Определение № 1946 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2025 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. Г. Д., чрез пълномощника й адвокат Св. Т., срещу въззивното решение от 10.01.2025 год. по гр. д. № 10925/2023 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 13.07.2023 год. по гр. д. № 9544/2016 год. на Софийския районен съд. С него, по предявения от Е. А. Т. и М. В. Б. А. Т. иск по чл. 30, ал. 1 ЗС е възстановена запазената част на Д. Т., починал на 26.02.2009 год. в размер на 1/3 ид. ч. от наследството на Б. П. С., по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците, като е намалено, с общо 1/3 ид. ч. извършеното от Б. С. в полза на В. Г. Д. универсално завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание, съставено на 1.09.1983 год. в [населено място], обявено от нотариус В. М. на 17.08.2010 год. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение по изложените съображения за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на допуснато доказателство относно обстоятелството дали първата ищца е била в брак с наследодателя Т. към момента на смъртта му, поради нарушение на материалния закон по отношение предпоставките за възстановяване на запазената част, придобиване на завещаното имущество по давност към предявяването на иска, евентуално по отношение размера на накърнената част на ищците. Касаторката иска отмяна на въззивното решение, като делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, респ. бъде постановено друго решение, с което искът се отхвърли като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В приложеното изложение касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа противоречие с решение № 66 от 14.06.2019 год. по гр. д. № 2834/2018 год. на ВКС, ІІ г. о. по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да събере и обсъди всички поискани от страните доказателства, противоречие с ТР № 1/2013 год., т. 3 относно задължението на въззивния съд да събере доказателствата, които се събират служебно при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение. По приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК също се поддържа противоречие с цитираната практика, като поставените процесуалноправни въпроси са във връзка с несъбраното писмено доказателство, предмет на изготвената съдебна поръчка до Република Филипини. По въпросите: кога и в кои случаи се образува наследствена маса съобразно правилото на чл. 31 ЗН и каква е стойността на удостоверение за наследници, издадено на основание декларация, касаторката се позовава на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без излагане на съображения за обосноваване на значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се в изложението и наличие на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по съображения относно релевираното възражение за придобивна давност, респ. за недопустимост на предявения иск, образуване на наследствена маса по чл. 31 ЗН и произнасянето по размера на накърнената част. В писмен отговор Е. А. Т. и М. В. Б. А. Т., чрез пълномощника им адв. К. П., оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване по подробно изложените съображения за неотносимост на част от въпросите, липса на противоречие със съдебната практика, както и наличие на такава по въпросите: Дали се образува наследствена маса при наличие на универсално завещание и относно стойността на удостоверението за наследници, издадено на основание декларация. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното: Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, съгласно които ищците, като наследници на Д. Т., са материално легитимирани по предявения иск за възстановяване на накърнената запазена част на техния наследодател от наследството на неговата майка Б. С., завещала със саморъчно завещание цялото си движимо и недвижимо имущество на ответницата, нейна дъщеря В. Д.. С оглед универсалния характер на това разпореждане за след смъртта й, с което е накърнена запазената му част, съдът приел, че не следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, а завещателното разпореждане следва да се намали с размера на накърнената запазена част от наследството, която се възстановява на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на наследниците му – в размер на 1/3 ид. ч. Ищците притежават равни права от неговото наследство, с оглед установения отказ от наследството на други двама негови наследници, като е прието, че всеки от тях има по 1/6 ид. ч. Въззивният съд намерил възражението на ответницата за погасяване по давност правото на ищците да искат възстановяване на накърнената част на Д. Т. от наследството на неговата майка, в качеството им на негови наследници, за преклудирано. Същото е предявено в първото по делото открито заседание, т. е. след изтичането на преклузивния срок по чл. 131 ГПК, който е този за отговор на исковата молба. За неотносими към спора съдът намерил и възражението на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност върху наследеното по завещанието имущество. Собствеността е придобита на основание саморъчното завещание и е недопустимо придобиването й на друго основание. С иска по чл. 30 ЗН се реализира потестативното право на наследник със запазена част от наследството, същият има конститутивен характер и с влизане в сила на решението, с което същият се уважава, настъпва промяна в отношенията между страните по повод разпоредените със завещание или дарение вещни права относно тази част, която накърнява запазената част от наследството. Въз основа на писмените доказателства по делото е прието, че Б. С. е починала на 21.11.2007 год., като е оставила двама низходящи – ответницата и син Ю. Г. С., починал след нея – на 26.02.2009 год. Същият носи и името Д. Т., наследодател на ищците, който извод е обоснован със съпоставка на ЕГН, рождена дата и имена на родители, посочени в представеното удостоверение за брак, издадено от Република Филипини, съгласно което същият е сключил брак с Е. А. Т. на 18.10.1998 год. Това кореспондира и с представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от [община], а и с декларация с нотариална заверка на подписа на Д. Т. от 3.04.2008 год. Твърдението на ответницата, че бракът на съпрузите Т. бил прекратен с развод, поради което и ищцата не била легитимирана да предяви иска по чл. 30 ЗН, не е доказано при дължимото от нея пълно и главно доказване на този факт. Затова и представената декларация от Д. Т. относно вписване на прекратен през 2000 год. брак не е ценена в това отношение. Качеството на наследник на втория ищец е установено и от представено удостоверение за раждане, издадено от служба във Филипини, с вписани имена на родителите, сключили брак на 18.10.1998 год. При така изложените от въззивния съд съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което искът по чл. 30 ЗН е уважен, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Действително, трайно установена е практиката на Върховния касационен съд по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да събере и обсъди поисканите от страните доказателства, вкл. и възможността да събере поисканите с въззивната жалба относими доказателства, които не са били събрани в първоинстанционното производство поради допуснати процесуални нарушения, който въпрос е поставен във връзка с несъбраните доказателства, предмет на изготвената съдебна поръчка до Република Филипини. Този въпрос обаче не е разрешен в противоречие с цитираното и представено решение № 66 от 14.06.2019 год. по гр. д. № 2834/2018 год. ІІ г. о. на ВКС, тъй като в същото е разгледана различна хипотеза – по представено от страната доказателство съдът е отложил произнасянето си по неговото приемане, като във въззивната жалба страната се позовава на недопуснатото доказателство, в който случай въззивният съд следва да предприеме съответните процесуални действия по допускане и събиране на съответното доказателство. В настоящето дело поисканите да се съберат чрез съдебна поръчка доказателства не са събрани поради особена трудност в отношенията с Република Филипини на ниво посолствата на двете държави в Ханой, за което свидетелстват данните за продължителната кореспонденция с Министерство на правосъдието. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 158 ГПК, като е определил срок за събиране на тези доказателства и след изтичането му делото е гледано и решено без тях, при съобразяване на доказателствената тежест на страната, която е твърдяла факта на развода. Преценката на събраните по делото доказателства и обоснования въз основа на нея извод не може да се обсъжда в настоящето производство, в което предмет на произнасяне е дали релевантният правен въпрос е решен в противоречие със сочената практика, което в случая не е налице. Произнасянето на въззивния съд не противоречи нито на представената практика, в т. ч. и задължителната /ТР № 1/2013 год. ОСГТК ВКС/, нито на закона, поради което не е налице нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито това по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Доколкото в изложението касаторката се позовава на липса на доказване от страна на ищците на предпоставките по приложението на чл. 30 ЗН, с позоваване на съдебна практика, този въпрос не може да се приеме да е релевантен за изхода на настоящия спор, тъй като искът по чл. 30 ЗН е предявен от наследниците на Д. Т. за възстановяване на неговата запазена част от наследството на майка му, накърнена с направеното от нея завещание в полза на ответницата, т. е. потестативното право на възстановяване на накърнената запазена част принадлежи на наследодателя им, което поради неупражняването му от него се упражнява от неговите наследници, тъй като то е наследимо. С оглед на това и запазената част на наследодателя им от наследството на неговата майка, определена съгласно чл. 29 ЗН в размер на 1/3 ид. ч., подлежаща на възстановяване чрез намаляване на завещанието в полза на ответницата със същия размер, не зависи от броя на наследниците, които предявяват иска вместо наследодателя. Затова и въпросът дали ищцата Е. Т. има качество на съпруга на наследодателя или не, касае отношенията между наследниците на Д. Т., които с оглед правата си по закон ще придобият съответната част от възстановената му запазена част от наследството, но е без значение за ответницата, завещанието в полза на която ще се намали във всички случаи с 1/3 ид. ч., колкото е запазената част на нейния брат от наследството на майка им. Дали същата ще се наследи от сина му, вторият ищец, или от всички наследници /ако нямаше вписани откази от две от дъщерите му/ е без значение за правата на ответницата, сега касатор, поради което и този въпрос, поставен в изложението, е неотносим и не може да обоснове наличие на основание за допускане на касация. По релевантния въпрос за изхода на делото по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН относно характера на завещателното разпореждане като универсално такова, което изключва приложението на чл. 31 и чл. 30, ал. 2 ЗН, произнасянето на въззивния съд не противоречи с практиката на ВКС – напр. ТР № 3/2013 год. ОСГК на ВКС, решение № 276 от 5.03.2014 год. по гр. д. № 2959/2013 год. І г. о. на ВКС, решение № 57 от 7.05.2014 год. по гр. д. № 5702/2013 год. І г. о. на ВКС. В тях се приема, че когато завещателят се е разпоредил с имуществото си чрез общо /универсално/ завещание не е необходимо да се формира наследствена маса, тъй като липсва свободно имущество, от което наследникът със запазена част би могъл да я получи. Поради това в тези случаи намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството съгласно чл. 29 ЗН, както е процедирал и въззивният съд в обжалваното решение. В същия смисъл е и решение 580 от 2.08.2010 год. по гр. д. № 1315/2009 год., І г. о., на което се позовават ищците в отговора на касационната жалба. По отношение въпроса относно стойността на представеното удостоверение за наследници доводът на касаторката представлява оплакване срещу извода на съда за кредитирането му като документ и доказателствената му сила, съгласно чл. 179 ГПК. Това оплакване не може да се обсъжда в настоящето производство, тъй като не попада в неговия предмет. С оглед на горното, двата последни въпроса не обосновават наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, извън липсата на обосноваване на значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което предполага наличие на тежък порок на решението, установим при неговия прочит. По отношение възражението за придобивна давност произнасянето на въззивния съд не противоречи нито на закона, нито на съдебната практика, като съответства и на поддържаното от касаторката в писмения й отговор на исковата молба. Правилно същото е прието за неотносимо с оглед придобивното й основание - по завещание от майка й, което по твърденията на ищците накърнява запазената част на техния наследодател от наследството на завещателката, и негова майка. Доколкото се касае за релевирана погасителна давност за предявяването на иска, то е видно от писмения отговор на исковата молба, че такова възражение не е направено с него, а едва в първото открито съдебно заседание, т. е. извън срока по чл. 131 ГПК. Това обосновава приложението на чл. 133 ГПК. Следователно, прочитът на въззивното решение не обосновава извод за очевидна неправилност поради грубо нарушение на материалния и процесуалния закон, нито за очевидна необоснованост на направените изводи. Поради това и касационно обжалване на същото не следва да се допуска, с оглед на което касаторката следва да заплати на ответницата по касация Е. А. Т. направените от нея разноски в размер на 3 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за процесуално представителство и предоставяне на правни услуги от 30.04.2025 год., в равностойността им в евро съгласно ЗВЕРБ. Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение