Определение № 473 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4883/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез процесуален представител юрк.Г., срещу решение от 10.10.2019г., постановено по в.гр.д.№10619/2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 01.06.2019г. по гр.д.№76159/2018г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Н. С. Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3, и ал.2, пр.3 ГПК на въззивното решеиние. Ответникът по касационната жалба Н. С. Н., чрез процесуален представител адв.В., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Н. С. Н. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признане за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № CB-IND-73/1/ от 11.10.2018 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Техник ел.машини и апарати/Мерене НН, Дирекция „Мерене и управление на данни, направление мерене НН, сектор РЗ Т.“. Въззивният съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – дисциплинарно уволнение, по съображения, че към момента на налагане на дисциплинарното наказание – 11.10.2018 г. правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е преклудирано, поради изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 194, ал.1 КТ. Съдът е изложил съображения, че този извод не се променя с оглед доводите на въззиваемото дружество, че пропускането на срока се дължи на произнасянето извън срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. на ТЕЛК [населено място] по искането за мнение, изискуемо съгласно чл. 333, ал. 2 КТ. Срокът по чл. 194 КТ е преклузивен и единствените две хипотези, при които законодателят изчерпателно е предвидил възможност за спирането му са при законоустановен отпуск на работника или служителя и участие в стачка. В конкретния случай двумесечния срок по чл.194 КТ е спрял да тече, в съответствие с разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ, в петте дни ползван годишен отпуск от работника /на 11.06.2011 г., 26-28.06.2018 г. и 11.10.2018 г./. Съдът е посочил, че в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението, работодателят следва да извърши всички необходими действия - включително и да изпълни процедурата във връзка със законоустановената закрила по чл. 333 от КТ и в зависимост от наличието или не на необходимите документи - да прецени дали да наложи дисциплинарното наказание или не. След изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено се преклудира / така Решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/11 г. на IV г. о. на ВКС/. Нормата е императивна и съдът следи служебно за прилагането й. Не съществуват обективни причини, които да обосноват възможност за налагане на дисциплинарно наказание след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, защото след изтичането му в правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание и се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност / в този смисъл Определение № 277 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7293/2013 г., III г. о., ГК/. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следния въпрос: „Как следва да се брои, спира и изтича двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ когато работникът или служителят се ползва от предварителна закрила по чл.333 КТ, след като от страна на работодателя са извършени всички необходими законови действия за получаване на предварително разрешение за уволнение от съответните компетентни административни органи, но докато са изпращани и получавани исканите мнения и разрешения са изминали повече от два месеца; следва ли да спре да тече двумесечния срок по чл.194, ал.1 КТ през периода /времето/, когато е подадена искане от работодателя за мнение до ТЕЛК както и през периода /времето/ когато е подадено искане от работодателя за предварително разрешение за уволнение до ИА“ГИТ““.. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Липсва обосновка и на последното от сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, а и настоящият съдебен състав не намира да е налице такова. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване. Отделно от това, по приложението на чл.194 КТ има установена и ненуждаеща се от промяна съдебна практика, включително цитираните от въззивния съд актове на ВКС, в съответствие с които е постановено и въззивното решение. Съгласно чл. 194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по- късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново не може да бъде наложено. Изтичането на сроковете по чл.194, ал.1 КТ погасява упражняването на дисциплинарната власт на работодателя, освен ако е налице някое от основанията по чл.194, ал.2 и 3 КТ, когато сроковете по чл.194, ал.1 КТ не започват да текат или спират да текат. Съгласно чл. 194, ал.3 КТ сроковете не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Без значение е видът на отпуска, достатъчно е същият да е от предвидените в закона. Без значение е и неговата продължителност. През време на отпуска сроковете спират на текат, поради това за да се прецени дали съответния срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл. 194,ал.1 КТ. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1200лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.