Определение № 50066 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2599/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М., Ф. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р. О., чрез пълномощника им адвокат Т.М., против решение №32 от 10.01.2022г., постановено по в.гр.д. №1647/2021г. на ОС-гр.Пловдив, с което е потвърдено решение № 260777 от 09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 10151/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. с-в, в следните части: в частта, с която с което е отхвърлена претенцията на Р. Р. М., [ЕГН] и Ф. Р. М., [ЕГН] за осъждането на М. М. Ш., [ЕГН] да им предаде 1/2 ид. ч. от УПИ *, кв. 85, по регулационния план на [населено място], целият с площ от 285 кв. м. при граници: от двете страни улици, УПИ * и УПИ *, както и в частта му, с която са отхвърлени предявените от Р. Р. М., [ЕГН], М. Р. М., [ЕГН], Н. Р. Ф.,[ЕГН], Ю. Р. М., [ЕГН] и Х. Р. О., [ЕГН] срещу М. М. Ш., [ЕГН] искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че Р. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид. ч., М. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид. ч., Н. Р. Ф. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид. ч., Ю. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид. ч. и Х. Р. О. е собственик на основание наследство по закон на 1/10 ид. ч. от УПИ *, кв. 85, по регулационния план на [населено място], целият с площ от 285 кв. м. при граници: от двете страни улици, УПИ * и УПИ * и за осъждането на М. М. Ш. да предаде владението на описаните идеални части от имота, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на М. М. Ш., че Р. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид. ч., М. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид. ч., Н. Р. Ф. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид. ч., Ю. Р. М. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид. ч. и Х. Р. О. е собственик на основание наследство по закон на 1/5 ид. ч. от масивна сграда- търговски обект с площ от 21 кв. м., разположена в УПИ *, кв. 85, по регулационния план на [населено място], целият с площ от 285 кв. м. при граници: от двете страни улици, УПИ * и УПИ *, както и за осъждането на М. М. Ш. да предаде владението на описания имот. Ответницата М. М. Ш. е депозирала отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че ищците са основали исковете си на твърдението, че са собственици на УПИ *, с площ от 285 кв. м. по плана на [населено място], заедно с построената в този имот паянтова жилищна сграда с площ от 61кв. м. и масивна сграда - търговски обект с площ от 21 кв. м., с административен адрес: [населено място], [улица].Същите са твърдели, че с договор за покупко-продажба от 1992 г. Р. М., М. М. и А. А. са придобили правото на собственост върху земята и паянтовата жилищната сграда при равни права.С договор за делба, сключен през 1996 г. Р. М. в режим на СИО със съпругата му Ф. М. придобили 1/2 ид. ч. от процесния УПИ *, кв. 85, по регулационния план на [населено място], целият с площ от 285 кв. м. и 1/2 ид. ч. от построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, а останалата 1/2 ид. ч. от имота е била придобита от А. А..За уравняване на дяловете на М. М. и съпругата му били платени 6000лв.Твърди се, че през 2006 г. А. А. е изградил в дворното място масивна сграда, представляваща търговски обект с площ от 21 кв. м., която станала единствено негова собственост.А. А. е починал на 04.03.2019г. без съпруга и деца, поради което след смъртта си оставил за наследници своите братя и сестри - ищците Р. Р. М., М. Р. М., Н. Р. Ф., Ю. Р. М. и Х. Р. О., които са придобили по 1/5ид.ч. от търговския обект и по 1/10 ид. ч. от УПИ *, ведно с построената в този имот паянтова жилищна сграда.Ответницата М. Ш. владее имотите без основание, поради което претендират от съда да бъде установено правото им на собственост върху УПИ *, построената в този имот паянтова жилищна сграда с площ от 61кв. м. и върху построената в този имот масивна сграда - търговски обект с площ от 21 кв. м., както и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху така описаните имоти. Въззивният съд е приел, че страните не оспорват установената от първоинстанционния съд следна фактическа обстановка: С договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт №123 от 1992г., М. М., Р. М. и А. А. са придобили правото на собственост върху парцел *, с площ от 285 кв. м., заедно с построената в него паянтова жилищна сграда.Правата на приобретателите се считат равни на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, като към момента на сключване на сделката Р. М. е бил в граждански брак с Ф. М. и правата им са възникнали в режим на СИО. С договор за доброволна делба от 09.07.1996 г. е била извършена делба на имота, като Р. М. в режим на СИО със съпругата му Ф. М. са придобили 1/2 ид. ч. от процесния УПИ *, кв. 85, по регулационния план на [населено място], целият с площ от 285 кв. м. и 1/2 ид. ч. от построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда, а останалата 1/2 ид. ч. от имотите е била придобита от А. А..За уравняване на дяловете на М. М. и съпругата му С. М. е била платена сумата от 6000 лв. Безспорно е между страните, че през 2006 г. А. А. е изградил в имота масивна сграда - търговски обект с площ от 21 кв. м. без да е било учредено право на стоеж, поради което правото на собственост е възникнало съгласно чл. 92 ЗС в полза на собствениците на земята. Този имот е бил владян единствено от А. А. от 2006 г. до неговата смърт през 2019 г., със знанието и без противопоставянето на неговите съсобственици, които му признават пълни права върху него.Предвид горното и изтеклия десет годишен давностен срок по чл. 79 от ЗС, А. А. е придобил останалата 1/2 ид. ч. от сградата по давност, като е станал изцяло неин собственик/в отговора на исковата молба ответницата се е позовала на изтекла в полза на нейния наследодател придобивна давност/. А. А. е починал на 04.03.2019г. и е оставил за свои наследници ищците по делото - негови братя и сестри, като всеки от тях е получил по 1/5 част от наследството му. На 19.05.2014 г. А. А. е съставил саморъчно завещание, обявено на 17.05.2019 г. от Нотариус Ц. Б., с което е завещал в полза на ответницата М. Ш. всички свои движими и недвижими вещи вкл.: лек автомобил, 1/2 ид. ч. от дворното място, 1/2 ид. ч. от паянтовата жилищна сграда и построения от него магазин.При изготвянето на завещанието е спазена формата на чл. 25, ал. 1 ЗН. Пред въззивната инстанция спорът се е свеждал до това дали текстът на завещанието е бил ръкописно написано от завещателя А. А.. За установяване на авторството на подписа и текста върху оспореното завещание пред районния съд са приети две заключения на вещи лица – графолози - по основна и допълнителна СГЕ.И в двете заключения експертите са заявили, че ръкописният текст и подписът в завещанието са изпълнени от едно и също лице – А. А..Този извод е направен въз основа на представения по делото сравнителен материал – документи на листове №№ 74, 148, 159, 160, 161, 182, 184 и 205 от делото на РС - заявление до [община] от 02.10.2013 г. от А. А. за одобряване на проект и узаконяване, декларация за доходи от А. А. от 17.01.2012 г., система за самоконтрол в обект – магазин за хранителни стоки в [населено място], [улица], молба от А. А. до нотариус И. И. за приемане за съхранение на саморъчното му завещание, гаранционна карта, Заявление до Началника на Първо РУП – П. от А. А.. Въз основа на тези заключения на вещите лица- графолози, изготвени въз основа на изобилен сравнителен материал и предвид оттеглянето на признанието на ответницата, че заявлението от 02.10.2013 г. е написано от нея, направено с отговора на въззивната жалба, съдът приема за доказано по делото, че ръкописният текст и подписът в завещанието са изпълнение от А. Р. А.. Поради горното въззивната инстанция е споделила изводът на първоинстанционния съд, че завещанието е породило действие и въз основа на него ответницата М. Ш. се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от двора, 1/ 2 ид. ч. от паянтовата жилищна къща и магазина. Предявените искове за собственост на наследниците на А. А. по отношение на тези имоти са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, както в установителната, така и в осъдителната им част.По делото не се установява ответницата да владее част, по-голяма от правата си в дворното място, поради което и следва да се отхвърли като неоснователен искът на Р. М. и Ф. М. за осъждането на М. Ш. да им предаде притежаваната от тях в режим на СИО 1/2 ид. ч. от УПИ *. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния процесуалноправен въпрос: следва ли да се допусне и разгледа по същество направеното пред втора инстанция искане за допускане на нова експертиза след като е открит нов сравнителен материал и следва ли служебно въззивния съд да назначи такава.Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - решение №137/11.10.2019г. по гр.д.№4409/2018г. на ВКС. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Повдигнатият от касаторите въпрос няма значение за правния спор, който е разрешен с обжалваното въззивно решение.Въззивният съд е приел, че саморъчното завещание, което е било съставено от А. А. в полза на ответницата М.Ш., по силата на което същата се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от УПИ *, 1/2 ид. ч. от паянтовата жилищна къща и магазина, които са изградени в дворното място, е автентично.Този извод е формиран на база приетите по делото две експертни заключения, които са изготвени при изследване на представения по делото сравнителен материал, който изхожда от наследодателя на ответницата.Вещите лица са приели, че ръкописният текст и подписът в завещанието са изпълнени от едно и също лице – А. А..За установяване автентичността на завещателния акт са представени писмени документи с молби от 18.11.2019г., 21.01.2020г. и от 17.02.2020г. Втората от посочените молби е била депозирана от ищците, които са представили документи, изходящи според тях от завещателя.Служебно са изискани документи от трети за процеса лица, които не са били оспорени от страните по делото.В същите е положен не само подписа на завещателя, но и са обективирани негови изявления до „Инвестбанк“АД и до РПУ-гр.П..Въз основа на всички документи е направен извод за автентичност на оспорения от ищците документ. Изложеното означава, че независимо от отговора на въпроса за авторството на приложеното на л.74 от делото Заявление за одобряване на проект за узаконяване, което според ищците е написано от ответницата, не се променя крайния извод за неоснователност на предприетото по реда на чл.193, ал.1 от ГПК оспорване автентичността на саморъчно завещание от 19.05.2014г. Отделно от изложеното по-горе не се установява твърдяното противоречие на изводите на въззивния съд с посочената практика на ВКС. Същият е кредитирал двете експертни заключения, които са ползвали като сравнителен материал, не само оспорените от ищците документи, но и тези, които те са посочил като изходящи от завещателя. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол и