Определение № 4584 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3548/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против определение № 1545 от 21.06.2024 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 1491 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставена без уважение частна жалба на Комисията против определение № 3256 от 06.03.2024 г. по гр.д. № 3479 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, I-2- състав, в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на ответника Л. Л. П..

Частният жалбоподател твърди, че определението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на определението и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, което е прехвърлено на трето свързано лице и същото е починало в хода на производството по ЗОПДИППД /отм./?

2. В кой момент се определя дали има основание за отнемане по чл.7, т.2, пр.3, във вр. чл.6 от ЗОПДИППД (отм.) от трето свързано лице, придобило имущество за неговото укриване, или прикриване на незаконния му произход или на действителните му права, свързани с това имущество?

3. Подлежи ли на отнемане от наследниците на трети лица, придобили имущество за неговото укриване, или прикриване на незаконния му произход или на действителните му права, свързани с това имущество?

4. При формиране на „значителна стойност“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) следва ли да участва цялото възмездно придобито имущество в проверявания период?

Ответниците в настоящото производство С. А. Б. и А. С. Б. не са взели становище по частната касационна жалба.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен от апелативен съд, тоест тя е процесуално допустима.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 3479/2023 г. по описа на Софийския градски съд е образувано по предявените от Комисията против С. А. Б., А. С. Б. и Л. Л. П. искове за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано в исковата молба, подадена в съда на 22.03.2023 г. Съгласно удостоверение за наследници изх. № РЛЦ-24-ДИ05-2 от 03.01.2024 г. Л. Л. П. е починал на 30.10.2021 г., тоест преди завеждане на делото. Ето защо въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

В мотивите на определението не се съдържат противоречия, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Въззивният съд не е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нито се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма. Следователно определението не страда от очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК. Касаторът сочи единствено съображенията, изложени в частната жалба за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които са предпоставка за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.

Първите два въпроса, обобщени и преформулирани съобразно правомощията на касационния съд съгласно т.1 от ТР № 1/2010 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до питането за допустимостта на исковото производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска. С т. 2 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В случая възприетото от Софийския апелативен съд становище по този въпрос съответства на практиката на ВКС. Ето защо определението не следва да се допуска до касационно обжалване по този въпрос.

В мотивите към т. 2 от ТР от № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че липсата на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде продължено при условията на чл. 227 ГПК. В случая ответникът е починал преди предявяване на иска, а не в хода на процеса. Затова и третият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Четвъртият въпрос не е изведен от решаващите мотиви, обусловили прекратяване на делото по отношение на ответника П.. Съдът въобще не се е произнасял по въпроса кое имущество се включва при формиране на „значителна стойност“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.). Ето защо и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение