Определение № 1024 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 654/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място] против решение № 1663 от 15.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1936 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2651 от 6.08.2009 г. по гр.д. № 1133/2008 г. на Районен съд-Варна за признаване за установено по отношение на [фирма],[населено място], че С. Т. И. е собственик на 1091.25/4365 ид.ч. от недвижим имот в[населено място], кв.В., местност „Н. т.”, съставляващ ПИ № 10135.73.15 по кадастралната карта на промишлена зона „П.” със стар идентификатор № 196, целия с площ от 4381 кв.м. Ответникът по касационната жалба С. Т. И. не е изразила становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че целият имот е бил възстановен на Т. И. Т. с решение № 631/14.07.1999 г. на ПК-В. и ищцата като негов наследник се легитимира като собственик на 1091.25 кв.м. идеални части, а по силата на договор за дарение от 24.02.2003 г. – на още 702.5 кв.м. С влязло в сила на 17.07.2007 г. решение е признато за установено по отношение ответниците по това дело, че [фирма] е собственик на имота. Ищцата С. И. не е била страна по делото, но е правоприемник по договора за дарение на страна по делото, като прехвърлянето е в хода на процеса, поради което силата на пресъдено нещо се простира и спрямо нея, като частен правоприемник на страна, обвързана от силата на пресъдено нещо. По тези съображения искът е уважен само по отношение на идеалните части, придобити в качеството й на наследник по закон на Т. И. Т., поч.17.09.1991 г. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С приложените съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а и сл.ГПК-отм. са уважени исковете на [фирма] против лица, позоваващи се на възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ на имоти в местността „П. зона-П.”, като е прието, че дружеството се легитимира като собственик на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ или са налице пречки за възстановяване на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ. Атакуваното в настоящото производство въззивно решение е постановено при друга фактическа обстановка – при липса на твърдения и доказателства, че са налице пречки за възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ или че имота е включен в капитала на дружеството-касатор, а съответно липсва противоречива съдебна практика. В изложението по чл.283, ал.3, т.1 ГПК е поставен въпросът може ли едно лице да придобие по производен начин право на собственост или друго вещно право от прехвърлител, който не притежава това вещно право, само поради това, че това лице не е участвало в процеса, в който с влязло в сила решение е постановено, че праводателят на лицето не е собственик на имота. Този въпрос не е съществен по делото. Въззивният съд е приел, че ищцата не е придобила права по договора за дарение именно въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което са отречени правата на дарителя, т.е. въпросът е разрешен в полза на тезата на касатора. Мотивите за уважаване на иска са, че на същата, като наследник на Т. И. Т. й е възстановена съответната идеална част от имота с решение на органа по поземлена собственост и тези права не са отречени с влязлото в сила решение, по което С. И. или нейния наследодател не са били страна. В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение