Определение № 187 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. П., Н. И. Т. и М. И. Д. против решение № 260151 от 11.05.2021 г. по в. гр.д.№ 745/2020 г. на Софийски окръжен съд, с които се потвърждава решение № 131 от 19.08.2020 г. по гр.д.№ 7/2019 г. на РС-Самоков. С последното са отхвърлени предявените от касаторите и И. И. Т. против Б. С. К., Б. С. К., К. С. С., С. Б. К., Е. С. К. искове за установяване правото на собственост за Д. И. П. – върху 1/2 ид.ч., за Н. И. Т., М. И. Д. и И. И. Т. – по 1/6 ид.ч от УПИ ..... от кв. ....по плана на [населено място], [община], целият с площ 972 кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат владението върху 1/2 ид.ч. от същия имот. В касационната жалба се навежда оплакване за недопустимост, тъй като не е определена правилно правната квалификация на предявения иск – той не бил по чл. 108 ЗС, а по чл. 124, ал.1 ГПК. Навежда се и оплакване за неправилност поради неправилна преценка на доказателствата и изводите на съда от влязлото в сила решение по допускане и извършване на делбата от 1991 г., тъй като включването на дворното място по искане на ищцата в първото съдебно заседание по приключилата съдебна делба е било недопустимо. Навежда се оплакване за неправилност поради нарушение на императивни правни норми, съществено нарушение на процесуалните правила и явна необоснованост на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280 ал.2 пр. 2 и 3 ГПК. Твърди се недопустимост на обжалваното решение поради неправилна квалификация и очевидна неправилност поради нарушение на императивна правна норма, нарушаване изискването за равенство в процеса и за справедлив процес, като не е посочено в какво се изразяват те. Формулиран е въпроса „Допустимо ли е съдът, при правната квалификация на иска, да подменя формулираният от ищцовата страна петитум, респективно да променя предмета на иска – от установителен иск в ревандикационен иск“. Ответниците по касация Б. С. К. и С. Б. К. оспорват допускането до касационен контрол, тъй като не са конкретизирани нито посочените основания, нито въпросите, а твърдението за произнасяне по различен петитум от формулираният от ищците не кореспондира с данните по делото. Останалите ответници не са взели становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено С исковата молба, касаторите са предявили иск против Б. С. К., Б. С. К., К. С. С., С. Б. К., Е. С. К. с формулиран петитум – съдът да установи, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от УПИ ..... от кв. ....по плана на [населено място], [община], целият с площ 972 кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат владението върху 1/2 ид.ч. от същия имот. /виж л. 4 от делото на РС/ С молба-уточнение от 21.02.2019 г. ищците са уточнили квотите, които претендират за всеки от тях и правният си интерес, като изрично са посочили, че ответниците владеят процесния имот / л. 2-24 от делото на РС/. Със „становище“ от 04.02.2020 г., пълномощникът на ищците изрично е отговорил на ответниците, че правилно ищците искат предаване на владението от ответниците, но едновременно с това се е позовавал и на добросъвестнто владение, за което е поискал и допускане на свидетели / л.111 от делото на РС/. Не е възразил срещу доклада, в който изрично са квалифицирани исковете, предявени от всеки от ищците като такива по чл. 108 ЗС. Първата инстанция се е произнесла по ревандикационен иск на всеки от ищците, като ги е отхвърлила. Във въззивната жалба няма оплакване за неправилна правна квалификация на предявения от ищците иск като такъв по чл. 108 ЗС. Въззивната инстанция не е обсъждала правната квалификация поради това, че е безспорна. Предвид изложеното, твърденията за вероятна недопустимост на обжалваното решение поради неправилна правна квалификация на предявения иск не кореспондират на съдържанието на исковата молба, молбата-уточнение и становището, подадени от касаторите. Неотносим към материалите по делото е и формулираният въпрос. Затова въззивното решение не се допуска до касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Съдът намира същото за постановено по предявения иск и поради това допустимо. Относно твърденията за очевидна неправилност, настоящата инстанция отбелязва следното. Очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми – противоречие с императивна правна норма, изразяващо се в неправилно прилагане или неприлагане на такава, нарушение на съдопроизводствените правила, относими към основни принципи на гражданския процес като равнопоставеност на страните и обезпечаване правото на защита и явно нарушение на правилата на логиката при излагане на мотивите на решението. Тези нарушения следва да са установими без да се извършва същинския касационен контрол на решението. Противоречието с материално правна норма, ако не е императивна, нарушението на съдопроизводствени правила извън посочените или необоснованост на решението, които се установяват след анализ на доказателствата, извършван при същинския касационен контрол, не съставляват очевидна неправилност и се разглеждат ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Настоящата инстанция не констатира такива пороци на решението, сочещи на очевидна неправилност. В настоящото производство не може да се проверява допустимостта и правилността на решенията по приключената съдебна делба по гр.д.№ 128/1991 г. на Самоковски районен съд. Те могат да се проверяват само по реда на инстанционния контрол. По исков ред или чрез възражение може да се твърди нищожност на влязло в сила съдебно решение, но решенията по приключилата делба от 1991 г., с която е прекратена съсобствеността върху дворното място между двамата братя, респективно между наследниците им не сочи на нищожност, в какъвто смисъл извод е направил възивният съд. Нормата на чл. 278 ГПК /отм/ допуска възможност за включване в делбената маса на съсобствени имоти от ответниците, но не изключва това да направи и ищеца, тъй като страните в делбата имат двойно качество, а и ако ищецът предяви отделно иск за друг имот, за рационално извършване на делбата, делата ще се съединят за общо разглеждане и ще се стигне до същия резултат. Затова нормата на чл. 278 ГПК /отм/ не бе императивна и твърденията на касаторите за нарушението й, което водело до очевидна неправилност са неоснователни. Твърдението за неравнопоставеност на страните в процеса не е мотивирано. Съдът не констатира нарушение на принципа на равнопоставеност. Ищците са представлявани и са участвали в процеса наред с ответниците, заявените от тях доказателствени искания са удовлетворявани. Не са развити никакви доводи и в подкрепа на голословното твърдение за нарушение на изискването за справедлив процес. То не се свързва в съдебната практика с резултата от спора, макар, че и в тази насока е съобразено от въззивният съд, че по приключилата делба е обсъждан и взет предвид отказа от наследство при определяне на съсобствениците и квотите им, а дяловете им от цялото дворното място са уравнени парично с влязлото в сила решение. В настоящия процес, ищците се позовават на давностно владение, но същевременно твърдят, че ответниците владеят идеалните части, чиято ревандикация претендират. Изискването за справедлив процес, съгласно чл. 2б ЗОДОВ се свързва с продължителността на разглеждане на делото, формиране на състава и т.н., каквито доводи касаторите не са изложили, а и те самостоятелно не са основание за допускане до касация. Предвид липсата на каквато и да е конкретика по последните две твърдения, не се допуска касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 700 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение