Определение № 458 от 04.07.2012 г. на ВКС по д. № 378/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт /Н./ срещу определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №172/12 г., с което е върната касационната жалба на института срещу въззивното решение на Градски съд – С. по гр.д. №3128/11 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Ответникът по частна жалба И. К. я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС на РБ, състав на трето г.о., като разгледа частната жалба, намира следното: С обжалваното определение касационната жалба на Н. е върната като недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК. Прието е, че с нея се обжалва въззивното решение на ГС – С. само по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 от КТ с цена под 5 000 лв. Постъпилото след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение уточнение към жалбата, в което са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение и по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 от КТ е по същността си нова жалба, насочена срещу необжалваната с първоначалната жалба част от въззивното решение, която като просрочена не подлежи на разглеждане. Тези изводи са обосновани и законосъобразни: подадената в срока за обжалване на въззивното решение касационна жалба е насочена срещу частта му, с която е уважен искът по чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ – касационните оплаквания и поставените в изложението към жалбата въпроси са относими към изводите на въззивния съд в тази част, а искането на касатора е за отмяна на въззивното решение конкретно и само по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.3 от КТ. С постъпилото на 3.01.12 г. уточнение към жалбата се обжалва останалата част на въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. По характера си това уточнение е нова жалба срещу друга, необжалвана с първоначално подадената жалба част от решението на ГС. Касационната жалба, както и въззивната – чл.258, ал.2 ГПК, може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. В случая първата касационна жалба е подадена в срока за обжалване срещу въззивното решение по паричния иск, недопустима е поради цената на иска - чл.280, ал.2 от ГПК и подлежи на връщане на осн. чл.286, ал.1,т.3 ГПК. Втората касационна жалба е подадена срещу друга част от въззивното решение – по конститутивните искове с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, но след срока за обжалване, недопустима е като просрочена и подлежи на връщане на осн. чл.286, ал.1,т.1 от ГПК, както е прието в обжалваното определение на ВКС, четвърто г.о.. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение на ВКС, състав на четвърто г.о. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, състав на трето г.о.