Определение № 56 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3139/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 32989 от 02.04.2021 г., подадена от И. С. К. и Й. С. К. чрез адвокат П. Т. от САК, която е насочена против въззивно Решение № 10197 от 25.02.2021 г. на Апелативен съд - София, ГК, Х състав, постановено по в.гр.д. № 2590/2019 г.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпроса „Как следва да се разреши конкуренцията между чл. 17, ал. 2 ЗЗД и чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) при фактическо развитие на отношения по прехвърляне на право на собственост по привидна сделка и последващо прехвърляне на собствеността в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД и съдебно решение по предходна съдебна делба, при която е приложим чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) ? В случай, че прехвърлителят на имота не е станал негов собственик (както визира чл. 288, ал. 7 ГПК, отм.) поради неизпълнено задължение за заплащане на паричното уравнение на останалите съделители, то може ли той да прехвърля такова право на собственост ? – с довод, че произнасянето на ВКС е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация С. П. С. и „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД са подали отговор на жалбата и изложението към нея чрез адвокат Д. Н. от САК. Поддържат, че произнасяне по поставените питания е постановено с Решение № 337 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 1430/2015 г. на ВКС, ІV г.о., поради което не е налице основание за допускане на обжалването. Претендират разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, апелативният съд е потвърдил Решение № 1121 от 15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 15876/2017 г. на СГС, ГК, І-11 състав, с което, поради res judicata, е прекратено производството по предявения от настоящите касатори срещу С. П. С. иск за установяване, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], район В., в.з. „К. - І /първа/ част”, с площ от 1 207 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - *, квартал - 10, при съседни имоти, посочени с техните идентификатори, който ПИ съгласно документ за собственост представлява част от УПИ от квартал 10 по плана на [населено място], квартал Д., в.з. К. I /първа/ част, с площ на урегулирания поземлен имот по скица 1 140 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ - , УПИ * за 701а, заедно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **, с площ от 70 кв.м., на два етажа, а съгласно документ за собственост - първи етаж с площ от 74,31 кв.м. със следното разпределение - две стаи, кухня, антре, тераса, и баня-клозет и втори етаж с площ от 74,01 кв.м. със следното разпределение - три стаи, тераса и балкон. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частите, с които е отхвърлен иска на настоящите касатори срещу „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД за установяване, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от същия ПИ с идентификатор * и построената в него еднофамилна жилищна сграда, както и е отхвърлено искането за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на имот - № 105 от 25.04.2016 г., т. ІІ, рег.№ 12445, д.№ 284/2016 г. на Нотариус Р. Д. (рег.№ * на НК, район на действие – СРС).

От фактическа страна е прието за установено, че ищците И. С. К. и Й. С. К. са наследници на С. И. К. и братя на А. С. К.. От своя страна С. И. К. и двамата му братя В. И. К. и Й. И. П. са били съсобственици на застроен УПИ, съставляващ парцел ** от кв. 10 по плана на Д., в.з. „К. І ч.”, ул. „3-та” № 1 с площ от 1 040 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда. Не се спори, че това е процесния имот. С решение по извършване на делба от 19.03.1990 г. по гр.д.№ 832/1989 г. на ІV РС този имот е поставен в дял на С. И. К.. Тъй като той не е платил на своите братя определените суми за уравнение на дяловете, с решение от 21.02.2001 г. по гр.д.№ 832/1989 г. на СРС, влязло в сила на 11.04.2005 г., решението за възлагане на имота в дял на С. И. К. е обезсилено. Междувременно, един месец преди да влезе в сила решението за отмяна на възлагателното решение, с нот.акт № 57, т. І, рег.№ 1893, н.д.№ 52/2005 г. от 21.03.2005 г., С. И. К. е продал имота на сина си А. К.. С нот.акт от 26.07.2005 г. А. К. е продал имота на Т. Г.. С нот.акт от 28.03.2006 г. Г. е продал имота на ответницата С. П. С.. С нот.акт от 25.04.2016 г. С. П. С. е продала имота на ответника „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД.

По отношение на процесния имот са се водили две съдебни дела.

По гр.д.№ 12710/2006 г. на СРС, 27 с-в останалите съделители по делото за делба, водено за имота (В. И. К. и наследниците на Й. И. П.), са предявили срещу С. И. К. и срещу С. П. С. иск по чл. 108 ЗС, като са твърдели, че те са станали съсобственици на имота след обезсилване на възлагателното решение по делбата, а имотът се владее от ответниците, поради което са поискали от съда да осъди ответниците да им предадат владението. С решение № 105 от 14.09.2007 г. по гр.д.№ 12710/2006 г. на СРС, 27 с-в исковете по чл. 108 ЗС са отхвърлени. Решението е потвърдено от СГС с решение от 25.03.2009 г. по в.гр.д.№ 676/2008 г. В мотивите си въззивният съд е посочил, че въз основа на възлагателното решение по извършване на делбата, на 22.02.1999 г. С. И. К. е станал индивидуален собственик на имота. При продажбата на имота на своя син А. К. той се е разпоредил с имота като със свой. Обезсилването на възлагателното решение на 11.04.2005 г. не засяга правата на приобретателя на имота, освен ако той е бил недобросъвестен (така: ППВС № 7/1973 г.). Прието е, че купувачът А. К. валидно е придобил собствеността върху имота, поради което и последващите прехвърлителни сделки не са лишени от вещно-транслативен ефект. С. П. С. валидно е придобила собствеността върху имота и упражнява владението му на валидно правно основание. Въззивното решение е влязло в сила на 01.07.2009 г.

По гр.д.№ 6500/2011 г. на СГС, 20 с-в настоящите ищци И. С. К. и Й. С. К. са предявили срещу брат си А. К. иск по чл. 135 ЗЗД, съединен евентуално с иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД, като са твърдели, че продажбата на имота между баща им и брат им ги уврежда. Със същата искова молба ищците са предявили искове срещу брат си А. К. и срещу Т. Г. по чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД, като са твърдели, че сключеният договор за продажба на имота от 26.07.2005 г. е нищожен. Ищците са имали претенции и срещу С. П. С. (сега отново ответница), като са искали съдът да установи, че С. П. С. не е собственик на имота; че двамата ищци са собственици на имота и С. П. С. следва да бъде осъдена да им предаде владението върху него. С Решение № 337 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 1430/2015 г. ВКС се е произнесъл окончателно по този спор, като е признал нищожност поради привидност на сключения между С. И. К. и А. К. договор за покупко-продажба на имота с нот.акт от 21.03.2005 г. до размера на 2/3 ид.части. ВКС е прекратил производството по предявения от И. С. К. и Й. С. К. срещу С. П. С. иск по чл. 108 ЗС. Касационният съд е изложил мотиви, че „ревандикационен иск за ид.ч. от същия имот срещу същата ответница, предявен от наследодателя на ищците С. И. К., заместен в процеса от ищците и първия ответник, е отхвърлен с влязло в сила решение на Софийския градски съд по гр.д.№ 676/2008 г. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отречено съществуването на част от правото се простира върху цялото право, тъй като няма как да съществува цялото право, без да съществува негова част”. С решението на ВКС е потвърдено въззивното решение от 28.10.2014 г. по в.гр.д.№ 2037/14 г. на САС, с което е потвърдено прекратяването на производството по предявения от И. С. К. и Й. С. К. срещу С. П. С. иск за установява, че ответницата не притежава право на собственост върху процесния имот (по съображения, че ищците нямат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск, след като са предявили иск по чл. 108 ЗС).

По настоящото дело от правна страна е прието, че ищците обосновават правото си на собственост върху 2/3 ид.ч. от процесния имот с постановеното Решение № 337 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 1430/2015 г. на ВКС, с което договорът за продажба на имота, сключен между баща им и брат им е обявен за нищожен. Със същото решение ВКС е приел, че спорът за собственост и ревандикация по отношение на процесния имот между ищците И. С. К. и Й. С. К. и ответницата С. П. С. е решен с влязло в сила решение по гр.д.№ 676/2008 г. на СГС и е прекратил производството по делото. В настоящото дело ищците отново повдигат спор за собственост на имота срещу ответницата С. П. С., като твърдят че те са собственици на 2/3 ид.ч. от имота. Положителният установителен иск за собственост се съдържа в ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. Ако спорът за ревандикация на имота между страните е окончателно решен, то окончателно решен е и спорът между тях за собственост на същия този имот. В този смисъл предявеният иск срещу ответницата С. П. С. е недопустим поради формирана сила на пресъдено нещо между страните по гр.д.№ 676/2008 г. на СГС. Ответницата е станала собственик на имота с нот.акт от 28.03.2006 г. Решението на ВКС, на което ищците се позовават, не им предоставя право на собственост върху имота – ако беше така ВКС щеше да уважи ревандикационния иск срещу С. П. С.. ВКС е обявил сделката за продажба на имота между С. И. К. и А. К. за нищожна поради привидност, но с това не е върнал имота в патримониума на ищците. Ако имотът може да бъде върнат, то той би се върнал в общата делбена маса по делбата между наследниците на братята С. И. К., В. И. К. и Й. И. П., а не в патримониума на ищците. В сравнение с другите форми на нищожност, симулацията има тази особеност, че нищожността на привидната сделка не е противопоставима на трети добросъвестни лица, придобили права от привидния собственик, а когато се придобиват права върху недвижим имот – преди вписването на исковата молба за разкриване на симулацията – чл. 17, ал. 2 ЗЗД. В тези хипотези се касае до оригинерно придобиване на собственост, тъй като прехвърлителят не притежава правата, които прехвърля на третото добросъвестно лице, доверило се на правното положение, което симулира привидната сделка. А. К. е продал имота на Т. Г. (от когото ответницата го е купила) на 26.07.2005 г., преди предявяване иска от ищците за обявяване на договора между С. И. К. и А. К. за нищожен поради привидност.

Положителният установителен иск за собственост срещу ответника „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД е допустим, тъй като със сила на пресъдено нещо между тези страни не е установена собствеността върху имота. По същество той е неоснователен. Ищците не установяват да са собственици на процесния имот, тъй като решението на ВКС не ги легитимира като такива. Ето защо искът за собственост срещу „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД е отхвърлен. Искането за отмяна на нотариалния акт от 25.04.2016 г. с който е оформена сделката за покупко-продажба на имота, сключена между ответниците, е неоснователен, тъй като не се касае за констативен нотариален акт. По реда на чл. 537, ал. 2 ГПК се отменят само констативните нотариални актове (ТР по т.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК). Ефектът на отмяната на нотариалния акт се постига с вписването на влязлото в сила съдебно решение, с което се признава за нищожен договора за покупко-продажба по силата на чл. 11, б. „а” вр. чл. 4, б. „а” от Правилник за вписванията. В случая сделката между ответниците не е нищожна.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Поставеният от касаторите правен проблем няма обуславящо значение за изхода на спора. На първо място той не е обсъждан от въззивния съд, наред с което ВКС приема, че питането не касае предмета на предявените в настоящото производство искове. Това изключва възможността формулираният от касаторите правен въпрос да бъде характеризиран като такъв с обуславящо значение за изхода на спора, респ. – същият не отговаря на изискването да представлява общо основание за допускане на обжалването. Съдилищата са сезирани с положителни установителни искове за собственост, по които в тежест на ищците на първо място е да докажат, че притежават спорното право на заявеното с исковата молба основание. В случая И. С. К. и Й. С. К. са заявили, че черпят права по наследство от баща си С. И. К., който е станал собственик по силата на влязлото в сила възлагателно решение от 19.03.1990 г. и прогласената привидност на сключената между баща им и брат им А. К. продажба от 21.03.2005 г. до размер на 2/3 ид.ч. от правото на собственост, обект на договора за продажба. Същевременно, питането им се основава на тълкуване, според което възлагателното решение от 19.03.1990 г. няма транслативно действие и следователно не легитимира баща им като собственик с произтичащата от това невъзможност той да прехвърли правото на собственост, респ. последното да бъде придобито от А. К. и последващите приобретатели, сред които са С. П. С. и „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД. Без да навлиза в коментар върху несъответствието на това тълкуване със задължителната практика (т. 6, б. „д” от ППВС № 7/1973 г.) по приложението на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) (в редакцията на нормата, действала към 19.03.1990 г., а и след това – до изменението внесено с ДВ, бр. 64 от 1999 г.), ВКС намира, че подобно тълкуване, респ. въпросът, предполагащ такова, би било релевантно в случай, че предмет на разглеждане бяха отрицателни установителни искове за собственост, а не положителни установителни искове за собственост. Търсеното от касаторите тълкуване цели да разруши легитимиращото действие на сключените от С. И. К. с А. К., респ. - от А. К., Т. Г. и С. П. С. сделки, легитимиращи „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД като собственик на имота, но с нищо не допринася да е възможно (при установените по делото обстоятелства) да се формира положителен извод по твърдението на ищците, че те са собственици на имота въз основа възлагателното решение от 19.03.1990 г., наследствено правоприемство от С. И. К. и последиците на влязлото в сила Решение № 337 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 1430/2015 г. на ВКС, ІV г.о.

С оглед настоящото произнасяне касаторите дължат на ответниците по касация разноските, направени за защитата им пред ВКС, а именно адвокатски хонорари в размер на по 500 лв., които са заплатени съответно в брой – от С. П. С. (л. 29), както и по банкова сметка – от „ЪПДЕЙТ НИЙДЕТ” ЕООД (л. 27 и л. 28)

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение