Определение № 1071 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 586/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба (наименована молба, /жалба/) вх. № 2711/12.02.2025 г. на Б. С. С. срещу определение № 354 от 29.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4532/2024 г. на ВКС, състав на III г. о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение № 13588 от 04.09.2024 г. по ч. гр. д. № 5328/2024 г. на Софийски градски съд. С последното е потвърдено разпореждане № 55015 от 13.04.2024 г. по гр. д. № 51488/2023 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на жалбоподателката за заплащане на сумата от 175 лв., преведена по сметка на ЧСИ С. Я. в резултат на наложен запор и по 150 лв., представляващи обезщетение на неимуществени вреди за времето от 12.05.2023 г. до датата на исковата молба, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката намира атакуваното определение за неправилно и иска да бъде отменено. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови определението си предходният състав на ВКС е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. Това следва от изричното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК и от обстоятелството, че производството по първоинстанционното гражданско дело е образувано по осъдителни искове с цена на иска под 5000 лв., които не попадат в предвидените от закона (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) изключения на установен праг на цената на иска. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай предмет на делото са осъдителни искове с цена под 5000 лв., поради което производството по тях е двуинстанционно – доколкото и не са налице горните изключения, обосноваващи приложно поле на касационното обжалване. Следователно, двуинстанционно е разглеждането и на определенията, постановени в производство по дела с цена на исковете до 5000 лв. за граждански дела. С произнасянето на въззивния съд по този вид дела се изчерпва инстанционната проверка на там поставените актове, вкл. и определения. Частната касационна жалба срещу такова определение на въззивния съд е с недопустим предмет и не може да се разглежда. Като е приел, че в случая касационният контрол е недопустим и е оставил без разглеждане сезиращата го частна касационна жалба, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което следва да се потвърди. Така мотивиран, ВКС, състав на III г. о.