи дивеча, и от собствениците на земи и гори, за да се избегнат или да се ограничат щетите върху селскостопанската продукция. Следва да се прецени също доколко предприетите мерки обективно са могли да доведат до желания резултат, при наличието на обстоятелства, които правят тези мерки неефективни. В зависимост от данните по делото се решава дали отговорността ще се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча, или от собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях съобразно предприетите и непредприетите мерки и обективните обстоятелства. Горните изводи са направени след тълкуване разпоредбите на чл. 78,79, 80, 37 от Закона за лова и опазване на дивеча, чл. чл. 18 от Закона за горите, чл. 110 и чл. 124 от Наредба № 18 от 7.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, чл. 8, чл.14, чл. 16, чл. 27 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Изводите на въззивния съд не противоречат на така формираната практика на ВКС и се базират на приетите за установени по конкретното дело факти – прието е, че ищецът е предприел възможните и подходящи мерки за охрана на посевите от слънчоглед, предвид особеностите на терена и на обработването на посевите (наел е жива охрана и е снабдил охранителите със средства за отблъскване на набезите от диви животни), а ответникът не е изпълнил задължението си да регулира числеността на дивеча и да не допуска размножаването му над определен предел. Делата имат различен изход не поради противоречиво прилагане на материалноправни норми, а поради различна фактическа обстановка. А оплакването за несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и установените факти, както и за противоречие с относими към случая материалноправни норми представлява касационно основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК и не подлежи на обсъждане на етапа по чл. 288 ГПК. Ищецът не претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и няма данни да е направил такива. На третото лице помагач не се присъждат разноски, съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,