Определение № 222 от 15.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1861/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник адвокат М. Г., срещу решение № 214/28.12.2012 г. по т.д. № 929/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд, VІ-12 състав по т.д. № 1869/2010 г. е постановено решение по съществото на спора, с което е приет за установен фактът на извършено нарушение на сродното на авторското право на [фирма], в качеството му на продуцент на „Шоуто на С.”, от страна на [фирма], в качеството му на продуцент на „Господари на ефира”, чрез използването на откъси от изданията на „Шоуто на С.”, излъчени на 22.09.2009 г. и 25.09.2009 г. в излъчените съответно на 14.10.2009 г. от 23.36 ч. и 21.10.2009 г. от 23.33 ч. издания на „Господари на ефира”, без посочване при това излъчване на фирмата на продуцента на „Шоуто на С.” – [фирма], при наличието на възможност за това; постановено е преустановяване на неправомерното използване на откъси от издания на „Шоуто на С.” в издания на „Господари на ефира”, без посочване при това използване на фирмата на продуцента на „Шоуто на С.” – [фирма], при наличието на възможност за това и е постановено разгласяване за сметка на нарушителя [фирма], на диспозитива на решението в два всекидневника, както и в телевизионна организация с национално покритие, последното – в часовия пояс между 23.30.-24.00 часа в работен за страната ден. К. поддържа доводи за недопустимост на решението, поради несъобразяване на изискването за съвместна активна процесуална легитимация на продуцентите на „Шоуто на С.” и произнасяне по искова молба, предявена само от [фирма], без участието на съвместно легитимираното лице „бТВ Медия груп” ЕАД. Въведени са и оплаквания за нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, подробно мотивирани в жалбата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано със следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: „1. Бездялова и неделима ли е общността в правата при съвместно създадено авторско произведение по см. на чл.8, ал.1 ЗАПСП, съответно налице ли е съвместна активна процесуална легитимация на титулярите по искове за нарушение на тези права; 2. Допустимо ли е въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, когато го отменя изцяло; 3. Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира, че първата инстанция неправилно е разпределила доказателствената тежест с доклада по чл.146, ал.1, т.5 ГПК; 4. Приложима ли е разпоредбата на чл.90а, ал.2 ЗАПСП към продуцентите на аудиовизуални произведения, различни от филми и 5. Възможността за посочване на източника и името на автора и/или носителя на сродно право върху цитирано произведение следва ли да се преценява с оглед общия брой на всички носители на авторски и сродни права върху съответното произведение”. По въпроси под № 1, 2, 4 и 5 касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по т.3 – на ТР № 1/2013 г., което е било висящо към момента на депозиране на жалбата, с оглед на което е било постановено спиране на касационното производство/ определение № 145/10.06.2013 г./, възобновено след обявяване на решението по тълкувателното дело. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Л. Н., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита обжалвания съдебен акт за правилен. Подробни съображения са изложени в писмен отговор о реда на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че в процесните издания на „Господари на ефира” са използвани откъси от цитираните издания на „Шоуто на С.”, съставляващи аудио-визуални произведения, без обаче да са налице всички условия за предвидената в чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП хипотеза, допускаща без съгласието на носителя на продуцентското право и без заплащане на възнаграждение използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица, при критика или обзор, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно. Възприемайки фактическите изводи на първата инстанция относно установеното ползване на откъси от аудио-визуални произведения, при посочване на източника – „бТВ” и „Шоуто на С.”, както и правните изводи относно ползването съобразно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, въззивният съд е препратил към тях, съгласно предвидената процесуална възможност /чл.272 ГПК/. Въззивният състав е констатирал, че при произнасяне по предявените искове първоинстанционният съд не е съобразил, че наред с останалите елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба от ЗАПСП, при свободното използване на цитати от вече разгласени произведения е необходимо освен посочване на източника, посочването и на името/фирмата/ на продуцента на аудио-визуалното произведение. Счетено е за безспорно установено, че при процесните излъчвания не е посочено името на автора, в случая на продуцента, както изисква разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, приложима, с оглед препращащата разпоредба на чл.90в ЗАПСП. Изводът за приложимост на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП е направен след преценка на обхвата на закриляните обекти на авторското право, сред които са филмите и другите аудио-визуални произведения - чл.3, ал.1 т.4, както и съдържанието на правото на продуцента на филм или друго аудио-визуално произведение според разпоредбата на чл.90а ЗАПСП. В тази насока въззивният състав е изложил подробни правни доводи, като е съобразил и позоваването от дружеството – ответник на предвидената в чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП възможност за свободно използване на части от продуцирано от ищеца предаване в свое предаване. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият съд е преценил, че ответникът не е релевирал своевременно, с отговора на исковата молба, възражение за „невъзможност” по см. на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП за посочване на името на продуцента при процесните излъчвания. Независимо от това и с оглед защитата на ответника по съществото на спора пред първата инстанция, въззивният съд, за разлика от дадените от първата инстанция указания към ищеца, е приел, че положителният факт за наличието на такава възможност, при несвоевременното й оспорване от ответника, е извън кръга от факти, които следва да се доказват от ищеца. Съдът е изложил и допълнителни мотиви, че съобразно общия принцип за разпределение на тежестта на доказване, установяването на невъзможност за посочване на името на продуцента, би било в тежест на ответника. Решаващият състав е изразил категорично становище, че при свободното използване на цитати от вече разгласени произведения задължително и винаги се посочват източникът и името на автора/продуцента/, отклонение от което изискване се допуска само ако това е невъзможно, като е недопустимо смесването на тези изисквания с другите законови изисквания – цитирането да се осъществява съобразно обичайната практика и в обем, оправдан от целта. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. По делото липсват данни за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е изразил подробно становище относно липсата на изискване на съвместна активна процесуална легитимация на титулярите на авторското, респ. продуцентското право, позовавайки се на разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗАПСП, предвиждаща обикновено, дялово съпритежание на права, което легитимира всеки от титулярите да претендира самостоятелно тяхната защита при нарушаване, вкл. и по съдебен път. Освен тези съображения, вероятността да е постановено решение по недопустими искове, не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл.5, ал.6 от сключения между [фирма] и [фирма] договор за създаване и излъчване на телевизионното предаване „ Шоуто на С.”. Предвиденото в цитираната разпоредба съвместно осъществяване от страните на последващо разпространение на предаването и предоставяне за използване на предаването, при съобразяване и на останалите договорни клаузи, не обосновават извод за наличие на неделимо съавторство по см. на чл.8, ал.1 ЗАПСП. Последната разпоредба винаги следва да се тълкува от съда съобразно вида на закриляния обект / в случая по чл.3, ал.1, т.4, предл. второ ЗАПСП/, при отчитане на конкретните данни по делото. В този смисъл са принципните разрешения, дадени в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 51 от 29.07.2011 г. по т.д. № 387/2010 г. на ВКС, І т.о., от които няма данни въззивният съд да се е отклонил при постановяване на обжалвания съдебен акт. Вторият и третия процесуалноправни въпроси не попадат в приложното поле на касационно обжалване съобразно общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Предвидената в ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, които се възприемат от въззивния съдебен състав, не е обвързана от крайния извод относно спорното материално право, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, съответно публикувана. В случая, видно от подробната съобразителна част към обжалваното решение, препращането към част от мотивите на първата инстанция е надлежно обосновано, като са преценени и всички доводи на страните, навеждани във въззивното производство. Що се отнася до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото при констатация за неточен доклад на първата инстанция в частта относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, формулираният в тази връзка въпрос не може да се счете за обуславящ за изхода на делото. Основните изводи на решаващия съд във връзка с доказване на положителния факт за наличието на възможност от използващия „на цитати от вече разгласени произведения”, по см. на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, да посочи името/фирмата на автора/продуцента, не са основани на правилата за тежестта на доказване в процеса, а на съобразяване на твърдяните в исковата молба обстоятелства и на липсата на своевременно релевирано от ответника възражение за невъзможност за такова посочване. Прието е, че след като положителният факт за наличието на такава възможност не е оспорен своевременно, той е извън кръга факти, подлежащи на доказване в процеса. Действително, въззивният съд е заявил и своето принципно становище по разпределението на доказателствената тежест при установяване на безусловното и императивно задължение на използващия да посочи името/фирмата на автора/продуцента, отклоняващо се от обективираното в доклада на първата инстанция, но това становище би могло да има значение само при надлежно релевиран от ответника довод за наличието на невъзможност за посочване името на продуцента при свободното използване на произведението. Материалноправните въпроси са относими изцяло към релевираните и поддържани в жалбата основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3, предл.1 от ГПК. В случая въззивният съдебен състав е мотивирал изключително подробно становището си относно приложимостта на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП и към аудио-визуалните произведения, както и изводите си по отношение елементите от съдържанието на правото за свободно използване без заплащане на възнаграждение, като тяхната законосъобразност не би могла да бъде предмет на проверка във стадия по селектиране на касационните жалби. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно поради липса на доказателства за направени такива за касационното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение