Определение № 1 от 04.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1345/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К. против въззивно решение № 224 от 01.07.2011 г. по гр. дело № 209/2011 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 66 от 01.02.2011 г. по гр. дело № 1013/2010 г. на Кърджалийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против Община [населено място] за заплащане на сумата 2041,20 лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 70 работни дни през периода 10.04.2008г. - 05.10.2010г. с правно основание чл. 61, ал. 2 З., за сумата 71,54 лв. мораторна лихва за периода 05.04.2010г. -14.07.2010г. с правно основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 10.04.2008 г. Ответникът Община [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира касационната жалба процесуално недопустима. Касационната жалба е подадена на 10.08.2011 г. по време действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в изменената редакция, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. в сила от същата дата, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение висящите производства към датата на влизане в сила на правната норма. Жалбата е насочена против въззивно решение по гражданско дело, с което са разгледани искове за парично вземане с цена на всеки иск под 5000 лв. Предвид изложеното, като процесуално недопустима, жалбата следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.